naRiba.com

Зимата беше нетърпелива за мене. Мерака за гмуркане ми се беше засилил много от дългото ми засушаване. Няколко месеца отделих да поразвия туй нЯщо Апнеята. Не че толкова бях упорит ама полека-лека се наработиха нещата. След различните упражнения, най-удачно за мен се оказа това: .....подтичване с подскоци нагоре по стълби.... С него прехвърлих двете минути комфортно лежане на дъното и определено удоволствието от лова се засили.

   Бях решил да изкарам целия сезон бунаджия. Да свикна да чакам на едно място търпеливо и отпуснато. 

 Мислейки за намаляне на грешките попромених и оборудването си. Взех си по-тежък и мъничко по-дълъг харпун от малко по-висок клас. Сложих си и жилетка. Пробвах и тежести за глезени ама това не ми пасна. Даже и една нискобюджетна камерка заприходих. 

  Първите гмуркания си бяха някаква пародия. В едната ръка камерата държа, а в другата харпуна. Като се гмурна и забравям какво да правя. Да изравнявам, да снимам или риби да меря. Пълна комедия.

 Все пак се получиха и първите клипчета с интересни кадри.

   Пещеричка с два хода, през която може да се промуши човек.  


Попчета с пролетно настроение групирани на малка площ.
 


Големи бойни раци.

  


 Миграция на гюмюш.

  


Пасажи с ува.

Първите простреляни и записани риби бяха попчетата.
 


 Не че са трудни за отстрел ама от години съм им много голям фен. Единствено малко трудно се мерят докато бягат ама си е кеф като ги улучиш.
 


Особено в десятката. 

  


 Въпреки твърде дългия харпун си взех няколко рибки без да изкривя стрелата. За мое съжаление камерата все сочеше някъде в страни и повечето кадри можеше и по-добри да бъдат. 

   Тръгна миграцията на платерините.
Зарязах камерата и направих влизане за свикване само с харпуна. Голям зор е това да си с нова форма на дръжката. 

За първото влизане имах десетина пропуска и десетина точни попадения. Осем хубави риби дойдоха на фото сесия. 

 

...кеф. Голямата радост беше наличието на пасажи с хубави кефали. Очертаваше се интересен сезон. 

 Добре. Ама ластиците ми правиха проблем. Забавяха изстрела на големите дистанции. Мисля мръзнеха. Отделно чупещата тетива захапваше кордата.

 Влязох да ги снимам тези мигриращи риби.

 Морето без вълни, рибата си минава. 

Платерини

 


 Гюмюши 

  


 Красота от всякъде.

А аз вместо да правя красиви изстрели, записани на камерката, правя пропуск след пропуск. 

 

 Да му се доще на човек да си отхапи шнорхела. ИдОсъХ сЪ. Ама много. Наложи се да се позамисля и малко да попремисля. Явно само с ентусиазъм нямаше да стане.

 Смених ластиците с две 14ки. Направих си и стойка за камерата.
Супер ама морето замъти. Времето за прицелване на видяните риби много намаля и взех да правя по много пропуски. Излизах от морето с една-две рибки.

 


 Това, като резултат, хич не ми харесваше. Трябваше да променя още нещо. Първо махнах камерата да свикна първо да стрелям с новата пушка, па после да се уча да снимам. След това се утървах от навика да размахвам харпуна като гега. Новия по-тежък харпун не успяваше да се завърти след уплашените от ръкомаханията ми риби. После пък почти се измъкнах от навика да си въртя главата. За последно започнах да стрелям със леко свита в лакътя ръка и харпун вдигнат в страни от главата. Харпуна си беше почти безоткатен и тази странна поза не ми пречеше на стрелбата. Нещата се получиха.

 Започнах да улучвам по-голяма част от стреляните риби.

  


 След това се захванах да проверявам една своя теория за движението на кефаловите и зарязах най-известното кефалско място на България(буната Ной). Правих само сутрешни гмуркания и за първото кафе се прибирах свеж като репичка и зареден с положителни емоции.

 Кефалите мъжкари взеха да патрулират енергично в търсене на нещо за ....опрашване.

 

 На всяко влизане успявах да гръмна два-три от тях.

 

Няколко платеринки почти винаги се мяркаха за компания при снимката. 

Пак монтирах камерката ама водата си остана мътна и клиповете излизаха неясни.  

 Отново я свалих и на сериозно се заех със сутрешните дихателни упражнения. За проба да привлека повечко мъжки кефали изрязах една стиропорена риба. Излезе неуспешен опит и я оставих в морето да си я хареса някой. Следваше нов опит за изработка. Отделих цели петнайсет минути за изработването.Този път рибока беше интересен на кефалите и получи име "Пенка" 

 

 Красота и кеф. Какво му трябва повече на един гмурчо.Може би малко по-бистра вода.

 По буните водата си държеше видимост от два, максимум три метра. Често падаше и на метър и половина.Обиколих всички буни по Варна. Нямаше значение къде влизах риба имаше и то доволно. Продължих да прекратявам гмурканията малко след девет сутринта и резултата почти винаги беше повече от добър.
 

 Не ми се мисли колко щеше да е ако стоях повечко във водата.

Вкусът на прясната риба пък беше страхотен. Особено на дървени въглища и на чист въздух.

Да не говорим пък  рибния пастет как влиза с ледена ракия или студена бира...
Най-големите кефали видях на буната на Аспарухово. За час пред мен профучаха над дваисет бързи и големи кефала. Взех три от тях с общо тегло от почти четири килограма. Вярно една боза беше и се налагаше да се правя на голям камък и да стрелям рибите на педя от стрелата. Всичко беше супер ама там лепнах такава ушна инфекция,че две седмици ушите не си мокрех.Някакви фекалии имало във водата сподели ушния ми лекар. Не съм бил единствен.
Успях да се топна и малко по на юг(за първи път през живота си). Кефалите и там се заглеждаха по Пенка ама бяха по-големи. Имаше и риби по литър и половина.  


