20 дена за риба - светата троица епизод пореден
Публикувано на: Сря Юни 29, 2016 12:15 pm
Здраво живо на рибарската гилдия, бая време не бях писал, но ето, че ми се отваря такава възможност, а и смятам тоз път да поизненадам риболовното братство с един по-обширен репортаж. Та дсет се вика като те досърбят макарите се чудиш къде да ги начешеш? 
Нейде края на Май, амен амен преди да падне забраната, ми се обаждат едни фенове на фотографията (другото ми хоби) и викат "Дай да се поразходим до Гръчко"? Верен на максимата "ЛУД УМОРА НЯМА" набързо се съгласих, спретнах куфара с фотографските атрибути и очаквах датата на заминаване. Междувременно ме осени тънката червена линия на рибарлъка и си викам, абе тъй, тъй отиваме по Гръчко, що да не купа един спининг и малко воблери че ко остане време да похвърлям от бреговете на Гръчките плажове. Веднага дзвъннах на Fixera, с една дума оформихме пазарлъка и на другия ден воблерите са при мене. Няма да влизам в подробности как 3 часа минавахме 3 км зада стигнем до КПП Кулата., Как да е пристигаме в Гръчко - Орфинио Бийч, да го еба. Ма то плаж амен амен 6 км, едни таверни , едно чудо... много ми хареса и скоро пак ще мина на там. Та Фото-риболовния пленер бе за 3 дена, от които имам няколко хубави кадъра и два воблера в морето 
.
Но дет се вика, така е при начинаещите спинингисти, ма то спининга било хубава работа бе, не мъкнеш цигански катун с тебе, само една пръчка воблери, клатушки, тук там силикон и си в киреча. Ето малко фотки от "откриването" на сезона:
Тук се учих да мятам , фърчат на Fixer -а воблерите, като СУ 24 покрай турската граница.
Имаше и красифи фотки, като тези:
Съчетанието на риболов и фотография се оказа класика в жанра, е имаше и други дисциплини от рода на:
.
Така минаха 3 дена и три нощи, Хапка пийка, риболоф и фотография. Пътьом към БГ минах през Гоце Делчев, да си купя малко машини от едно Гърчоле, дет си закрива офиса в БГ и разпродава кът за световно. Имам една дружка в Банско и така и така минавах през там, викам чекай да му звънна, не бяхме се виждале амен амен 5 години, и оня кът се запъна като Македонец на наденица "Леки" да съм му гостувал ден два... мое ли му откажеш? и се почнаха едни софри, едни музики...
Два дена в Банско бяха достатъчни да се заредя с енергията на Пирин планина и да поема пътя към София. В същото време Май беше зад мене , а Юнското облачно настроение донесе разрешението на риболова в БГ. Така и така го бях ударил на иеденье и пиенье реших, че няма смизъл да си развалям кефа и го отдадох тотално на разгул и риболов по любимите ми места : Тунджа, Жребчево и Копринка. Нали знаете, че горе долу по туй време си спретвам и СПА процедури на Павел Баня, та и таз година така се случи, от Банско в София, уредих си документите за Палавата Баня, натоварих колата и газ към Дъблин ( резиденцията ми в с. Дъбово община Мъглиж). Междувременно два три телефона и намерих сподвижник за тридневен риболов на Жребеца. Пристиган в Дъблин натоварих допълнителното оборудване качих лодката на тавана на Фординята и газ към Жребеца. Беше Петъчен ден и реших рано, рано да тръгна към язовира, но както и очаквах там гъмжеше от Лодки, биваци, катуни, палатки... Дестинацията бе Паметника. И там както навсякъде народ, като мравки от мравуняк. Нали обаче съм редовен посетител так, срещам позната физиономия, от дума на дума стана ясно, че колегата по обед щял да събира, та вместо да се лутам реших да опъна палатката и да изчакам колегата да си тръгне.
Времето беше доста смотано, предните ден два е поваляло и мястото беше доста наквасено, но както казах по-горе луд умора няма. Разставих багажа, помогнаха ми да сваля лодката от колата, колегата беше събрал и дойде моя ред да разпъна. Заложих на фидера...
