1800 километра с въдица и фото
Публикувано на: Сря Сеп 27, 2017 5:46 pm
Здравейте, колеги!
Най-сетне и на мен ми се удаде да имам малко по-голяма отпуска от 20 календарни дни, та затова си яхнах новозакупеното автомобилно железо Гошо Хубавеца, както съм нарекъл един Голф 3 дизел комби от 1994 година и тръгнах на една обиколка из България да си видя приятелите, па и да хвана някоя риба, колкото даде Господ. То нова кола на 23 години, никак не прилича на ново гадже на 23, ама туй е друга тема.
Първо се упътих към Северна България да видя моя приятел Данчо в мездренското село Старо село, та за по-пряко минах по река Златна Панега, но не там, където всички се бутат за пъстърва, а в местността Синдиката, надолу по течението, с надежда да ковна някой кефал или бяла мряна. Местата са величествени и труднодостъпни дори за германското автомобилостроене, затова ходих доста пеша. Ето вижте:
Мъчих да ловя кефали на спининг, на плувка и т.н. ,но накрая опънах един фидер уж за бяла мряна с подходяща стръв, а то почнаха внезапно да излизат едни пъстърви балканки от добър калибър и видях доста зор да ги откачам навреме и да ги пускам обратно. Е, за това иде реч:
Бутам царевица за стръв, за да се хване кефал или мряна, а то налита балканка, гаче ли съм в Америка.
След третата поредна балканка от едно и също място, просто си прибрах въдиците, щото там режимът е "Хвани-пусни!" и не исках повече да се нервя. Пък и бях абсолютно сам в тая пустош. Не върви на селфита с въдица в ръка!
После си дигнахме дърмите към Старо село, където Даньо и буля Даньовица вече бяха напреднали с материала.
А кака Цона бе завъртяла и едни мекици, ум да ти зайде:
Вечерта като понаправихме главите Данчо влезе в ролята на фризьор и ми избичи една прическа тип скинхедс.
С тая късметлийска прическа на следващия ден се озовахме на брега на великата река Искър, която е на пет-шест километра, на един прекрасен вир, където захранихме и след недълго тръгнаха едни прилични морунажчета - за три часа половин кофичка.
После Валя, жената на Данчо ги изчисти и си хапнахме хубава искърска рибка, че даже остана.
А наоколо е като в приказките, но бяхме там само 4 дни. После - обратно за София, преспахме една вечер и на другата ден по обяд започнах едно дълго пътуване до Созопол. Спирах на всеки час за почивка, защото колата е стара, а пък и аз не съм първа младост. Пристигнахме привечер в града, където "Аполония" бе в разгара си, тоест отиваше към кулминация и финал. Първо естествено огледах пристанището, да видя как е хавата.
А там един щастлив турчин на име Айдън дърпаше по две попчета на въдица.
На следващия ден опитах и аз сутринта, но беше пълен карък не само за мен. Ходих дори и на Алепу до "Дюни", но и там ударих греда, а тези до мен хванаха по две-три платерини на дъно.
От цялото висене само ми се опекоха краката.
Но в Созопол животът продължаваше с бясно темпо - ядене, пиене и културак. Тази последната дума я чух от някаква силиконова мадама, която бе седнала до нас на концерта на Васил Петров, така каза на приятелката си по телефона "Муцка, тук съм малко на културак с Васето Петров!" Гаче с Васил Петров са били заедно още в детската ясла.
Този Урал е като динозавър от соца - това е генератор за електрически ток на БНТ, които снимаха концерта на Васил Петров, а след два дни и юбилейния концерт "50 години Щурците". Бяхме и на него, но отвън на една кръчма защото не ми се даваха 30 лева за правостоящ билет. Накрая пак влязохме, де , за биса и да направя малко снимки.
Бяхме в Созопол пет дни и се накултурачихме яко, а въдиците ги бях забравил. На 5 септември свърши "Аполония"-та, а на 6-ти на националния празник пътувахме вече към Варна, където ни чакаше друг един мой приятел, пак Йордан. Ето каква гледка се открива от техния блок към морето:
Настръхнах целият от възхищение - да гледаш това необятно величие!
А Йордан ни почерпи с два велики деликатеса - пържена цаца на клечка от метла с магданоз,чесън и лимонов сок и панирани миди с подправки. Облизахме си пръстите. Рецептите ще ги дам отделно, но не в този пост.
В един от следващите дни ходихме до Аладжа манастир, нос Калиакра, Тузлата и Балчик и навсякъде времето беше като по поръчка.
Тук 30 лодки дърпат сафрид пред нос Калиакра
А това е крайната точка на България!
И после на 9 септември участвах в едно голямо зрелище на Аспаруховия мост във Варна. 83-годишната Пенка Балева ме покани да направя репортаж за вестник "Минаха години" от нейния юбилеен 40-ти бънджи скок. Невероятна жена с исполински дух! Ето ни двамата на моста:
Тук добивате представа каква е височината.
