Пак река и пак нова...
Публикувано на: Пон Юли 18, 2016 9:25 am
Здравейте,
Как сте? Липсвах ли ви?
Вие ми липсвахте!
Седя си на платформата, гледам си изгрева и докато слънцето се показва зад плувката усетих липсата.
Първо реших, че вие ми липсвате. После се успокоих, плувката ми я нямало
Подсечка, ластик и ..., но да започна от начало.
Четвъртък избягах от офиса малко по-рано. Наблизо имаше пожар и всички се суетяха около прозорците, никой не забеляза, че се измъквам.
Няколко часа по-късно, нови 500 километра и седяхме на масичка край реката.
Реката пак е нова, непозната и многообещаваща. Третото ново място в рамките на един месец. В страхотна серия съм, четири риболова, 3200км общ пробег.
Дремнахме набързо, а сутринта реката ни посрещна хладна и зелена.
Но да се върна към момента, в който почувствах, че си имам всичко, само плувката ми я няма.
Та наднича слънцето над плувката...
Оп, грешка! Това е изгрева на следващия ден.
Верният е този,
Това е плувката,
А това е цялата кртина
И изневиделица плувката изчезва. Ластици, чудеса, красота...
И какво мислите?
Скобар?
Бяла мряна?
Морунаж?
Ами не.
Някакъв зъл шаран изскача от вира и ме гледа страшно. Не стига, че идва неканен, а води и дечурлигата след него.
Целия тоя зор бил да си направят селфи с мен.
После обратно и всеки по своя път.
Някакви въпроси?
Ко? Не!
Как сте? Липсвах ли ви?
Вие ми липсвахте!
Седя си на платформата, гледам си изгрева и докато слънцето се показва зад плувката усетих липсата.
Първо реших, че вие ми липсвате. После се успокоих, плувката ми я нямало
Подсечка, ластик и ..., но да започна от начало.
Четвъртък избягах от офиса малко по-рано. Наблизо имаше пожар и всички се суетяха около прозорците, никой не забеляза, че се измъквам.
Няколко часа по-късно, нови 500 километра и седяхме на масичка край реката.
Реката пак е нова, непозната и многообещаваща. Третото ново място в рамките на един месец. В страхотна серия съм, четири риболова, 3200км общ пробег.
Дремнахме набързо, а сутринта реката ни посрещна хладна и зелена.
Но да се върна към момента, в който почувствах, че си имам всичко, само плувката ми я няма.
Та наднича слънцето над плувката...
Оп, грешка! Това е изгрева на следващия ден.
Верният е този,
Това е плувката,
А това е цялата кртина
И изневиделица плувката изчезва. Ластици, чудеса, красота...
И какво мислите?
Скобар?
Бяла мряна?
Морунаж?
Ами не.
Някакъв зъл шаран изскача от вира и ме гледа страшно. Не стига, че идва неканен, а води и дечурлигата след него.
Целия тоя зор бил да си направят селфи с мен.
После обратно и всеки по своя път.
Някакви въпроси?
Ко? Не!
