Комунистически рибоци
Публикувано на: Чет Сеп 10, 2015 11:46 pm
Здравейте, колеги
На 9ти септември аз и моята възлюбена чествахме точно 2 години от нашата първа среща, по повод на което бях приятно изненадан с предложение от нейна страна да отскочим на яз. Бодрово за една нощувка на караваните. Принципно до сега на този язовир не съм хващал нищо по-съществено от шаранета между 1,5к-2.5кг. и някой заблуден амур до 3кг. но все пак щом е за риба, няма как да откажа. За да не ходя само на гости, от предния ден забърках спод микс от всякакви вкусотийки и си взех една тарелка пилешки дробчета(нали на тях ги хващат уж). Пристигаме на обяд, настаняваме се на най-отдалечената каравана в посока устието(пренасям багажа на 4-ри пъти
) и всеки започва приготовление за каквото му сака душата - някои започнаха да разпъват въдици, други да пускат лаптопи и да търсят Wi-fi
Оказа се обаче, че тоя прословут дроб няма как да го закача на куката, така че бързо приключих с него и окончателната формация беше топче Spicy Fish & Robin red ; SPECIAL GRASS CARP + една поп-ъп царевица; едни домашни топчета риба тон+пилешки дроб. Всичко това полетя към 70тия метър и започнахме да оправяме останалата част от багажа. По някое време пристигна една приятелска двойка, и съответно стойките стана 2 на брой и лаптопите също
Колегата зачеса едни шаранета по 1- 2 кг. на фидера, та ме принуди и аз да си поиграя с моя. Обаче, от страната на булката взеха да се оплакват, че само с риба се занимавал
, та се наложи да дам почивка на фидера и останах само със стойката, която упорито мълчеше.
Настана вечер, народа огладня и се запътихме към заведението да вечеряме. Хапваме си и си пийваме, обаче така да съм далече от сопите, не се чуват и не се виждат, някак си едно неприятно. Реших да се пусна до въдиците да видя кака е положението, още не съм изминал и половината път и дочувам много много познат звук и веднага върнах една предавка и бегом към стойката. Засичам, последва кратка схватка и в кепа се озова прилично шаране, а кантара показа 3.5 кг. Лакомника беше налетял на амурското топче. Хвърлих пак същото топче този път с надеждата, че ще си оправдае името и се върнах на масата. Поне още 2-3 пъти се връщах да проверявам въдиците, но само тишина. Към полунощ аперитивът взе да си казва дума и решихме да поспим вече. През нощта, започна да вали, ту спира, ту почва пак като цяло не спах много добре. Исках да спя от външния край на леглото, за да може да излизам аварийно ако клъвне, но не ми позволиха
Към 7:30 отворих очи и гледам вънка вали, студено е, духа вятър викам си по-добре да си лежа на топло, ако има нещо ще се чуе. Към 8ч. дремех леко и изведнъж чувам как сигнализатора пищи на умряло
Скачам от леглото и помитам всичко по пътя си няма одеала, чаршафи, врати, брави дрехи и други глупости. Вънка вятър, дъжд студ аз по боксерки хващам тая въдица засичам..... то мина през на колегата въдиците, та се наложи да въртя под и над тях, после пък мина през моите двете, после пък тръгна бясно навътре и пали аванса. 15-тина минути се морихме взаимно докато макарата да захапе от шок-лидера и за първи път да излезем лице в лице. Хубав, дълъг борбен амур се показа из мътните води, което ме наведе на мисълта, че още нищо не е приключило и бях прав, последваха още 2 пъти взимана на аванс и съответно още два пъти каране до брега. Викнах няколко пъти да излезе някой да го кепчоса - няма братче, всичко спи
Взех кепа, понагазих във водата и на третия опит най-накрая влезе. Разбутах народа да стане, да ме снима и да се претеглим. Кантара показа 10.300 кг., а стръвта на която удари беше Spicy Fish & Robin red, което си беше изненада тъй като на това топче само и единствено шарани съм хващал. Направих една кратка фото сесия и реших да взе да се измия и да се изсуша, че бяха мокър до кости и треперех от студ
Друг сериозен удар на последва до края на риболова, само абонатите на фидера останаха се отзовават. Към обяд повторих упражнението с багажа от миналия ден и по живо по здраво се прибрахме. Това е от мен, наслука колеги





Настана вечер, народа огладня и се запътихме към заведението да вечеряме. Хапваме си и си пийваме, обаче така да съм далече от сопите, не се чуват и не се виждат, някак си едно неприятно. Реших да се пусна до въдиците да видя кака е положението, още не съм изминал и половината път и дочувам много много познат звук и веднага върнах една предавка и бегом към стойката. Засичам, последва кратка схватка и в кепа се озова прилично шаране, а кантара показа 3.5 кг. Лакомника беше налетял на амурското топче. Хвърлих пак същото топче този път с надеждата, че ще си оправдае името и се върнах на масата. Поне още 2-3 пъти се връщах да проверявам въдиците, но само тишина. Към полунощ аперитивът взе да си казва дума и решихме да поспим вече. През нощта, започна да вали, ту спира, ту почва пак като цяло не спах много добре. Исках да спя от външния край на леглото, за да може да излизам аварийно ако клъвне, но не ми позволиха




Друг сериозен удар на последва до края на риболова, само абонатите на фидера останаха се отзовават. Към обяд повторих упражнението с багажа от миналия ден и по живо по здраво се прибрахме. Това е от мен, наслука колеги
