Я малко внимание!
Публикувано на: Нед Авг 12, 2007 3:43 pm
Тъй като прави впечатление вопиющото незнание и нежелание на интересуващите се от мухарски риболов колеги (баси как звучи "вопиющото незнание и нежелание на интересуващите се...") да се ограмотят по темата, тук съвсем накатко ще сведа на внманието им някои основни нещица, свързани с мухарския шнур и постройката на линия като цяло.
Най-интересния компонент на мухарския такъм, този, който го отличава от всички останали, е мухарския шнур. Той играе ролята на тежест при замятане (също както блесната при спининга и оловото при дънният риболов) и пренася енергията от пръчката, за да можем да изхвърлим мухата. Мухарските шнурове биват два основни вида - "двойноконусни"(DT) и "торпедовидни"(WF). Схематично са показани на долната грацаница:
Както се вижда, двойноконусния шнур (DT) е еднакъв откъм двата си края, което позволява той да бъде вързан от която страна пожелаем, а при износването си - да бъде обърнат и да го ползваме още. Торпедовидния шнур (WF) пък, има само една работеща част, но той притежава друго ценно предимство - позволява постигане на далечни замятания, след изхвърлянето на главата (това са първите 8-10м) и достигане на по-тънката водеща част - т.нар. "рънинг" (running line), поради изнасянето на тежестта в предната му част. Затова и тези шнурове се наричат често и "предноутежнени". Кой от двата вида е по-добър е трудно да се каже, зависи от това за какво смятаме да го ползваме, стила ни на хвърляне и прочие фактори. По принцип, при замятане на първите си десетина метра(докато изхвърлим главата на торпедовидния шнур), поведението на двете линии е практически еднакво. Трябва да се има предвид, че показаните схеми (и по-скоро метричните означения) са условни - едни производители правят по-дълги конуси, други по-къси, по-тънки, по-дебели, всичко е пазар, модели и търговски марки.
Шнуровете имат обаче две важни характеристики - маса и плаваемост. Масата показва колко тежат първите 10 ярда (9,15 м) от шнура, според Американската Асоциация на Производителите на Риболовни Принадлежности A.F.T.M.A. Означава се често и като "клас". Ето и приведените в европейски риболовни единици стойности. Те са леко условни - съществуват известни толеранси, от порядъка на около 0.3-0.5 гр за всеки клас:
0 клас - 3.00 гр.
1 клас - 3.90 гр.
2 клас - 5.20 гр
3 клас - 6.50 гр
4 клас - 7.80 гр
5 клас - 9.10 гр
6 клас - 10.40 гр
7 клас - 12.00 гр
8 клас - 13.60 гр
9 клас - 15.60 гр
10клас - 18.20 гр
11клас - 21.40 гр
12клас - 24.70 гр
Класовете продължават до 16, не намирам смисъл да ги описвам... За нашите условия най-приложими са класовете от 4 до 6. По-ниските класове(и респективно - по-леки шнурове) осигуряват по-безшумно падане и отлепяне на линията от водата, по-голяма чувствителност и финес, но пък с тях се замята трудно надалеч и във ветровито време. Може да се каже, че за един начинаещ мухар е оптимално да започне да се учи с въдица 5 или 6 клас.
Другата важна характеристика на шнуровете е тяхната плаваемост - според нея те биват плуващи (floating F), потъващи (sinking S) и междинни, неутрални (Intermediate I). Първите два нямам какво да ги описвам, междинния шнур потъва съвсем бавно, а някои придобиват положителна плаваемост при смазване със специални смазки. Универсален за нашите условия е плуващия шнур, та е хубаво да ползваме такъв.
На база на тези характеристики се нанасят и означенията по шнуровете, те дават комплексна информация за типа на шнура, неговата маса и плаваемост - например DT5F означава, че става дума за двойноконусен шнур 5 клас, който плува, а WF4S - торпедовиден шнур , 4 клас, потъващ. Съществуват оше и паралелни шнурове, плуващи шнурове с потъващи глави, само глави за шнурове, но няма да ги разглеждам, за да не оплетем конците съвсем.
