naRiba.com

Въпреки прогнозата за сравнително хладно и ветровито време и очаквани превалявания в следобедните часове, днес се разходих до яз. Алино. От прочетеното тук и там бях останал с впечатление, че риболовът никак няма да го бъде. Не бях стъпвал до момента на този водоем, но не се притеснявах, че ще си намеря подходящо място да ловя с директна 6-ца. По обяд вече бях там. Забърках два пакета захранка. Нещеш ли, цветът и съвпадна с този на дъното. Добавих и шепа шарени червейчета, примесени с пинки. Отделих 15-20 минути да се "устроя" и да си наглася такъма. Релефът на брега определи дълбочината - около 4 метра. Захраних с няколко стегнати стиски. Изчаках известно време - колкото да се насладя на околността, хапвайки обяда си. Наближаваше 14 часа, когато закачих на куката бяло и червено червейче и ги "сервирах" в очакване на първото трепване на плувката. Почти веднага антенката потъна и след секунди първата рибка беше в ръцете ми. През последвалия час почти на равни интервали изваждах костурчета с размер около 12-13 см. Измежду тях се вредиха и няколко уклея - "скумриики" и едно кефалче. После започна да преръмява, позадуха по-силно, стана и по-студено. Рибата значително намали активността си, въпреки ритмичното ми дохранване. И така изтече и втория час - часовникът показваше 16:05. Така и така съм за "сефте" на язовира, реших и се преместих недалеч на почти два пъти по-плитко място, но и значително по на завет. Позахраних пестеливо. След няколко минути плувката леко потегли встрани... Започнах да вадя отново костурчета, но не толкова на често, колкото в началото на излета. Постепенно вятърът утихна. Вълните се успокоиха. Измина поредният час. Беше почти 18 часа и се зачудих дали да се насладя още известно време на зачуруликалите птички и утихналото време. Пък и отсреща - върховете на Рила планина се "белнаха". И неусетно, продължвайки да дохранвам пестеливо, рибата се активизира. Буквално след всяко презамятане следваше мигновено кълване на уклей. А той едър, та едър. За съжаление не всички рибки се закачаха, но бройката беше нещото, което ме вълнува най-малко, да не казвам изобщо. Успях още да закача две "средностатистически" бабушки и една изключително рядко улавяна от мен рибка - виолетка. По някое време погледнах часовника - стрелките показваха 19:10. Кофата със захранка вече беше празна, а и всяко начало си има и край. И както се очертава - до следващия път.
Направи ми впечатление, че колеги риболовци хващаха от време на време по някоя и друга рибка без да захранват. Явно пасажите бяха в непрестанно движение и ако нямаше какво да ги задържи, просто подминаваха, като се случваше и да клъвне.
Не мога да не взема отношение и към факта, че уклеите и бабушките бяха с "надути" коремчета. Дано всеки направи правилна преценка дали и колко риба да задържи.

Сред природата ли е човек, дори и без риба да се прибере няма никакво значение.

Човек като си я има позитивната нагласа винаги ще си прекара приятно...