След Дивия Запад - по Централния Север
Публикувано на: Пет Юни 24, 2016 4:10 pm
Здравейте колеги,
Стана така, че след риболовните ми премеждия по Дивия Запад на Америка, имах и доста любопитни приключения с въдица в ръка и у нас след завръщането ми. В два последователни уикенда сам или с приятели успях да се разходя по няколко реки в този район на България, който условно може да се нарече Централен Север.
Първо се озовах в прекрасния Град на люляците - Ловеч.Люляците отдавна бяха прецъфтели, но пък липите ухаеха в пълното си великолепие, а прекрасната река Осъм бе пълноводна и покриваше цялото си корито, но без да е мътна.Държа да подчертая, че целта на риболовния експеримент , който щях да проведа е да пробвам в нашенски условия множеството изкуствени примамки - воблери, попери, блесни, силиконки и разни други гагаляги, закупени от мен в Съединените щати. Затова носех само примамките и една телескопична блеснарка 2,40 м дълга с акция 15-50 грама.
Първият ден в късния следобед, когато горещината вече бе поносима се курдисах по левия бряг на Осъм точно след величествения покрит мост на Кольо Фичето.
Над мене един дядо с двете си внучета се опитваше да лови кленове на плод от черница, но резултатът бе нулев.
Под мен имаше перспективен бент и прораснали в реката храсталаци.
Нагазих леко там и пробвах минимум 20 различни примамки, единствено на една бяла блесна със заешки косми на тройката имах подгонване, но не и удар.
Тогава видях, че в талвега гази един местен добре екипиран риболовец, който ловеше на плуваща бомбарда без антена с повод около 70 см и стръв местна жива рибка. Това момче за нула време извади пред очите ми три прилични клена, точно от перспективното място.Явно трябваше да променям и аз тактиката, но го оставих за следващата сутрин.
Станах много рано сутринта и още в 6 часа бях вече на десния бряг на реката на нещо като рампа, но вече над моста на Кольо Фичето.
Такова бе положението под мен -красота!
А над мен бяха надвисналите дървета
Изпробвах още 15 други примамки, включително и силиконки, но пак ударих гредата. Видях обаче, че на една от рапалките ми за пъстърва имаше подгонване от приличен клен, но се отказа като доближи брега.Тогава реших да пробвам един американски трик, прилаган успешно от янките за лов на крапита. Просто на половин метър над воблера прикрепих една малка бомбарда и метнах на границата на бързото и обратното течение и започнах леко да придърпвам на тласъци. На третото мятане се закачи добър клен, а до края на риболова още два по-малки. Всичките риби естествено ги пуснах, но нямах сгода да ги снимам освен първия клен, защото бях сам.
Кленчето, което удари на излизане от бавното обратно течение
Следващият уикенд с приятеля ми Александър решихме да посетим Янтра и Росица в региона на Севлиево. От София тръгнахме късно и в района на ВЕЦ "Янтра" пристигнахме след 17 часа. Там е една истинска пустош, бреговете на реката са изключително трудно достъпни, но пък красотата е поразителна.
По тесния път към веца, който е строен още по Тошово време трудно могат да се разминат две коли.
Но пък ни посрещна една хубава сърна и ни позволи да я доближим на десет метра преди грациозно да избяга в гъсталаците. Едвам намерихме пролука да слезем до реката, но този път бях без ботуши, което много ме затрудни и в риболова. Сашо запраши с блеснарката си нагоре срещу течението, а аз останах на едно сравнително открито място между два вира и надвиснали дървета.
Тук свършва горния вир, следва праг и после е долният вир.
А това е горният вир, по-скоро дебел бързей.
Там явно реката не е депресирана и оспинигована, защото слуката дойде бързо - още при третия пробван воблер. Ударът бе категоричен, а рибата около 30 сантиметра, с много изразителни цветове!
Моля за извинение за качеството на снимката и за идиотската ми кривогледо-щастлива физиономия, но така се прави селфи в екстремни условия на смрачаване, като искаш бързо да пуснеш и рибока...