Скочи, без да й мигне окото!
После пак ядене, пиене и екскурзии, ама нали съм риболовец, най-сетне намерих по-пресни морски червеи и на 11 септември към 17 часа чучнах на една буна на "Златни пясъци" ужким за платерина. След като до десетата минута не ми клъвна на дъно, забелязах, че водата около буната се изпълни с дребосък, който подскачаше, а отгоре се извиха чайки и гларуси. Скочи сърце юнашко - типичен джурум на метри от брега. Веднага смених въдицата и закачих хубаво сафридско чепаре от ешилбаш и малко ламе. Още с първото хвърляне усетих удар и измъкнах два прилични сафрида.
Един руснак Николай с приятелката си се засука край мен, бил риболовец и той и като начало му дадох да снима с апарата, защото усещах, че предстоеше голямо зрелище. На второто хвърляне прътът се огъна на макс и на чепарето се забодоха цели десет сафрида. Вижте началото на изтеглянето:
Ето ги красавците, но няма как да ги хване камерата всичките!
И така - екшънът трая още 50 минути, два пъти закачах по дъното с пълни чепарета, изморих се зверски, дадох и на Николай да вади и да се изкефи и накрая като почнаха пак да излизат по един-два, разбрахме, че пасажът си тръгва, то си личеше и по птиците, а наблизо почнаха да се гмуркат два делфина и изгониха сафрида. Така има няма за час наскубах две кила прекрасен сафрид.
Вечерта, естествено го изядохме пържен и с много студено бяло вино с приятели.
Последната снимка, която направих във Варна е Дървото на кормораните - намира се на Морския бар под Дома на журналистите и изглежда доста зловещо.
После минахме през Севлиево и крепостта "Хоталич", както и се качихме на Крушунските водопади, но там риби нямаше, а само културак и природак.Вир вода станах и на двете места.
И оттам след почти три седмици се прибрахме по живо по здраво в крематориума, наречен София, а като погледнах километража се оказа, че сме навъртели 1805 километра по прекрасната ни Родина. Пожелавам на всеки да може да си позволи подобна разходка и да има такива емоции.
Наслука, колеги! И умната. Може и с русата, ама аз бях с една симпатична брюнетка.
Най-сетне и на мен ми се удаде да имам малко по-голяма отпуска от 20 календарни дни, та затова си яхнах новозакупеното автомобилно железо Гошо Хубавеца, както съм нарекъл един Голф 3 дизел комби от 1994 година и тръгнах на една обиколка из България да си видя приятелите, па и да хвана някоя риба, колкото даде Господ. То нова кола на 23 години, никак не прилича на ново гадже на 23, ама туй е друга тема.
Първо се упътих към Северна България да видя моя приятел Данчо в мездренското село Старо село, та за по-пряко минах по река Златна Панега, но не там, където всички се бутат за пъстърва, а в местността Синдиката, надолу по течението, с надежда да ковна някой кефал или бяла мряна. Местата са величествени и труднодостъпни дори за германското автомобилостроене, затова ходих доста пеша. Ето вижте:
Мъчих да ловя кефали на спининг, на плувка и т.н. ,но накрая опънах един фидер уж за бяла мряна с подходяща стръв, а то почнаха внезапно да излизат едни пъстърви балканки от добър калибър и видях доста зор да ги откачам навреме и да ги пускам обратно. Е, за това иде реч:
Бутам царевица за стръв, за да се хване кефал или мряна, а то налита балканка, гаче ли съм в Америка.
След третата поредна балканка от едно и също място, просто си прибрах въдиците, щото там режимът е "Хвани-пусни!" и не исках повече да се нервя. Пък и бях абсолютно сам в тая пустош. Не върви на селфита с въдица в ръка!
После си дигнахме дърмите към Старо село, където Даньо и буля Даньовица вече бяха напреднали с материала.
А кака Цона бе завъртяла и едни мекици, ум да ти зайде:
Вечерта като понаправихме главите Данчо влезе в ролята на фризьор и ми избичи една прическа тип скинхедс.
С тая късметлийска прическа на следващия ден се озовахме на брега на великата река Искър, която е на пет-шест километра, на един прекрасен вир, където захранихме и след недълго тръгнаха едни прилични морунажчета - за три часа половин кофичка.
После Валя, жената на Данчо ги изчисти и си хапнахме хубава искърска рибка, че даже остана.
А наоколо е като в приказките, но бяхме там само 4 дни. После - обратно за София, преспахме една вечер и на другата ден по обяд започнах едно дълго пътуване до Созопол. Спирах на всеки час за почивка, защото колата е стара, а пък и аз не съм първа младост. Пристигнахме привечер в града, където "Аполония" бе в разгара си, тоест отиваше към кулминация и финал. Първо естествено огледах пристанището, да видя как е хавата.
