Сватбата на Фидеро
Публикувано на: Нед Сеп 27, 2015 7:04 pm
Под зоркия поглед на Орион кротко се приближавахме към първия за тази есен риболов. Призрачните къдели на утринните мъгли обгръщаха колата и се опитваха да ни заблудят и да ни отклонят от избраната дестинация.
Не можаха.
На фона на бледосинкавия източен хоризонт разтоварихме багажа и поехме по една голяма глътка от влажния, свеж и все още топъл по лятно му въздух на язовира. Понатоварени като мулето се затътрихме по брега в краткия преход, а срещу нас зората бе напъпила и всеки момент щеше да разцъфне.
Отсрещните хълмове все още спяха под завивката на пухкави мъгли, а мекият розов цвят на изгрева запалваше хоризонта.
Вече закъснявахме.
Посрещнаха ни грижливо завещаните кенчета от бира, гарнирани с празна кутия от цигари. Анонимен естет е оставил своята диря в света на нетленната простотия дори и тук, за да могат невежи натури като нас, да се докоснат до техния плитък гений... Разбира се, всичко това е композирано на стотина метра от своеобразен рог на изобилието на свидетелства за първобитни обиталища от лагерен тип. Гадост.
Бързо забъркване на захранката, позициониране и прочие упражнения, познати на всеки от вас.
И настана чакането.
Всеки уплътняваше времето до първите риби с каквото сметне за най-добре. Едни допушваха първата утринна цигара, други се посветиха на спиритически сеанси, издирвайки митичния раиран дух на крайбражните водорасли, а трети - третите подготвяха сватба.
Сватбата на Фидеро!
Главното действащо лице в тази опера на пионерството изигра един софиянец, та картинката си беше "Софианецо Со Фидеро", както колегата Коце се изразяваше, ако не бъркам. Или с други думи - баща ми.
Сред огледалните води на язовира се намериха и риби за този първи риболов на фидер - средни платички и редки бабушки с добър размер.
Междувременно улових три костура на спининг на три различни примамки, два от тях си ме чакат за нови есенни срещи.
Дойде време за мъката на плувката.
Там нещата се диктуваха от едри слънчаци и бабушки от всякакъв калибър строени на педя над дъното. На 5.5 метра дълбочина не можахме да ги отсеем, независимо от опитите с промяна на стръвта, дължина на лежащи повод и т.н.
Най-странното бяха епизодичните късания на куки при засичане, за които все още нямаме обяснение - протриване в подводен обект (камък или мида) или дребно щукле настанило се около подхраненото петно... Отговор за сега нямаме.
А лятото не иска да си тръгва. То пали безмилостно небосвода и сипе огнените си прегръдки над язовира. Чувстваме се като пилета в грил.
В сянката на отсрещния бряг ято патици шумно се разхлаждат в спокойните води и подигравателно се провикват от там.
А фидера все така подлъгва рибите към брега, а аз все така вадя и връщам бабушки от почти всякакъв калибър. Три морунаша и няколко таранки са по интересния резултат от директните седмици за този ден.
Завещахме остатъка от захранката и стръвта на новонастанилото се до нас младо семейство и преди да сме се доизпекли в жегата поехме към дома.
Извод - платиките все още са на хладно, а риболовът на фидер е една неизследвана вселена, в която нашият скромен екип тепърва навлиза.
Не можаха.
На фона на бледосинкавия източен хоризонт разтоварихме багажа и поехме по една голяма глътка от влажния, свеж и все още топъл по лятно му въздух на язовира. Понатоварени като мулето се затътрихме по брега в краткия преход, а срещу нас зората бе напъпила и всеки момент щеше да разцъфне.
Отсрещните хълмове все още спяха под завивката на пухкави мъгли, а мекият розов цвят на изгрева запалваше хоризонта.
Вече закъснявахме.
Посрещнаха ни грижливо завещаните кенчета от бира, гарнирани с празна кутия от цигари. Анонимен естет е оставил своята диря в света на нетленната простотия дори и тук, за да могат невежи натури като нас, да се докоснат до техния плитък гений... Разбира се, всичко това е композирано на стотина метра от своеобразен рог на изобилието на свидетелства за първобитни обиталища от лагерен тип. Гадост.
Бързо забъркване на захранката, позициониране и прочие упражнения, познати на всеки от вас.
И настана чакането.
Всеки уплътняваше времето до първите риби с каквото сметне за най-добре. Едни допушваха първата утринна цигара, други се посветиха на спиритически сеанси, издирвайки митичния раиран дух на крайбражните водорасли, а трети - третите подготвяха сватба.
Сватбата на Фидеро!
Главното действащо лице в тази опера на пионерството изигра един софиянец, та картинката си беше "Софианецо Со Фидеро", както колегата Коце се изразяваше, ако не бъркам. Или с други думи - баща ми.
Сред огледалните води на язовира се намериха и риби за този първи риболов на фидер - средни платички и редки бабушки с добър размер.
Междувременно улових три костура на спининг на три различни примамки, два от тях си ме чакат за нови есенни срещи.
Дойде време за мъката на плувката.
Там нещата се диктуваха от едри слънчаци и бабушки от всякакъв калибър строени на педя над дъното. На 5.5 метра дълбочина не можахме да ги отсеем, независимо от опитите с промяна на стръвта, дължина на лежащи повод и т.н.
Най-странното бяха епизодичните късания на куки при засичане, за които все още нямаме обяснение - протриване в подводен обект (камък или мида) или дребно щукле настанило се около подхраненото петно... Отговор за сега нямаме.
А лятото не иска да си тръгва. То пали безмилостно небосвода и сипе огнените си прегръдки над язовира. Чувстваме се като пилета в грил.
В сянката на отсрещния бряг ято патици шумно се разхлаждат в спокойните води и подигравателно се провикват от там.
А фидера все така подлъгва рибите към брега, а аз все така вадя и връщам бабушки от почти всякакъв калибър. Три морунаша и няколко таранки са по интересния резултат от директните седмици за този ден.
Завещахме остатъка от захранката и стръвта на новонастанилото се до нас младо семейство и преди да сме се доизпекли в жегата поехме към дома.
Извод - платиките все още са на хладно, а риболовът на фидер е една неизследвана вселена, в която нашият скромен екип тепърва навлиза.
коментара е излишен, докато няма яки сопи и глоби оправия няма да има.