После в другия вир отдолу на същата примамка се закачиха още две риби, но не можах да ги прекарам през прага на реката, а вече ставаше и полутъмно. Прибрахме си такъмите и задрапахме като кози нагоре по обраслата урва, пък то един къпинак, накрая трябваше да го сгазя като танк. Дясната ми ръка бе цялата в кръв, както и глезените ми, голям екшън.
На следващата сутрин решихме да идем по горното течение на Росица до Батошево и Стоките. Речено - сторено. Преди Батошево ни порази един според Сашо новопоявил се величествен водопад, може би от спукан водопровод. Трудно намерихме място да паркираме колата в Стоките и се върнахме към Батошево при едни хубави орехи. Там реката има доста живописен вид, а когато слязох на брега една пъстърва се жлътна с бясна скорост покрай брега. Да, ама пустата пъстърва не ще да руча железа и дървье, та накрая премонтирах блеснарката с една американска офсетова кука 8 номер с ухо, кръгъл самозакачащ се пластмасов маркер и няколко цепени сачми. Сложих за стръв единственото, което имах като стръв под ръка - един червей торен да се гърчи неуморен. Получава се доста ефектен монтаж, защото маркерът има задържащо действие и стръвта винаги се движи отпред. След десетина изтичания клъвна една маломерна балканска пъстърва, добре че куката бе голяма и не беше нагълтала дълбоко.
След това се появи и Сашо и с бяла въртяща блесна започна да мята успоредно на бента.
Много добро място - там той последователно закачи и извади 3 хубави клена, с което риболовът приключи, а ние изморени и доволни се завърнахме в адската жега в София, която приличаше на крематориум, след рая, който посетихме.
На тази снимка се вижда по-добре размерът на кленчетата, които Сашо хвана.
А пейзажът наистина е като в Рая.
Ами това е, братлета, американските тактики, макар и с променлив успех действат и у нас, стига риба да има!
Наслука!
Стана така, че след риболовните ми премеждия по Дивия Запад на Америка, имах и доста любопитни приключения с въдица в ръка и у нас след завръщането ми. В два последователни уикенда сам или с приятели успях да се разходя по няколко реки в този район на България, който условно може да се нарече Централен Север.
Първо се озовах в прекрасния Град на люляците - Ловеч.Люляците отдавна бяха прецъфтели, но пък липите ухаеха в пълното си великолепие, а прекрасната река Осъм бе пълноводна и покриваше цялото си корито, но без да е мътна.Държа да подчертая, че целта на риболовния експеримент , който щях да проведа е да пробвам в нашенски условия множеството изкуствени примамки - воблери, попери, блесни, силиконки и разни други гагаляги, закупени от мен в Съединените щати. Затова носех само примамките и една телескопична блеснарка 2,40 м дълга с акция 15-50 грама.
Първият ден в късния следобед, когато горещината вече бе поносима се курдисах по левия бряг на Осъм точно след величествения покрит мост на Кольо Фичето.
Над мене един дядо с двете си внучета се опитваше да лови кленове на плод от черница, но резултатът бе нулев.
Под мен имаше перспективен бент и прораснали в реката храсталаци.
Нагазих леко там и пробвах минимум 20 различни примамки, единствено на една бяла блесна със заешки косми на тройката имах подгонване, но не и удар.
Тогава видях, че в талвега гази един местен добре екипиран риболовец, който ловеше на плуваща бомбарда без антена с повод около 70 см и стръв местна жива рибка. Това момче за нула време извади пред очите ми три прилични клена, точно от перспективното място.Явно трябваше да променям и аз тактиката, но го оставих за следващата сутрин.
Станах много рано сутринта и още в 6 часа бях вече на десния бряг на реката на нещо като рампа, но вече над моста на Кольо Фичето.
Такова бе положението под мен -красота!
