Шаран в джендемите!
Публикувано на: Пет Авг 10, 2007 10:39 am
Здравейте колеги,
Повече от месец се занимавах с ремонти и други простоти на село, но все пак на един час път в планинските джендеми открих това изоставено микроязовирче:
Ходих 4 пъти на него и на изгрев слънце вече бях дълбоко в планината:
Първите три пъти имах зверски късания, защото ползвах детската въдица на дъщеря ми, докато накрая ми увря главата и навих едно старо, но много яко влакно 0,30 мм с повод от американско плетено влакно. Сковах си и един първобитен кеп от черешов чатал и стар живарник и така за 4-ти път бях там на 2 август привечер.
Точно в 20 часа ми клъвна як шаран на огромна троха от бял хляб, борихме се над 15 минути, накрая нагазих и във водата барабар с маратонките и гащите, но ето какво все пак изкарах на брега:
Пустият му самоделен кеп едва побра шарана!
После се опитах да се снимам с една ръка на самия гьол, щото нямаше кьорава душа:
След един час бях в къщата на братовчед ми и там го премерихме на стогодишен кантар с топуз и показа 3,2 кг!
Не е най-големия ми шаран, но емоцията бе върховна...
На следващия ден братовчед ми и още двама юнака вариха моята ракия, а аз за благодарност им опекох пълнен шаран по доцентски - по онази старинна рецепта, дето съм я описал в моята риболовна книга.
Ако някой се възмущава от нехуманното отношение към въпросния шаран - моля за извинение, но той си дойде на датата 2 август и отиде курбан за Свети Илия!
Наслука на всички!
Повече от месец се занимавах с ремонти и други простоти на село, но все пак на един час път в планинските джендеми открих това изоставено микроязовирче:
Ходих 4 пъти на него и на изгрев слънце вече бях дълбоко в планината:
Първите три пъти имах зверски късания, защото ползвах детската въдица на дъщеря ми, докато накрая ми увря главата и навих едно старо, но много яко влакно 0,30 мм с повод от американско плетено влакно. Сковах си и един първобитен кеп от черешов чатал и стар живарник и така за 4-ти път бях там на 2 август привечер.
Точно в 20 часа ми клъвна як шаран на огромна троха от бял хляб, борихме се над 15 минути, накрая нагазих и във водата барабар с маратонките и гащите, но ето какво все пак изкарах на брега:
Пустият му самоделен кеп едва побра шарана!
После се опитах да се снимам с една ръка на самия гьол, щото нямаше кьорава душа:
След един час бях в къщата на братовчед ми и там го премерихме на стогодишен кантар с топуз и показа 3,2 кг!
Не е най-големия ми шаран, но емоцията бе върховна...
На следващия ден братовчед ми и още двама юнака вариха моята ракия, а аз за благодарност им опекох пълнен шаран по доцентски - по онази старинна рецепта, дето съм я описал в моята риболовна книга.
Ако някой се възмущава от нехуманното отношение към въпросния шаран - моля за извинение, но той си дойде на датата 2 август и отиде курбан за Свети Илия!
Наслука на всички!
А нехуманно не виждам нищо в това да си хванеш една добра рибка , да си я приготвиш качествено и да си я изядете с добри приятели. Ей на тва се казва хубава работа 
нали не я окепазиха 
че във вторник и аз отивам да варя перловата 