Само е кажа нещо и за "анатомията" на шнура. Той се състои от сърцевина и обвивка. Сърцевината е изработена от една или множество оплетени нишки, които могат да са изработени от найлон, изкуствена или естествена коприна и прочие материали. При качествените шнурове тази обвивка често е пропита със специални смазки и често те се означават като "самосмазващи" се.
Обвивката на шнура се израбтва от ПВЦ или други полимери, отличаващи се с висока гъвкавост и износоустойчивост. В обвивката на плаващите шнурове са включени микроскопични мехурчета въздух, или други материали със силно изразена положителна плаваемост, а на потъващите - тежки частици, за да са по-тежки от водата и да потъват.
Някои производители правят шнурове с температурни рейтинги - подходящи за топла или студена вода, само да има човек мерак...
Цветът на шнура няма никаква връзка с характеристиките му. Тук съществува огромно разнообразие от варианти, като се изработват дори шнурове на райета и такива, които светят нощем...
За шнура толкова.
Постройка на мухарската линия показана е по-долу:
Ще разгледам накратко отделните компоненти:
бекинг - служи за попълване на мухарската макара, за да лежи шнура оптимално върху шпулата и да отнема влагата от него. Той се изработва от найлонови вланка, полиестерни коприни, дакрон и други синтетични материали. Според някои оптимисти, бекингът служи и за предпазване на линията от скъсване, ако хванем някоя голяма риба, която да развие целия ни шнур - дай Боже всекиму. За Павел Иванов бекингът е съвсем ненужна вещ.
шнур - разгледахме го вече. Той се връзва за бекинга. При двойноконусния шнур няма значение откъде, при торпедовидния - откъм рънинга. За тези шнурове при покупка има лепенка, която означава края, предназначен за връзване към бекинга. Пише "This end reel". Дори и Павел Иванов се нуждае от шнур!
коничен лидер - служи за пренасяне на енергията на от шнура към мухата при замятане и нейното правилно падане във водата. Това се постига, когато цялата система шнур, лидер и типет падне във водата изпъната, а не като червей с колики... Лидерът се свързва към шнура или директно с възел, или с помощта на накрайник. Той представлява оплетена тръбичка с клупче (обикновено с шлаух), която се нанизва на края на шнура и шлаувката се изтегля върху снадката, за да я стегне.
Лидерът бива монофилен или плетен. Монофилният бива изработен от едно парче влакно с намаляващ диаметър (връзва се с дебелата част към шнура), или изработен от няколко парчета корда с намаляващ диаметър, чрез връзването им. Плетения лидер е изработен от множество тънки влакънца, които са преплетени помежду си. Негов недостатък е, че плува по-зле от монофилните си събратя и пие вода като смок, при което дави фините мухи.
На края на лидера се връзва клупче, на което се закрепва последната част от линията:
типет - това е поводът в другите видове риболов. Изработва се от обикновена корда или флорокарбон. Диаметърът му в зависимост от рибата варира от 0.10 до 0.20 мм. Това всъщност е най-фината част от линията, праяко влизаща в досег с рибата и съответно тя трябва да е и най-прецизна.
Лидерът и типетът се смазват с различни типове смазки, за да плуват добре, или пък напротив - за да потъват. Това завивиси от това каква риба ловим, как и с какви мухи.
В общи линии е това - нарочно не съм посочвал конкретни размери дължини на отделните елементи на линията, тъй като са означени условно на схемата( в метри).
Скъпи приятели, надявам се да прочетете внимателно темата, за да придобиете обща представа за какво става дума. С радост ще отговоря на смислени въпроси и ще се опитам да изясня, доколкото съм компетентен, евентуални неясноти. Моля не питайте глупости, а първо четете, защото най-накрая ще стана модератор и ще настане ужас
п.с. Искрено се надявам, че не съм жертвал напразно следобеда, вместо да го прекарам в кротка дрямка и написаното ще бъде полезно на някого...
