Как спечелих купата на кмета!
Публикувано на: Сря Юли 27, 2016 5:09 pm
Здравейте, приятели,
През уикенда бях на едно райско място - прекрасната река Вит и по-точно на знаменития Рачков вир, където още от невръстно хлапе се е плацикал и ловил риба един от най-големите български сатирици Трифон Кунев, който е от село Ъглен, Луковитско.
Та на това място моят приятел - писателят и страстен ловец и риболовец Йото Пацов, съвместно с община Луковит и ловно-рибарско дружество „Сокол”, кметството в Ъглен и дружинката в селото организираха първия по рода си турнир за улов на речна риба „Витски празници”.
На празник като на празник – още в 9 часа сутринта
екнаха духовите инструменти и тъпани
на специално докараната Беленска духова музика.
А под дебелите сенки на импровизирания събор закъкри казана с рибената чорба, около която „свещенодействаха” баш-майсторите Митко Василев-Ханко и Стоян Кутов.
После се тегли жребия за състезанието и всеки от участниците с трепет се отправи към отреденото му място. Секторите бяха 35 на брой, специално означени с колчета и табелки, а състезатели и гости се бяха стекли не само от Ъглен, а и от Плевен, Ловеч, Троян, Луковит, Етрополе, та дори и от не толкова близките София и Пловдив. В десет часа стартът бе официално даден и към водата полетяха като канонада топките с тежката захранка, а мало и голямо след това се вторачи във въдиците и плувките. Най-голяма бе
суматохата и възклицанията около 1 сектор, където бе и най-малкият участник в състезанието Петър, естествено вещо направляван от татко си Христомир Костов - Коса . Има-няма на втората минута бе изтеглена първата таранка, както местните наричат тук каракудата, но излизаше и друга разнообразна речна риба. Основно и най-често кълвяха с досадна настойчивост дребни уклеи и пръскачи, но от време на време се закачаха мрени и кленчета, а по-големите майстори успяваха да извадят и по някоя кротушка и гулеш, което показва, че чистотата се е възвърнала в реката в последните години. А колегата Тодор Костадинов от Пловдив, който впоследствие зае третото място в официалното класиране се изхитри да улови дори една малка бяла мряна и едно попче! Ама му се бе паднало най-куцото място!
Това впечатляващо рибно разнообразие в реката се допълва от доста качествени скобари, щука и дори сом. Още се носят легенди за хванатия преди време в Дупката 56-килограмов сом от легендарния местен рибар Бобчев. Е, чак такова мустакато чудовище не можа да се извади на състезанието, но да се надяваме, че през следващите му издания и това ще стане.
По регламент състезанието приключи в 12 часа и след това настанаха вълненията по измерването на улова.
Кантарът отреди абсолютно безпристрастно първото място на Христомир Костов– Коса, който получи купа, грамота и предметни награди въдица и макара, но най-голямата радост бе за сина му, който също бе отличен като най-млад състезател.
На второ място се класира пенсионерът от Ъглен Петър Георгиев - баща на популярния комик Герасим Георгиев-Геро,
на трето- споменатият вече Тодор Костадинов, като и на двамата освен купи бяха дадени и класни риболовни такъми от магазина „Гого-90” в Луковит, чийто собственик Георги Николов бе и главен съдия на турнира.Тук искам да поясня, че Тодор Костадинов е от форума и се подвизава под никнейма Захранката.
Самолично градоначалникът на Луковит Иван Грънчаров връчи специалната награда на кмета на Николай Светлев – Доцента с шеговитото пожелание, че е време вече да стане професор.
Та да дам пояснение - тази награда е специално за най-много бройки хваната риба - за два часа заковах 104 риби - уклеи, пръскачи, каракудки, мренки и т.н. общо 8 вида, което като темп е страховито - горе-долу по една риба на минута! Имаше още плакети и материални награди, почти като на „Златния Орфей” от времето на соца, за което местните зевзеци не пропуснаха да пуснат по някоя солена лакърдия.
После се пи люта ракия, замезвана с уханна рибена чорба, шаран на жар, салати, погачи, димяща скара и сладки приказки за стари и нови времена.
Тук сме аз и Тошко Захранката, а по средата е организаторът Йото Пацов.
Пиенье и еденье продължи до дълбоките нощи, ма не искам да показвам компромати...
