Светата Троица- епизод II - Копринка
Публикувано на: Чет Юни 18, 2015 9:50 am
Привет отново, както споменха в предната тема риболова продължава с пълна газ. След разбиването на Жребеца и Тунджата дойде ред и на Копринка. Бях писал, че още в Понеделник 15.6.15 спретнах един бърз, но дъжда развали кефа. Та решавам на 17.06.15 да си начеша макарите здраво. Поемам към отъпканите пътеки посока Копринка от към Съхрането, там доста риба съм вадил и по туй време и през есента. Освен всичко пътя там е песъчлив и вероятност да затъна в някоя кал почти липсва. За мое разочарование язовира ме посреща ето как:
.
Единствената вода, която се виждаше бе коритото на Тунджа ривър. И понеже за сърбеж на макарите нити фенистил, нито алергозан помага, решавам да търся друга опция. Бях чувал много истории за Дунавския ръкав и реших да намина тъдява. Никога не съм ходил там, но нали има една приказка - Винаги има първи път.... Поех по един черен път през ниви засяти с различни култури, тук там по отъпканите коловози се меркаха някоя и друга кална дупка с водица, но опасност от затъване почти липсваше. След малко криволичене през слънчогледи, пошеница и лавандула се озовавам на въпросния Дунавски ръкав. Гледката беше обнадеждаваща, липса на навалица от пишман рибари, нямаше го и Бай Мангал. Азовира ме посрещна ето как:

Времето леко облачно, водат тиха, лек ветрец и липса на прижурящото слънце... Огледах се, ослушах се и лека полека почнах да оборудвам работното място. Както напоследък ми се случва, заложих на фидера. Няколкоо бързи замятания за петънце и бойното оръжие беше вече в играта...

Риболова започна изненадващо успешно, каракуда-платика-червеноперки. Фидерите почнахада да работят едновременно и кефа ставаше все по-голям. Някъде около 15.00 се появи силен вятър, времето се намръщи и реших, че риболова е към края си. Да си призная не бях ловил на фидер в подобно време, но за моя изненада пръчките се държаха перфектно. Динамиката беше на ниво въпреки вятъра и количеството на улова се увеличаваше. В промеждутъците между презареждания успях да спретна някоя друга фотка:


Някъде след 17.30 започна да ръми - едри капки дъжд предшествахa задаващата се бура. Вятъра се усили и реших да събирам багажа. Тръгнах да си мия проклетия стол и резултата е ИЗКЪПАНО HTC Desire 300. Набързо разглобих тотурутката, подсуших където бе възможно и я оставих да съхне. По едноо време към скромното ми работно място се появи и компания:

А резултата от риболова е повече от впечатляващ

Тръгнах си около 18.30 в 19.00 вече валеше и продължава да вали и днес.
На тези, които решат да тръгнат към Дунавския ръкав - момчета или с джип офроуд изпълнение или с трактор. Толкова отг мен. Чакам да превали и тръгвам по Тунджата със спининга.

Единствената вода, която се виждаше бе коритото на Тунджа ривър. И понеже за сърбеж на макарите нити фенистил, нито алергозан помага, решавам да търся друга опция. Бях чувал много истории за Дунавския ръкав и реших да намина тъдява. Никога не съм ходил там, но нали има една приказка - Винаги има първи път.... Поех по един черен път през ниви засяти с различни култури, тук там по отъпканите коловози се меркаха някоя и друга кална дупка с водица, но опасност от затъване почти липсваше. След малко криволичене през слънчогледи, пошеница и лавандула се озовавам на въпросния Дунавски ръкав. Гледката беше обнадеждаваща, липса на навалица от пишман рибари, нямаше го и Бай Мангал. Азовира ме посрещна ето как:

Времето леко облачно, водат тиха, лек ветрец и липса на прижурящото слънце... Огледах се, ослушах се и лека полека почнах да оборудвам работното място. Както напоследък ми се случва, заложих на фидера. Няколкоо бързи замятания за петънце и бойното оръжие беше вече в играта...

Риболова започна изненадващо успешно, каракуда-платика-червеноперки. Фидерите почнахада да работят едновременно и кефа ставаше все по-голям. Някъде около 15.00 се появи силен вятър, времето се намръщи и реших, че риболова е към края си. Да си призная не бях ловил на фидер в подобно време, но за моя изненада пръчките се държаха перфектно. Динамиката беше на ниво въпреки вятъра и количеството на улова се увеличаваше. В промеждутъците между презареждания успях да спретна някоя друга фотка:


Някъде след 17.30 започна да ръми - едри капки дъжд предшествахa задаващата се бура. Вятъра се усили и реших да събирам багажа. Тръгнах да си мия проклетия стол и резултата е ИЗКЪПАНО HTC Desire 300. Набързо разглобих тотурутката, подсуших където бе възможно и я оставих да съхне. По едноо време към скромното ми работно място се появи и компания:

А резултата от риболова е повече от впечатляващ

Тръгнах си около 18.30 в 19.00 вече валеше и продължава да вали и днес.
На тези, които решат да тръгнат към Дунавския ръкав - момчета или с джип офроуд изпълнение или с трактор. Толкова отг мен. Чакам да превали и тръгвам по Тунджата със спининга.