Речно откриване 2017
Публикувано на: Пон Фев 20, 2017 10:57 am
Здравйеити,
Времето се затопли и веднага се чупих от ледения раздел на форума и се появявам при меководния.
Значи, може да не ви се вярва, ама откакто няма вода по гьоловете, не съм ловил с нормална въдица.
Хич не бях сигурен дали помня, как става тая работа, затова реших да се пробвам в Гърция на реката.
Спрях се на най-популярните места, Струма при вливането на Ангиста, където не съм ходил от поне 5 години.
И така, понеже бях сам и нямаше нужда да се съобразявам с никого си направих страшен план за риболов с всякакъв тип въдица и на всички възможни видове риба.
Събота рано сутрин - риболов на кленове а боло. Докато времето е мрачно и студено.
Събота следобед - морунажи, бабушки, каракуди и всичко останало на щека.
Събота вечер теория на риболова в класната стая.
Та пристигам аз и кво да видя. Злите гърци ми разорали ливадата, през която минаваше пътя за дашните места. Направили и някаква нова дига, абе свинщина. Едвам се добрах до брега.
А реката перфектна за риболов. Ниска, бавна и бистра, само за дебели кленове.
Няколко прашки белки и хоп, кълване.
Това болото е най-смотаната въдица, само да вметна.
Първата риба за годината - кленче
Продължавам да стрелям червеи и да махам с тая антивъдица и пак кленче.
Точно почвах да се чудя колко големи стават тези кленове и боднах един към трите кила. За съжаление говедото не успя да влезе в кепа от първия път, а втори шанс така и не ми даде.
Като цяло се получи добър риболов, за няколко часа извадих седем или осем риби, всичките над 1.5кг.
Откачих два и няколко ми скъсаха в драките пред мен.
Правих се и на фотограф.
Като наближи време за обяд и слънцето започна да напича, реших, че е време да хвана някоя нормална риба с нормална въдица. Изоставих болото и се разходих да видя колегите по реката.
Пияниците по брега няма да ги коментирам, купищата боклуци също. Гадна гледка, а е имало и голям пожар и брега е още черен на доста места.
Поговорих си с много колеги, помотах се по реката, ядох сандвич, абе кеф.
Избрах си едно място с по-бавно течение, идеално за дребосъци на щека.
Точно извадих кофата да бъркам храна и пристигнаха едни готини колеги с джипка. Маркови дрешки, сърдити погледи, красота.
Единия аха да ми проговори и отмина.
Натъжих се, ама какво да правя. Отварям пакет храна, отварям втори да утеша мъката и изведнъж едното хубавец вика -
"С тая храна ще си махнеш главата!"
Егати романтика, това е по-хубаво и от "Здрасти"
Точно мислех, че по-добре не може да стане и тва вика,
"С тая щека нищо не правиш тука, направо я прибирай"
Ако случайно чете колегата искам да го поздравя. Може да не беше любезен, ама се оказа корав. Издържа без да гъкне да ме гледа как си махам главата, как нищо не правя, как си ловя морунажи "гол след гол" и ръкомахам с кепа за риби от по 150гр.
Това последното действие беше съвсем излишно, ама като гледа, какво да направя
Второ действие в снимки
Това му викам аз красота, не някакво боло и да те ръчкат тръните в задника.
Направих си един такъм с буренце и един с 8гр близалка за бавно изтичане. Бурето не работеше, но близалката беше перфектна.
Рибите са дребни и доста злояди. Подреждат се върху храната, но искат буквално да им завреш стръвта в муцуните, за да вземат.
Полових добре, може би около 7кг морунажи, преди да захладнее и да спре да кълве. Имаше и дребни бабушки, не знам дали защото храната ми беше за бабушка или просто там си живееха.
Не са големи, но са чаровни.
За съжаление любимите ми каракуди не се появиха.
И така, събота вечер - теория и анализ.
Чин и столче
Голям кеф е да си пишеш на светлината от челника.
Малко ми се размекна хартията от росата, но каво да се прави, съдба.