Най-интересния компонент на мухарския такъм, този, който го отличава от всички останали, е мухарския шнур. Той играе ролята на тежест при замятане (също както блесната при спининга и оловото при дънният риболов) и пренася енергията от пръчката, за да можем да изхвърлим мухата. Мухарските шнурове биват два основни вида - "двойноконусни"(DT) и "торпедовидни"(WF). Схематично са показани на долната грацаница:
Както се вижда, двойноконусния шнур (DT) е еднакъв откъм двата си края, което позволява той да бъде вързан от която страна пожелаем, а при износването си - да бъде обърнат и да го ползваме още. Торпедовидния шнур (WF) пък, има само една работеща част, но той притежава друго ценно предимство - позволява постигане на далечни замятания, след изхвърлянето на главата (това са първите 8-10м) и достигане на по-тънката водеща част - т.нар. "рънинг" (running line), поради изнасянето на тежестта в предната му част. Затова и тези шнурове се наричат често и "предноутежнени". Кой от двата вида е по-добър е трудно да се каже, зависи от това за какво смятаме да го ползваме, стила ни на хвърляне и прочие фактори. По принцип, при замятане на първите си десетина метра(докато изхвърлим главата на торпедовидния шнур), поведението на двете линии е практически еднакво. Трябва да се има предвид, че показаните схеми (и по-скоро метричните означения) са условни - едни производители правят по-дълги конуси, други по-къси, по-тънки, по-дебели, всичко е пазар, модели и търговски марки.
Шнуровете имат обаче две важни характеристики - маса и плаваемост. Масата показва колко тежат първите 10 ярда (9,15 м) от шнура, според Американската Асоциация на Производителите на Риболовни Принадлежности A.F.T.M.A. Означава се често и като "клас". Ето и приведените в европейски риболовни единици стойности. Те са леко условни - съществуват известни толеранси, от порядъка на около 0.3-0.5 гр за всеки клас:
0 клас - 3.00 гр.
1 клас - 3.90 гр.
2 клас - 5.20 гр
3 клас - 6.50 гр
4 клас - 7.80 гр
5 клас - 9.10 гр
6 клас - 10.40 гр
7 клас - 12.00 гр
8 клас - 13.60 гр
9 клас - 15.60 гр
10клас - 18.20 гр
11клас - 21.40 гр
12клас - 24.70 гр
Класовете продължават до 16, не намирам смисъл да ги описвам... За нашите условия най-приложими са класовете от 4 до 6. По-ниските класове(и респективно - по-леки шнурове) осигуряват по-безшумно падане и отлепяне на линията от водата, по-голяма чувствителност и финес, но пък с тях се замята трудно надалеч и във ветровито време. Може да се каже, че за един начинаещ мухар е оптимално да започне да се учи с въдица 5 или 6 клас.
Другата важна характеристика на шнуровете е тяхната плаваемост - според нея те биват плуващи (floating F), потъващи (sinking S) и междинни, неутрални (Intermediate I). Първите два нямам какво да ги описвам, междинния шнур потъва съвсем бавно, а някои придобиват положителна плаваемост при смазване със специални смазки. Универсален за нашите условия е плуващия шнур, та е хубаво да ползваме такъв.
На база на тези характеристики се нанасят и означенията по шнуровете, те дават комплексна информация за типа на шнура, неговата маса и плаваемост - например DT5F означава, че става дума за двойноконусен шнур 5 клас, който плува, а WF4S - торпедовиден шнур , 4 клас, потъващ. Съществуват оше и паралелни шнурове, плуващи шнурове с потъващи глави, само глави за шнурове, но няма да ги разглеждам, за да не оплетем конците съвсем.
Само е кажа нещо и за "анатомията" на шнура. Той се състои от сърцевина и обвивка. Сърцевината е изработена от една или множество оплетени нишки, които могат да са изработени от найлон, изкуствена или естествена коприна и прочие материали. При качествените шнурове тази обвивка често е пропита със специални смазки и често те се означават като "самосмазващи" се.