Те така се изкарва още 100 години, мааму стара!
Хайде, наслука!
През уикенда бях на едно райско място - прекрасната река Вит и по-точно на знаменития Рачков вир, където още от невръстно хлапе се е плацикал и ловил риба един от най-големите български сатирици Трифон Кунев, който е от село Ъглен, Луковитско.
Та на това място моят приятел - писателят и страстен ловец и риболовец Йото Пацов, съвместно с община Луковит и ловно-рибарско дружество „Сокол”, кметството в Ъглен и дружинката в селото организираха първия по рода си турнир за улов на речна риба „Витски празници”.
На празник като на празник – още в 9 часа сутринта
екнаха духовите инструменти и тъпани
на специално докараната Беленска духова музика.
А под дебелите сенки на импровизирания събор закъкри казана с рибената чорба, около която „свещенодействаха” баш-майсторите Митко Василев-Ханко и Стоян Кутов.
После се тегли жребия за състезанието и всеки от участниците с трепет се отправи към отреденото му място. Секторите бяха 35 на брой, специално означени с колчета и табелки, а състезатели и гости се бяха стекли не само от Ъглен, а и от Плевен, Ловеч, Троян, Луковит, Етрополе, та дори и от не толкова близките София и Пловдив. В десет часа стартът бе официално даден и към водата полетяха като канонада топките с тежката захранка, а мало и голямо след това се вторачи във въдиците и плувките. Най-голяма бе
суматохата и възклицанията около 1 сектор, където бе и най-малкият участник в състезанието Петър, естествено вещо направляван от татко си Христомир Костов - Коса . Има-няма на втората минута бе изтеглена първата таранка, както местните наричат тук каракудата, но излизаше и друга разнообразна речна риба. Основно и най-често кълвяха с досадна настойчивост дребни уклеи и пръскачи, но от време на време се закачаха мрени и кленчета, а по-големите майстори успяваха да извадят и по някоя кротушка и гулеш, което показва, че чистотата се е възвърнала в реката в последните години. А колегата Тодор Костадинов от Пловдив, който впоследствие зае третото място в официалното класиране се изхитри да улови дори една малка бяла мряна и едно попче! Ама му се бе паднало най-куцото място!
Това впечатляващо рибно разнообразие в реката се допълва от доста качествени скобари, щука и дори сом. Още се носят легенди за хванатия преди време в Дупката 56-килограмов сом от легендарния местен рибар Бобчев. Е, чак такова мустакато чудовище не можа да се извади на състезанието, но да се надяваме, че през следващите му издания и това ще стане.
По регламент състезанието приключи в 12 часа и след това настанаха вълненията по измерването на улова.
Кантарът отреди абсолютно безпристрастно първото място на Христомир Костов– Коса, който получи купа, грамота и предметни награди въдица и макара, но най-голямата радост бе за сина му, който също бе отличен като най-млад състезател.
На второ място се класира пенсионерът от Ъглен Петър Георгиев - баща на популярния комик Герасим Георгиев-Геро,
на трето- споменатият вече Тодор Костадинов, като и на двамата освен купи бяха дадени и класни риболовни такъми от магазина „Гого-90” в Луковит, чийто собственик Георги Николов бе и главен съдия на турнира.Тук искам да поясня, че Тодор Костадинов е от форума и се подвизава под никнейма Захранката.
Самолично градоначалникът на Луковит Иван Грънчаров връчи специалната награда на кмета на Николай Светлев – Доцента с шеговитото пожелание, че е време вече да стане професор.
Та да дам пояснение - тази награда е специално за най-много бройки хваната риба - за два часа заковах 104 риби - уклеи, пръскачи, каракудки, мренки и т.н. общо 8 вида, което като темп е страховито - горе-долу по една риба на минута! Имаше още плакети и материални награди, почти като на „Златния Орфей” от времето на соца, за което местните зевзеци не пропуснаха да пуснат по някоя солена лакърдия.
После се пи люта ракия, замезвана с уханна рибена чорба, шаран на жар, салати, погачи, димяща скара и сладки приказки за стари и нови времена.
Тук сме аз и Тошко Захранката, а по средата е организаторът Йото Пацов.
Пиенье и еденье продължи до дълбоките нощи, ма не искам да показвам компромати...
Те така се изкарва още 100 години, мааму стара!
Хайде, наслука!
