Факторът MILO
Публикувано на: Пон Ное 16, 2015 10:50 pm
Уж е есен, а навън се облещило едно слънце, едно чудо, направо в окото ти ще бръкне и окото ще ти извади. Ша та окьорови дет са вика.
Но природата си знае работата. Пътувайки към избраната дестинация, двамата с Иван имаме удоволствието да се убедим в това. Покраи прозорците на колата бягат дърво след дърво, всяко в различна премяна. Едно е жълто, друго пък червено, на трето пък този немирник вятърът е успял да издуха премяната, оставяйки го голо като ония мадами по каналите 18+ нощем. Само дето много кльощави нещо, ония по ТВ-то по заобленки някак....
Планината пред нас, огряна от първите лъчи на оня непрокопсаник дето го споменах в началото, е сякаш излязла изпод четката на художник импресионист. Тук плиснал щедро с жълтото , там мацнал с червено, отдалеч пръснал с четката зелено, отгоре щедро полял със синьото. Уж разхвърляно и нескопосано, ама красиво. Красиво не, ами по две! Чак замалко да забравим накъде сме поели, да спрем и да се наслаждаваме ва тази природна картина дълго дълго...
Мисълта за рибите обаче ни отрезвява и ни кара да продължим напред.
Скоро стигаме реката. Тъмните й води нашепват приказки за големи риби и смели рибари изправили се срещу тях, за да спасят царската дъщеря от плен. Чакай, че пак се отплеснах.
Скоро си избираме място. Широк бързей, криещ според нас гигантски мрени. Понеже се пооспахме сутринта и закъсняхме порядъчно за сутрешното кълвило ще трябва да се поразбързаме за да хванем поне края му. Набързо замятам фидера в бързея с празна хранилка. Колкото само за тежест. Иван се разполага над мен, зад едни дървета и не зная какви ги върши.
Замятам така може би час, когато ме сепва звука на цамбуркащи във водата топки захранка. Иван е забъркал манджа. Май е време и аз да забърка моята. Приготвил съм пакет МILO Каведано. Скоро от кофата ми се разнася аромата на мухлясало сирене. Пълня хранилката и замятам пред себе си. За подсилване на ефекта запращам във водата и няколко топки захранка. Така е по-бързо, отколкото да замятам хранилка след хранилка, докато изградя петно. Облягам се удобно в стола, хвърляйки по едно око на огънатия под напора на течението връх на фидера. Скоро спокойствието ми е нарушено. Върха на фидера рязко се сгъва, изстрелвайки ме от стола и след засечката с удоволствие усещам напора на закачената риба. Кратка борба и в дълбокото се бялва корема на едра мряна. Още малко борба и в кепа поляга риба около кило и половина. Зареждам хранилката отново с миришещата смес и замятам на същото място. Петнадесет минути по-късно упражнението с изхвърчането ми от стола се повтаря. Отново прилична мряна.
Май е време да видя как е при Иван. Посреща ме с унила физиономия. Удари няма. Надничам в кофата му. Няма го тоя мирис на повърнато, дето струй от моята храна и побърква явно рибоците. Докато бистрим проблемите с храната, от нищото изскача вятър и за секунди повърхността на водата се покрива с листа. Завтичам се към въдицата си. Както и очаквах, купища листа са се омотали около влакното, , завличайки хранилката ми по дъното, докато течението я забие между камъните. Естествено късам. Правя нов монтаж, но след няколко минути всичко се повтаря и губя и него.Захвърлям въдицата и се изнасям към Иван, на съвещание. Той също е претърпял загуби, тъй че след кратко съвещание решаваме да потърсим друг участък, без толкова листа.
Няколко снимки на рибите:
преди да ги пуснем обратно и поемаме.
Вече е късен следобед когато избираме ново място. Наоколо има няколко местни колеги. Пообикаляме ги и научаваме, че за целия ден се е извадила само една риба. Все пак решаваме да заметнем. Вече няма време да се местим, след час ще се стъмни. Този път решавамеда заложим на MILO-то и двамата да ловим на едно петно. Намяткваме топките и притихваме до фидерите. Скоро Ванката се бори с първата риба. Аз не го чакам дълго и също измъквам една. И тогава става страшно. Рибите кълват една през друга, едва успяваме да замятаме. За единия час до стъмване двамата имаме 18 мрени, един морунаж и десетина кефала.И това ако не е тотално доказателство, че хубавата храна може да реши един излет...:
Пускаме рибите обратно и с усмивки се отправяме към чернеещата в спускащия се сумрак кола
Вече на топло, сгрени от струите на включеното парно, двамата с Иван дълго коментираме риболоваи стигаме до единодушното решение, че успехът ни бе предопределен още при правилния избор на захранка в магазина.