Неделя сутрин - дъжд.
На моменти проливен, на моменти само дразнещ.
Проблема е, че освен фидера бях забравил и дъждобрана.
Реших да приложа наученото вечерта върху кленовете.
Те пък се оказаха свирепи противници.
Това са Гошо и Пешо. Стабиуни са.
Само снимките са кофти, но сам в дъжда толкова.
Ми открих.
Времето се затопли и веднага се чупих от ледения раздел на форума и се появявам при меководния.
Значи, може да не ви се вярва, ама откакто няма вода по гьоловете, не съм ловил с нормална въдица.
Хич не бях сигурен дали помня, как става тая работа, затова реших да се пробвам в Гърция на реката.
Спрях се на най-популярните места, Струма при вливането на Ангиста, където не съм ходил от поне 5 години.
И така, понеже бях сам и нямаше нужда да се съобразявам с никого си направих страшен план за риболов с всякакъв тип въдица и на всички възможни видове риба.
Събота рано сутрин - риболов на кленове а боло. Докато времето е мрачно и студено.
Събота следобед - морунажи, бабушки, каракуди и всичко останало на щека.
Събота вечер теория на риболова в класната стая.
Та пристигам аз и кво да видя. Злите гърци ми разорали ливадата, през която минаваше пътя за дашните места. Направили и някаква нова дига, абе свинщина. Едвам се добрах до брега.
А реката перфектна за риболов. Ниска, бавна и бистра, само за дебели кленове.
Няколко прашки белки и хоп, кълване.
Първата риба за годината - кленче
Продължавам да стрелям червеи и да махам с тая антивъдица и пак кленче.
Като цяло се получи добър риболов, за няколко часа извадих седем или осем риби, всичките над 1.5кг.
Откачих два и няколко ми скъсаха в драките пред мен.
Правих се и на фотограф.
Пияниците по брега няма да ги коментирам, купищата боклуци също. Гадна гледка, а е имало и голям пожар и брега е още черен на доста места.
Поговорих си с много колеги, помотах се по реката, ядох сандвич, абе кеф.
Избрах си едно място с по-бавно течение, идеално за дребосъци на щека.
Точно извадих кофата да бъркам храна и пристигнаха едни готини колеги с джипка. Маркови дрешки, сърдити погледи, красота.
Единия аха да ми проговори и отмина.
Натъжих се, ама какво да правя. Отварям пакет храна, отварям втори да утеша мъката и изведнъж едното хубавец вика -
"С тая храна ще си махнеш главата!"
Егати романтика, това е по-хубаво и от "Здрасти"
Точно мислех, че по-добре не може да стане и тва вика,
"С тая щека нищо не правиш тука, направо я прибирай"
Ако случайно чете колегата искам да го поздравя. Може да не беше любезен, ама се оказа корав. Издържа без да гъкне да ме гледа как си махам главата, как нищо не правя, как си ловя морунажи "гол след гол" и ръкомахам с кепа за риби от по 150гр.
Това последното действие беше съвсем излишно, ама като гледа, какво да направя
Второ действие в снимки
Това му викам аз красота, не някакво боло и да те ръчкат тръните в задника.
Рибите са дребни и доста злояди. Подреждат се върху храната, но искат буквално да им завреш стръвта в муцуните, за да вземат.
Полових добре, може би около 7кг морунажи, преди да захладнее и да спре да кълве. Имаше и дребни бабушки, не знам дали защото храната ми беше за бабушка или просто там си живееха.
За съжаление любимите ми каракуди не се появиха.
И така, събота вечер - теория и анализ.
Чин и столче
Малко ми се размекна хартията от росата, но каво да се прави, съдба.
Неделя сутрин - дъжд.
На моменти проливен, на моменти само дразнещ.
Проблема е, че освен фидера бях забравил и дъждобрана.
Реших да приложа наученото вечерта върху кленовете.
Те пък се оказаха свирепи противници.
Това са Гошо и Пешо. Стабиуни са.
Само снимките са кофти, но сам в дъжда толкова.