Докато чаках Неуморния да дойде от Зарата, по пътя се зададе каравана теглена от некъв ситроен - хибрид между лимузина и Ван с Габровска регистрация. Без много да му мисли Габровеца заби в тревуляка , в опита си да влезе малко по-навътре в заливчето посока Ямурджата. Не мина повече от 20 м и колата барабар с караваната се озова в мочурляка, ни напред ни назад. Междувременно Неуморния акустира с Голф 2 -АМФИБИЯ тъкмо навреме. Само който не е затъвал в калта не знае какви ядове са. Набързо нацапахме крачолите в тинята, уж да помогнем на колегата. Лошото вече бе станало, предна лява гума заорана в тинята , а колата бе полегнала на рамата. Ни напред ни назад. Излиза завалията от колата и що да вида? Ми той адаша Гугушев, умрях от смях, викам абе да си аджамия да влезеш тука, не си, кой дявол те накара да влизаш в мочура? Както и да е след доста суетня и два неуспешни опита да го извадят с Джипки, се наложи да викаме трактор от близките ниви. Колата и караваната бяха извадени и "Инсталирани"
Та в такава суматоха на кой му иде до риболов? Времето си летеше, а с него и облаците. От към Стара планина се зададоха некви купшесто - дъждовни и не ни подминаха. От към риба нищо, даже почнах да се притеснявам. С общи усилия хванахме тук там некой костур и го хапнахме порядъчно:
И както подобава на подобни сбирки, много е важно мезето да е блажно. Неуморния се беше заел с непосилната задача да ни изпече мръвките в дъжда.:
На следващия ден се изви неква буря - 30 минути силен вятър , дъжд и вълна около 30-40 см. Жребеца направо бе полудял, едвам удържах палатката да не хване пътя към Паничерево. Въдиците бяха във водата с риска да ме тресне некоя светкавица. След като преваля реших да презаредя, резултата е красноречив - отчетох се с риба
Незнам дали заради резките промени във времето , но риболова беше много тегав. Отчетох се с тази паламарка една по-голяма каракуда и две три перки. Мъчихме с Неуморния да тролим, ма без успех
Трите дена на жребеца минаха в духа на написаното по-горе. Бях се примирил със слабият улов, но таях надежда, че този кошмар ще му туря края, като акостирам на Копринка.
Понеделник рано, рано тръгнах към Павел баня, минах през Казанлък да си накупя разни червеи и захранки заедно с една кофа (от средните) с рибки. Бях решил да не се занимавам с плевеляка, а да заложа на хищник.
Оправих набързо процедурите, поразпитах тук там какво що и къде дава на язовира и по обед бях заел позиции.
На фотката ясно се вижда как ме посрещна язовира, не ми стигаха дъждовете на Жребчево, ами и тук от тях оттърване няма. Както може да се досетите подобни темни облаци са предвестник за кратка, но свирепа буря:
За разлика от Жребеца, където хванах някоя и друга риба, Копринка беше истински кошмар. 4 дни по ред нямах не уловена, нямах пипане. На петия ден след многократни смени на позиции и тактики хванах около 2 кила плевеляк. За хищник - ни дума, ни вопъл ни стон.
Ноооо в риболова освен упоритостта трябва да има и надежда, че следващия път ще е по-добър от последния. Разочарован от каръка на Копринкатайно се надявах Жребеца отново да ми вдигне настроението. Имах уговорка с познати след СПА -то на Павел Баня, да отпрашим на Жребеца, а и имаше добър повод, да пробваме новата придобивка - каравана на колегата. Изпитал несгодите на фидера се зарекох на Жребеца да заложа само на хищник + яко тролене
Процедурите ми на Павел Баня приключиха миналия Четвъртък, отпраших към Дъблин, отново натоварих багажа и тръгнах обратно към Жребеца. Авера с караванат бе отседнал на поотопената църква, място на което никога не съм бил, само бях чувал, колко красива е църквата за фотки. Някъде към 18.00 вече бях на уговореното място. Бързо разтоварих циганията и се захванах с опъването на палатка, не след дълго бивака бе заформен подобаващо, заедно с работното място:
Тактиката беше проста - 2 шаранджийски + 1 хищник, преди нас на мястото са били некви мимци от Зарата , които доста добре бяха захранили, ползвахме техните петна с идеята най-сетне да хванем големите шарани...
Лодката беше постоянно в употреба, разпънахме на средни дистанции от 100 до 200 м. (на 200 м дълбочина около 5-5.5 м) температура на водата 27 - 27,5 градуса по целзий. Два дена само разпъвахме и нищо. добре че като няма риба, поне в мръвките сме на 6
На третия ден взехме единодушно решение, че тактически хич ни няма и решихме да сложим на билет по 3 пръчки за бяла риба - резултата повече от плачевен. Единствената утеха е, че вече имам първите костури на спининг - ебати кефа дет се вика.