Май трябва повече внимание да му обърна на това MILO. А дали ще го харесат скобарите...Мисля си, че скоро ще се разбере...
Но природата си знае работата. Пътувайки към избраната дестинация, двамата с Иван имаме удоволствието да се убедим в това. Покраи прозорците на колата бягат дърво след дърво, всяко в различна премяна. Едно е жълто, друго пък червено, на трето пък този немирник вятърът е успял да издуха премяната, оставяйки го голо като ония мадами по каналите 18+ нощем. Само дето много кльощави нещо, ония по ТВ-то по заобленки някак....
Планината пред нас, огряна от първите лъчи на оня непрокопсаник дето го споменах в началото, е сякаш излязла изпод четката на художник импресионист. Тук плиснал щедро с жълтото , там мацнал с червено, отдалеч пръснал с четката зелено, отгоре щедро полял със синьото. Уж разхвърляно и нескопосано, ама красиво. Красиво не, ами по две! Чак замалко да забравим накъде сме поели, да спрем и да се наслаждаваме ва тази природна картина дълго дълго...
Мисълта за рибите обаче ни отрезвява и ни кара да продължим напред.
Скоро стигаме реката. Тъмните й води нашепват приказки за големи риби и смели рибари изправили се срещу тях, за да спасят царската дъщеря от плен. Чакай, че пак се отплеснах.
Скоро си избираме място. Широк бързей, криещ според нас гигантски мрени. Понеже се пооспахме сутринта и закъсняхме порядъчно за сутрешното кълвило ще трябва да се поразбързаме за да хванем поне края му. Набързо замятам фидера в бързея с празна хранилка. Колкото само за тежест. Иван се разполага над мен, зад едни дървета и не зная какви ги върши.
Замятам така може би час, когато ме сепва звука на цамбуркащи във водата топки захранка. Иван е забъркал манджа. Май е време и аз да забърка моята. Приготвил съм пакет МILO Каведано. Скоро от кофата ми се разнася аромата на мухлясало сирене. Пълня хранилката и замятам пред себе си. За подсилване на ефекта запращам във водата и няколко топки захранка. Така е по-бързо, отколкото да замятам хранилка след хранилка, докато изградя петно. Облягам се удобно в стола, хвърляйки по едно око на огънатия под напора на течението връх на фидера. Скоро спокойствието ми е нарушено. Върха на фидера рязко се сгъва, изстрелвайки ме от стола и след засечката с удоволствие усещам напора на закачената риба. Кратка борба и в дълбокото се бялва корема на едра мряна. Още малко борба и в кепа поляга риба около кило и половина. Зареждам хранилката отново с миришещата смес и замятам на същото място. Петнадесет минути по-късно упражнението с изхвърчането ми от стола се повтаря. Отново прилична мряна.
Май е време да видя как е при Иван. Посреща ме с унила физиономия. Удари няма. Надничам в кофата му. Няма го тоя мирис на повърнато, дето струй от моята храна и побърква явно рибоците. Докато бистрим проблемите с храната, от нищото изскача вятър и за секунди повърхността на водата се покрива с листа. Завтичам се към въдицата си. Както и очаквах, купища листа са се омотали около влакното, , завличайки хранилката ми по дъното, докато течението я забие между камъните. Естествено късам. Правя нов монтаж, но след няколко минути всичко се повтаря и губя и него.Захвърлям въдицата и се изнасям към Иван, на съвещание. Той също е претърпял загуби, тъй че след кратко съвещание решаваме да потърсим друг участък, без толкова листа.
Няколко снимки на рибите:
преди да ги пуснем обратно и поемаме.
Вече е късен следобед когато избираме ново място. Наоколо има няколко местни колеги. Пообикаляме ги и научаваме, че за целия ден се е извадила само една риба. Все пак решаваме да заметнем. Вече няма време да се местим, след час ще се стъмни. Този път решавамеда заложим на MILO-то и двамата да ловим на едно петно. Намяткваме топките и притихваме до фидерите. Скоро Ванката се бори с първата риба. Аз не го чакам дълго и също измъквам една. И тогава става страшно. Рибите кълват една през друга, едва успяваме да замятаме. За единия час до стъмване двамата имаме 18 мрени, един морунаж и десетина кефала.И това ако не е тотално доказателство, че хубавата храна може да реши един излет...:
Пускаме рибите обратно и с усмивки се отправяме към чернеещата в спускащия се сумрак кола
Вече на топло, сгрени от струите на включеното парно, двамата с Иван дълго коментираме риболоваи стигаме до единодушното решение, че успехът ни бе предопределен още при правилния избор на захранка в магазина.
Май трябва повече внимание да му обърна на това MILO. А дали ще го харесат скобарите...Мисля си, че скоро ще се разбере...
.