А над мен бяха надвисналите дървета
Изпробвах още 15 други примамки, включително и силиконки, но пак ударих гредата. Видях обаче, че на една от рапалките ми за пъстърва имаше подгонване от приличен клен, но се отказа като доближи брега.Тогава реших да пробвам един американски трик, прилаган успешно от янките за лов на крапита. Просто на половин метър над воблера прикрепих една малка бомбарда и метнах на границата на бързото и обратното течение и започнах леко да придърпвам на тласъци. На третото мятане се закачи добър клен, а до края на риболова още два по-малки. Всичките риби естествено ги пуснах, но нямах сгода да ги снимам освен първия клен, защото бях сам.
Кленчето, което удари на излизане от бавното обратно течение
Следващият уикенд с приятеля ми Александър решихме да посетим Янтра и Росица в региона на Севлиево. От София тръгнахме късно и в района на ВЕЦ "Янтра" пристигнахме след 17 часа. Там е една истинска пустош, бреговете на реката са изключително трудно достъпни, но пък красотата е поразителна.
По тесния път към веца, който е строен още по Тошово време трудно могат да се разминат две коли.
Но пък ни посрещна една хубава сърна и ни позволи да я доближим на десет метра преди грациозно да избяга в гъсталаците. Едвам намерихме пролука да слезем до реката, но този път бях без ботуши, което много ме затрудни и в риболова. Сашо запраши с блеснарката си нагоре срещу течението, а аз останах на едно сравнително открито място между два вира и надвиснали дървета.
Тук свършва горния вир, следва праг и после е долният вир.
А това е горният вир, по-скоро дебел бързей.
Там явно реката не е депресирана и оспинигована, защото слуката дойде бързо - още при третия пробван воблер. Ударът бе категоричен, а рибата около 30 сантиметра, с много изразителни цветове!
Моля за извинение за качеството на снимката и за идиотската ми кривогледо-щастлива физиономия, но така се прави селфи в екстремни условия на смрачаване, като искаш бързо да пуснеш и рибока...
После в другия вир отдолу на същата примамка се закачиха още две риби, но не можах да ги прекарам през прага на реката, а вече ставаше и полутъмно. Прибрахме си такъмите и задрапахме като кози нагоре по обраслата урва, пък то един къпинак, накрая трябваше да го сгазя като танк. Дясната ми ръка бе цялата в кръв, както и глезените ми, голям екшън.
На следващата сутрин решихме да идем по горното течение на Росица до Батошево и Стоките. Речено - сторено. Преди Батошево ни порази един според Сашо новопоявил се величествен водопад, може би от спукан водопровод. Трудно намерихме място да паркираме колата в Стоките и се върнахме към Батошево при едни хубави орехи. Там реката има доста живописен вид, а когато слязох на брега една пъстърва се жлътна с бясна скорост покрай брега. Да, ама пустата пъстърва не ще да руча железа и дървье, та накрая премонтирах блеснарката с една американска офсетова кука 8 номер с ухо, кръгъл самозакачащ се пластмасов маркер и няколко цепени сачми. Сложих за стръв единственото, което имах като стръв под ръка - един червей торен да се гърчи неуморен. Получава се доста ефектен монтаж, защото маркерът има задържащо действие и стръвта винаги се движи отпред. След десетина изтичания клъвна една маломерна балканска пъстърва, добре че куката бе голяма и не беше нагълтала дълбоко.
След това се появи и Сашо и с бяла въртяща блесна започна да мята успоредно на бента.
Много добро място - там той последователно закачи и извади 3 хубави клена, с което риболовът приключи, а ние изморени и доволни се завърнахме в адската жега в София, която приличаше на крематориум, след рая, който посетихме.
На тази снимка се вижда по-добре размерът на кленчетата, които Сашо хвана.
А пейзажът наистина е като в Рая.
Ами това е, братлета, американските тактики, макар и с променлив успех действат и у нас, стига риба да има!
Наслука!
,много добра слука.
Там направих първите си стъпки в риболова. Единствената разлика беше, че по онова време се строеше, поддържаше и чистеше, а сега е толкова обрасло и диво.
Ние тук си се печем по софийско...