 Определено бяха по-нестресирани от нашите и повечко платерина си имаше. Макар,че не бях много време във водата(щот още лекувах уши) останаха ми спомени за много време напред.  


 Края на Юли повечето от  кефалите вече си бяха намерили кого да ухажват,а платерините не харесваха Пенка(заобикаляха я внимателно от цели три метра). Замислих се за смяна. Да ама аз съм скаран с дървообработването. Намерих (абе изпросих си)някакви пластмаски, шепа винтове и един спрей(него си го купих де). Отделих цели три часа и се появи "Платеринка". 

  

 Не, че е кой знае какво ама толкова си мога. 

Тука е на стартова позиция

 

 Абе прилича си на истинска риба в мътното. 

Още с първото потапяне се оказа интересна за платерините. Идваха забързано да я заглеждат и май даже цъкаха от изумление с. ...перки.

А аз точно това целях. Сефтосах я в една мътна вода със един сериозен мъртвак.  

 Получи се добре. Можеше и още малко да я позагладя де, ама зимата какво ще правя.  Почнаха кефалските свадби. Мадамите кефалки забираха всички мъжкари от буната и влизаха навътре в морето да си въртят опашките на спокойствие. Платеринките, и те да не пропуснат ,нещо повториха държанието на кефалките. В буните се мяркаха по някой загубил се кефал( ама литровките вече ги нямаше) и по някоя заблеяна платерина. Все пак се взимаха по няколко риби,но рибата си беше много разредена. 

Илариите се събраха на пасажи и се качиха на повърхността.Водата в морето се нагря. Голяма част от едрите риби слязоха на дълбокото. На по-хладно,спокойно и кислородно.

 Риболова по плитките Варненски буни приключи.

 Като за мой последен риболов Нептун беше щедър от към гледки.


Ето как морето се слива с небето,а земята в далечината погледи ни мята.  


 Щедър от към заснети моменти.


Ето кефалчо, засилен към Платеринка 

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.....много красота бе братче!!!

Бърз и точен изстрел от моя страна

  

 Внимателно издърпване от пътеката на рибите, да не стресираме следващия ухажор.

 

 Позиране пред камерата.

 

 Макар и с малко видяни риби,последното гмуркане си беше нещо приказно.


Платерината бавно се върти около Платеринка. Има време да и се наслади човек.  

Да я премери и улучи. 

 

 После трябва да се приближим и да я хванем.

Едва да се виждат силуетите ама си е красота.
 

 Както се вижда на снимката се вижда и на живо, ама това не пречи да направи човек точен изстрел.

 

 А какви красотички видях.


Малки неоново-сини рибета дето един ден ще станат паламуди.

 (Поне на мен на такива ми приличат)

 Бебе,  още прозрачно чак, на грамаданската АУРЕЛИЯ-АУРИТА

 Жалко,че не беше по-бистра водата да успея да ги запиша на клипчето всичките.

 Имаше и спарита и морска котка и огромни пасажи с барбуни. Наистина, невероятно красиво е нашето море.

След такъв завършек ми остана само едно.Да зазимя харпуните и да отида да поработя малко.

Направих си статистика. Изкарал съм един почти шест седмичен сезон с нередовни сутрешни гмуркания. Улучени над сто кефалови риби. Големи кефали с тегло около килограм -към 60% от улова. Скъсани риби -две.

 Благодаря на Нептун за тези дарове и следващия сезон се надявам рибите да са повече и по-големи(може пък и да стане, знае ли човек).

За край ще покажа нещо за което думите са излишни.




 


 Ето за тези моменти всички гмурчовци мечтаехме през тази дълга зима.

Макар и кратък много успешен сезон си имал Ники. Поздравления !

Нищо не разбирам от подводен риболов, но това не ми пречи да изпитам огромна наслада от репортажа ти, колега!
Поздравления!!!

rikitikitavi написа:... и следващия сезон се надявам рибите да са повече и по-големи......

Искрено ти пожелавам желанието ти да се сбъдне!!!

Страхотно,страхотно....

Лудница. Голяма красота. Голям кеф. Дай боже да отделиш пари и да си вземеш Екшън камера като тази и тази...
http://www.goprobg.com/product/323/gopr ... ssion.html" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.sony.bg/electronics/action-cam/t/action-cam" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;

spear написа:Макар и кратък много успешен сезон си имал Ники. Поздравления !

Юли
За този кратък сезон, знаеш колко месеца се подготвях. Основно ми помогна онова неприятно нещо наречено "анализ на грешките си". От него започнах. След като набелязах проблемите (даже цяла тема бях отворил в един друг форум) почнах да търся как да ги отстраня.
Благодаря ти за съвета при покупката на харпуна. Избора беше точно това което ми трябваше.
Другите неща от.рода на смяна на начина на гмуркане и т.н. някакси лесно се заставих да ги направя. Отделно като се разходих назаде по всичките теми на сезоните и се видя ясно къде са кефалите според месеца.
На мен ми остана само да се топя и да стрелям. А за второто съм що годе добър.
Та като се замисля моя кратък сезон беше към шест месеца.
Пп радвам се че успях да ви направя съпричастни с красотите на Нептун.

Верно 6 месеца хич не е кратък сезон Ники. Един друг се учим от грешките и успехите си, радвам се, че съм участвал по някакъв начин в успехите ти