Обвивката на шнура се израбтва от ПВЦ или други полимери, отличаващи се с висока гъвкавост и износоустойчивост. В обвивката на плаващите шнурове са включени микроскопични мехурчета въздух, или други материали със силно изразена положителна плаваемост, а на потъващите - тежки частици, за да са по-тежки от водата и да потъват.
Някои производители правят шнурове с температурни рейтинги - подходящи за топла или студена вода, само да има човек мерак...
Цветът на шнура няма никаква връзка с характеристиките му. Тук съществува огромно разнообразие от варианти, като се изработват дори шнурове на райета и такива, които светят нощем...
За шнура толкова.
Постройка на мухарската линия показана е по-долу:
Ще разгледам накратко отделните компоненти:
бекинг - служи за попълване на мухарската макара, за да лежи шнура оптимално върху шпулата и да отнема влагата от него. Той се изработва от найлонови вланка, полиестерни коприни, дакрон и други синтетични материали. Според някои оптимисти, бекингът служи и за предпазване на линията от скъсване, ако хванем някоя голяма риба, която да развие целия ни шнур - дай Боже всекиму. За Павел Иванов бекингът е съвсем ненужна вещ.
шнур - разгледахме го вече. Той се връзва за бекинга. При двойноконусния шнур няма значение откъде, при торпедовидния - откъм рънинга. За тези шнурове при покупка има лепенка, която означава края, предназначен за връзване към бекинга. Пише "This end reel". Дори и Павел Иванов се нуждае от шнур!
коничен лидер - служи за пренасяне на енергията на от шнура към мухата при замятане и нейното правилно падане във водата. Това се постига, когато цялата система шнур, лидер и типет падне във водата изпъната, а не като червей с колики... Лидерът се свързва към шнура или директно с възел, или с помощта на накрайник. Той представлява оплетена тръбичка с клупче (обикновено с шлаух), която се нанизва на края на шнура и шлаувката се изтегля върху снадката, за да я стегне.
Лидерът бива монофилен или плетен. Монофилният бива изработен от едно парче влакно с намаляващ диаметър (връзва се с дебелата част към шнура), или изработен от няколко парчета корда с намаляващ диаметър, чрез връзването им. Плетения лидер е изработен от множество тънки влакънца, които са преплетени помежду си. Негов недостатък е, че плува по-зле от монофилните си събратя и пие вода като смок, при което дави фините мухи.
На края на лидера се връзва клупче, на което се закрепва последната част от линията:
типет - това е поводът в другите видове риболов. Изработва се от обикновена корда или флорокарбон. Диаметърът му в зависимост от рибата варира от 0.10 до 0.20 мм. Това всъщност е най-фината част от линията, праяко влизаща в досег с рибата и съответно тя трябва да е и най-прецизна.
Лидерът и типетът се смазват с различни типове смазки, за да плуват добре, или пък напротив - за да потъват. Това завивиси от това каква риба ловим, как и с какви мухи.
В общи линии е това - нарочно не съм посочвал конкретни размери дължини на отделните елементи на линията, тъй като са означени условно на схемата( в метри).
Скъпи приятели, надявам се да прочетете внимателно темата, за да придобиете обща представа за какво става дума. С радост ще отговоря на смислени въпроси и ще се опитам да изясня, доколкото съм компетентен, евентуални неясноти. Моля не питайте глупости, а първо четете, защото най-накрая ще стана модератор и ще настане ужас
п.с. Искрено се надявам, че не съм жертвал напразно следобеда, вместо да го прекарам в кротка дрямка и написаното ще бъде полезно на някого...
Тоз Мунчо ......... затри всяка мехарска амбиция която ми е менавала през главата 
след тоз научен Труд написан като от доклад на НАСА 100 процента ще си помисля за мухарски риболов чак като се пенсионирам 
БРАВО Мунчо 
