За малко да закрия сезона :)
Публикувано на: Нед Фев 28, 2016 12:47 am
Здравейте, колеги
Ето, че дойде време да прекратим философските теми и спорове, характерни за зимната пауза. Първият ми шаранджийски излет за 2016-та беше на 13-ти февруари и за да не развалям традицията бях капо. Водата беше направо ледена, а всички знаем какво се случи с Леонардо ди Каприо в същата вода в "Титаник"
Вторият ми излет беше днес на Даскалово. Защо на Даскалово ? И аз не знам! На Бодрово е по-плитко и рибата не се е раздвижила, пък аз реших да ходя на дълбок водоем, където водата е с поне 3-4 градуса по-студена, логика - никаква
Миналата година стартирах с 8 капота, така че тази нямаше да ме съборят два броя
Към 7:30 тръгнахме с баща ми и с колегата pathfindar , като бяхме решили по пътя да вземем торни червеи за да има какво да закачим на фидерите. Магазинът, който ни е по път не беше отворен, наложи се да се върнем до друг. След забавянето вече бяхме поели към местоназначението и след 20тина минути вече маневрирахме към мястото за паркиране. Слизам аз от колата и ми намирисва на нещо странно
Започнах да душа наоколо и откривам, че аромата се носи от задна лява гума и установявам, че ръчната не освободена напълно по неясна причина при положение, че лоста е пуснат до долу. И с разследването на тая глупост загубих още време. Започнахме да товарим багажа на лодката. То за има/няма 7 часа риболов 1 тон багаж, ама всичко си трябва и няма как да се избегне хамалогията. Натоварихме се с 300-ста зора на лодката и потеглихме. Обаче нещо се бяхме посъбрали повечко кила на носа и при подадената повечко газ, носът се забоде във водата и лодката "приятно" започна да се пълни, в следствие на което обувките и задника ми подгизнаха, а не беше много топло сутринта. Навреме се усетихме, че иначе и ние и такъмите щяхме да се приводним доволно и до края на годината щях да ходя с болонезата на реката, щото за друго такъми нямаше да има.
В крайна сметка акостирахме в ръкава от другия край на стената. Реших да си събера акъла в по-бързото сглобяване на стойката и монтажите, за да мога да вкарам по-бързо поне една въдица във водата, че почти обяд стана. Най-сетне бях готов да заметна, ама нали съм "голям" фъргач и малко , както се казва, "пресолих манджата" и директно нацелих храсталаците на другия бряг
Последва късане и цялото бързане отиде на вятъра. Хайде пак всичко наново. В крайна сметка мокър и позамръзнал от ветреца, който пронизваше, успях да вкарам и трите въдици във водата и остана само проблема със студа. След два часа тишина откъм кълване и студ ми хрумна, че може би в тая раница, дето носех, някога по някакъв повод може и да съм сложил резервни чорапи. Поразрових се и гледам на дъното зимна шапка, а в нея завити чифт ръкавици и чифт зимни чорапи. В тоя момент си казах "Благодаря на себе си"
Събух мокрите неща и ги проснах на сушилника:
След малко докато обувам обувките, някаква непозната аларма се разписка нервно. В първия момент не загрявам, че е моята, защото нови сигнализатори и още не съм им свикнал с мелодията. Скачам на един крак(само едната бях обул) и засичам като същевременно се обувам. Взе да шава наляво и надясно и в крайна сметка се засили към дълбокото. Наложи се да премятам под и над другите въдици, като съобразявах и това да не стъпна в някоя от кравешките мини дето бяха на брега. Преди да наближи, рибата се мярна един-два пъти на повърхността и не ми изглеждаше да е нещо по-така. Последни метри и първата намотка на шок-лидера беше факт:
Изваден от водата, шаро вече изглеждаше по-йедричък от първоначално и можех да му сложа етикета "ПЪРВА ЧИТАВА РИБА 2016" Най-накрая на фона на каръшкото начало се случи и нещо положително. Това ми се явява най-ранния шаран от по-приличните що се отнася до начало на сезон. Шарко си хареса рибно разтворимо топче. Само бях сложил паста на оловото(рибна) без пва и без друго захранване.
Нямаше много време за радост, защото фидера ми искаше да ходи към водата
След кратко надлъгване един шарко към 2 кг. се доближи до брега, но се откачи. Така или иначе нямаше да позира за снимка, така че не беше голяма загуба. До към 15:00ч. имаше набези на фидерите от шаранчета между 1 и 2 кг, както и от каракуди, но нещо по-едно не се обади до края на деня. Наблюденията и опита от днес показаха следното: рибата все още си предпочита постоянната температура на дълбоките води, но излиза от тях за да се храни. В следобедните часове пак се връща в дълбокото, но интерес към храна не проявява там, а само на по-плитко (1-2м.)
Няма повече оправдания, колеги, че е студена водата или пък че рибата е още мудна. Време е подфорумът "Моят риболовен излет" да се попълни с нови теми, за нови приключения и да си тествате коледните подаръци и новите придобивки. Желая ви наслука




Към 7:30 тръгнахме с баща ми и с колегата pathfindar , като бяхме решили по пътя да вземем торни червеи за да има какво да закачим на фидерите. Магазинът, който ни е по път не беше отворен, наложи се да се върнем до друг. След забавянето вече бяхме поели към местоназначението и след 20тина минути вече маневрирахме към мястото за паркиране. Слизам аз от колата и ми намирисва на нещо странно

В крайна сметка акостирахме в ръкава от другия край на стената. Реших да си събера акъла в по-бързото сглобяване на стойката и монтажите, за да мога да вкарам по-бързо поне една въдица във водата, че почти обяд стана. Най-сетне бях готов да заметна, ама нали съм "голям" фъргач и малко , както се казва, "пресолих манджата" и директно нацелих храсталаците на другия бряг


Нямаше много време за радост, защото фидера ми искаше да ходи към водата

Няма повече оправдания, колеги, че е студена водата или пък че рибата е още мудна. Време е подфорумът "Моят риболовен излет" да се попълни с нови теми, за нови приключения и да си тествате коледните подаръци и новите придобивки. Желая ви наслука