Уморени от слънцето и липса на тръпка от кълването вечерите ги изкарвахме така:
Ето и няколко хубави снимки на църквата:
Ajde stiga tolkowa pisal, è trygwam za riba ....
Нейде края на Май, амен амен преди да падне забраната, ми се обаждат едни фенове на фотографията (другото ми хоби) и викат "Дай да се поразходим до Гръчко"? Верен на максимата "ЛУД УМОРА НЯМА" набързо се съгласих, спретнах куфара с фотографските атрибути и очаквах датата на заминаване. Междувременно ме осени тънката червена линия на рибарлъка и си викам, абе тъй, тъй отиваме по Гръчко, що да не купа един спининг и малко воблери че ко остане време да похвърлям от бреговете на Гръчките плажове. Веднага дзвъннах на Fixera, с една дума оформихме пазарлъка и на другия ден воблерите са при мене. Няма да влизам в подробности как 3 часа минавахме 3 км зада стигнем до КПП Кулата., Как да е пристигаме в Гръчко - Орфинио Бийч, да го еба. Ма то плаж амен амен 6 км, едни таверни , едно чудо... много ми хареса и скоро пак ще мина на там. Та Фото-риболовния пленер бе за 3 дена, от които имам няколко хубави кадъра и два воблера в морето .Но дет се вика, така е при начинаещите спинингисти, ма то спининга било хубава работа бе, не мъкнеш цигански катун с тебе, само една пръчка воблери, клатушки, тук там силикон и си в киреча. Ето малко фотки от "откриването" на сезона:
Тук се учих да мятам , фърчат на Fixer -а воблерите, като СУ 24 покрай турската граница.
Имаше и красифи фотки, като тези:
Съчетанието на риболов и фотография се оказа класика в жанра, е имаше и други дисциплини от рода на:
.Така минаха 3 дена и три нощи, Хапка пийка, риболоф и фотография. Пътьом към БГ минах през Гоце Делчев, да си купя малко машини от едно Гърчоле, дет си закрива офиса в БГ и разпродава кът за световно. Имам една дружка в Банско и така и така минавах през там, викам чекай да му звънна, не бяхме се виждале амен амен 5 години, и оня кът се запъна като Македонец на наденица "Леки" да съм му гостувал ден два... мое ли му откажеш? и се почнаха едни софри, едни музики...
Два дена в Банско бяха достатъчни да се заредя с енергията на Пирин планина и да поема пътя към София. В същото време Май беше зад мене , а Юнското облачно настроение донесе разрешението на риболова в БГ. Така и така го бях ударил на иеденье и пиенье реших, че няма смизъл да си развалям кефа и го отдадох тотално на разгул и риболов по любимите ми места : Тунджа, Жребчево и Копринка. Нали знаете, че горе долу по туй време си спретвам и СПА процедури на Павел Баня, та и таз година така се случи, от Банско в София, уредих си документите за Палавата Баня, натоварих колата и газ към Дъблин ( резиденцията ми в с. Дъбово община Мъглиж). Междувременно два три телефона и намерих сподвижник за тридневен риболов на Жребеца. Пристиган в Дъблин натоварих допълнителното оборудване качих лодката на тавана на Фординята и газ към Жребеца. Беше Петъчен ден и реших рано, рано да тръгна към язовира, но както и очаквах там гъмжеше от Лодки, биваци, катуни, палатки... Дестинацията бе Паметника. И там както навсякъде народ, като мравки от мравуняк. Нали обаче съм редовен посетител так, срещам позната физиономия, от дума на дума стана ясно, че колегата по обед щял да събира, та вместо да се лутам реших да опъна палатката и да изчакам колегата да си тръгне.
Времето беше доста смотано, предните ден два е поваляло и мястото беше доста наквасено, но както казах по-горе луд умора няма. Разставих багажа, помогнаха ми да сваля лодката от колата, колегата беше събрал и дойде моя ред да разпъна. Заложих на фидера...