А там един щастлив турчин на име Айдън дърпаше по две попчета на въдица.
На следващия ден опитах и аз сутринта, но беше пълен карък не само за мен. Ходих дори и на Алепу до "Дюни", но и там ударих греда, а тези до мен хванаха по две-три платерини на дъно.
От цялото висене само ми се опекоха краката.
Но в Созопол животът продължаваше с бясно темпо - ядене, пиене и културак. Тази последната дума я чух от някаква силиконова мадама, която бе седнала до нас на концерта на Васил Петров, така каза на приятелката си по телефона "Муцка, тук съм малко на културак с Васето Петров!" Гаче с Васил Петров са били заедно още в детската ясла.
Този Урал е като динозавър от соца - това е генератор за електрически ток на БНТ, които снимаха концерта на Васил Петров, а след два дни и юбилейния концерт "50 години Щурците". Бяхме и на него, но отвън на една кръчма защото не ми се даваха 30 лева за правостоящ билет. Накрая пак влязохме, де , за биса и да направя малко снимки.
Бяхме в Созопол пет дни и се накултурачихме яко, а въдиците ги бях забравил. На 5 септември свърши "Аполония"-та, а на 6-ти на националния празник пътувахме вече към Варна, където ни чакаше друг един мой приятел, пак Йордан. Ето каква гледка се открива от техния блок към морето:
Настръхнах целият от възхищение - да гледаш това необятно величие!
А Йордан ни почерпи с два велики деликатеса - пържена цаца на клечка от метла с магданоз,чесън и лимонов сок и панирани миди с подправки. Облизахме си пръстите. Рецептите ще ги дам отделно, но не в този пост.
В един от следващите дни ходихме до Аладжа манастир, нос Калиакра, Тузлата и Балчик и навсякъде времето беше като по поръчка.
Тук 30 лодки дърпат сафрид пред нос Калиакра
А това е крайната точка на България!
И после на 9 септември участвах в едно голямо зрелище на Аспаруховия мост във Варна. 83-годишната Пенка Балева ме покани да направя репортаж за вестник "Минаха години" от нейния юбилеен 40-ти бънджи скок. Невероятна жена с исполински дух! Ето ни двамата на моста:
Тук добивате представа каква е височината.
Скочи, без да й мигне окото!
После пак ядене, пиене и екскурзии, ама нали съм риболовец, най-сетне намерих по-пресни морски червеи и на 11 септември към 17 часа чучнах на една буна на "Златни пясъци" ужким за платерина. След като до десетата минута не ми клъвна на дъно, забелязах, че водата около буната се изпълни с дребосък, който подскачаше, а отгоре се извиха чайки и гларуси. Скочи сърце юнашко - типичен джурум на метри от брега. Веднага смених въдицата и закачих хубаво сафридско чепаре от ешилбаш и малко ламе. Още с първото хвърляне усетих удар и измъкнах два прилични сафрида.
Един руснак Николай с приятелката си се засука край мен, бил риболовец и той и като начало му дадох да снима с апарата, защото усещах, че предстоеше голямо зрелище. На второто хвърляне прътът се огъна на макс и на чепарето се забодоха цели десет сафрида. Вижте началото на изтеглянето:
Ето ги красавците, но няма как да ги хване камерата всичките!
И така - екшънът трая още 50 минути, два пъти закачах по дъното с пълни чепарета, изморих се зверски, дадох и на Николай да вади и да се изкефи и накрая като почнаха пак да излизат по един-два, разбрахме, че пасажът си тръгва, то си личеше и по птиците, а наблизо почнаха да се гмуркат два делфина и изгониха сафрида. Така има няма за час наскубах две кила прекрасен сафрид.
Вечерта, естествено го изядохме пържен и с много студено бяло вино с приятели.
Последната снимка, която направих във Варна е Дървото на кормораните - намира се на Морския бар под Дома на журналистите и изглежда доста зловещо.
После минахме през Севлиево и крепостта "Хоталич", както и се качихме на Крушунските водопади, но там риби нямаше, а само културак и природак.Вир вода станах и на двете места.
И оттам след почти три седмици се прибрахме по живо по здраво в крематориума, наречен София, а като погледнах километража се оказа, че сме навъртели 1805 километра по прекрасната ни Родина. Пожелавам на всеки да може да си позволи подобна разходка и да има такива емоции.
Наслука, колеги! И умната. Може и с русата, ама аз бях с една симпатична брюнетка.
Браво,супер прекарано време !!! Поздрави за подробния и изчерпателен репортаж!Много добре си направил,че си отворил нова и твоя тема!!! Ако бе споделил в друга ,подобна вече,би бил и оплют,художествено от ,,разбирачи,, !Много здраве,слука и късмет Ти желая и дай Боже още по-хубави репортажи !!! 