Докато чаках Неуморния да дойде от Зарата, по пътя се зададе каравана теглена от некъв ситроен - хибрид между лимузина и Ван с Габровска регистрация. Без много да му мисли Габровеца заби в тревуляка , в опита си да влезе малко по-навътре в заливчето посока Ямурджата. Не мина повече от 20 м и колата барабар с караваната се озова в мочурляка, ни напред ни назад. Междувременно Неуморния акустира с Голф 2 -АМФИБИЯ тъкмо навреме. Само който не е затъвал в калта не знае какви ядове са. Набързо нацапахме крачолите в тинята, уж да помогнем на колегата. Лошото вече бе станало, предна лява гума заорана в тинята , а колата бе полегнала на рамата. Ни напред ни назад. Излиза завалията от колата и що да вида? Ми той адаша Гугушев, умрях от смях, викам абе да си аджамия да влезеш тука, не си, кой дявол те накара да влизаш в мочура? Както и да е след доста суетня и два неуспешни опита да го извадят с Джипки, се наложи да викаме трактор от близките ниви. Колата и караваната бяха извадени и "Инсталирани"
Та в такава суматоха на кой му иде до риболов? Времето си летеше, а с него и облаците. От към Стара планина се зададоха некви купшесто - дъждовни и не ни подминаха. От към риба нищо, даже почнах да се притеснявам. С общи усилия хванахме тук там некой костур и го хапнахме порядъчно:
И както подобава на подобни сбирки, много е важно мезето да е блажно. Неуморния се беше заел с непосилната задача да ни изпече мръвките в дъжда.:
На следващия ден се изви неква буря - 30 минути силен вятър , дъжд и вълна около 30-40 см. Жребеца направо бе полудял, едвам удържах палатката да не хване пътя към Паничерево. Въдиците бяха във водата с риска да ме тресне некоя светкавица. След като преваля реших да презаредя, резултата е красноречив - отчетох се с риба
Незнам дали заради резките промени във времето , но риболова беше много тегав. Отчетох се с тази паламарка една по-голяма каракуда и две три перки. Мъчихме с Неуморния да тролим, ма без успех
Трите дена на жребеца минаха в духа на написаното по-горе. Бях се примирил със слабият улов, но таях надежда, че този кошмар ще му туря края, като акостирам на Копринка.
Понеделник рано, рано тръгнах към Павел баня, минах през Казанлък да си накупя разни червеи и захранки заедно с една кофа (от средните) с рибки. Бях решил да не се занимавам с плевеляка, а да заложа на хищник.
Оправих набързо процедурите, поразпитах тук там какво що и къде дава на язовира и по обед бях заел позиции.
На фотката ясно се вижда как ме посрещна язовира, не ми стигаха дъждовете на Жребчево, ами и тук от тях оттърване няма. Както може да се досетите подобни темни облаци са предвестник за кратка, но свирепа буря:
За разлика от Жребеца, където хванах някоя и друга риба, Копринка беше истински кошмар. 4 дни по ред нямах не уловена, нямах пипане. На петия ден след многократни смени на позиции и тактики хванах около 2 кила плевеляк. За хищник - ни дума, ни вопъл ни стон.
Ноооо в риболова освен упоритостта трябва да има и надежда, че следващия път ще е по-добър от последния. Разочарован от каръка на Копринкатайно се надявах Жребеца отново да ми вдигне настроението. Имах уговорка с познати след СПА -то на Павел Баня, да отпрашим на Жребеца, а и имаше добър повод, да пробваме новата придобивка - каравана на колегата. Изпитал несгодите на фидера се зарекох на Жребеца да заложа само на хищник + яко тролене
Процедурите ми на Павел Баня приключиха миналия Четвъртък, отпраших към Дъблин, отново натоварих багажа и тръгнах обратно към Жребеца. Авера с караванат бе отседнал на поотопената църква, място на което никога не съм бил, само бях чувал, колко красива е църквата за фотки. Някъде към 18.00 вече бях на уговореното място. Бързо разтоварих циганията и се захванах с опъването на палатка, не след дълго бивака бе заформен подобаващо, заедно с работното място:
Тактиката беше проста - 2 шаранджийски + 1 хищник, преди нас на мястото са били некви мимци от Зарата , които доста добре бяха захранили, ползвахме техните петна с идеята най-сетне да хванем големите шарани...
Лодката беше постоянно в употреба, разпънахме на средни дистанции от 100 до 200 м. (на 200 м дълбочина около 5-5.5 м) температура на водата 27 - 27,5 градуса по целзий. Два дена само разпъвахме и нищо. добре че като няма риба, поне в мръвките сме на 6На третия ден взехме единодушно решение, че тактически хич ни няма и решихме да сложим на билет по 3 пръчки за бяла риба - резултата повече от плачевен. Единствената утеха е, че вече имам първите костури на спининг - ебати кефа дет се вика.
Уморени от слънцето и липса на тръпка от кълването вечерите ги изкарвахме така:
Ето и няколко хубави снимки на църквата:
Ajde stiga tolkowa pisal, è trygwam za riba ....
