Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Модератор: baretata

Потребителски аватар
rikitikitavi
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 907
Регистриран на: вт мар 06, 2007 4:29 pm
Местоположение: Варна

Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот rikitikitavi » пон фев 26, 2018 4:43 am

Отивам за риба
(разказ с подводна насоченост)


Вторник.
Колегата от офиса ви , се хвали със снимки от предната неделя. И той като тебе харпунжия ,ама тъй и един път не каза от къде точно е дадената риба. След толкоз време колеги, вече му знаеш    номерата. Та даже и не го питаш. Все пак  на снимката кефалите са хубави литровки, а гарнитурата от платерини е повече от внушителна. Дет се вика явно е , че ще се ходи за риба в събота ама къде. Там е големия въпрос.
Деня минава в мислене за евентуални места и четене на метео сайтове. Не е работа това. Толкова дена напред всеки саит си измисля...явно.  Ще се  оставя за последния момент.
В къщи си разсеян. Докато жена ти прави салатите влизаш в феИсо по диагоналната система. На още няколко места се виждат снимки с хубави кефали и платерини. Спор няма. Била е рибна неделя. Ама има и снимка с днескашни риби. Направо треска те тресе.  Накрая теглиш мислено една и зарязваш таблета и нета и всичко странично. Салатата е сервирана а на тебе се пада честа да налееш ледена дърта ракиика и наздраве да кажеш. По време на  вечерята се мярка в главата интересна мисъл. Оставяш я да узрее. А ти обръщаш внимание на вечерната изненада - гювеч върху половинки картофи и под свински наденички....вкусотиика на макс.
Време е за вечерния филм. Измъкнал си харпуна от килера и го човъркаш докато с едно око следиш сюжета. Решаваш сутринта да се топнеш. Нали си втора смяна на работа. Подпираш доволен харпуна на входната врата.

Сряда.
4:12. Толкова показват фосфорните стрелки на часовника когато рязко отваряш очи. Малко си неориентиран защо се събуждаш по никое време. Десет секунди след това се сещаш, че ще ходиш да се топнеш набързо. Изключваш алармата на телефона дето за четири и половина си я навил и се изнасяш на пръсти.
От чемеджето на детето дето му държите сладките  грабваш два кроасана. Да е  живо и здраво детето да му купят по пресни. Натъпкваш една капсула кафе в кафе машината(спецално купувана щото работи тихо)и си пускаш ухано кафе. Докато 65 милилитра се изкапват си дъвчеш първия кроасан дълбоко замислен над дилемата. Неопрена от сега да го намъкнеш или на място.
Решаваю че понеже е лято то няма да скандализираш този път бдящите клюкарки. Чи после в.асансьора се стряскат кат те видят. От  банята си наливаш три лъжици детски шампоан в двулитрово.шише.от.кола и го допълваш с вряла вода. Малко се посбръчква ама не му е за пръв път. После го завиваш в долницата. Нея я завиваш с горницата и всичко заедно в хладилната чанта.
Добавяш, маска, боти, ръкавици кукан, мюре, котва и отделно плавници и харпуна и се радваш ,че тайно си държиш колана в колата.
Добре работи асансьора. След петнайсет минути сме на буната. И втория кроасан е свършил и кафето е изпито.  А на буната рибари да иска човек. Лодки пускат ще кажеш, че е почивен ден.  накрая на ъгълчето на буната обаче виждаш свободно място. Тъкмо там ти трябва. Часът е вече 5:20 когато почваш да нареждаш нещата на земята. Наливаш водата в горницата  и долницата и ги загръщаш да не изтече. Проверяваш за последен път оборудването. Колана го няма. Вадиш го от багажника. Пак проверяваш. Всичко е ток и жици. Хвърляш един поглед към морето. Както обикновенно е средно мътно. Ще става. Сабличаш дрехите. За четири минути си опакован в костюма,  плавниците са под мишница,  харпуна е в ръката, а колата е заключена. Подбираш мюрето и по тетраподите с грацията на пиян черен рак след тежка вечер се домъкваш до най близкия до водата камък. Присядаш. Нахлуцваш плавници и маска и вече без никаква опора щеш нещеш или чупиш плавници или си паднал у водата. То ние за водата сме дошли де.
Балончета. Бели красиви балончета като от шампанско са навсякъде около тебе. Изчакваш малко. Дъното се вижда. Което е повече от отлична новина. Демек метър и половина видимост имаме. Усещаме как шансовете ни за успех са се покачили. Много рязко. Правиш си база на един тетрапод и  навързваш по него  всичко което ти е в повече в момента. Разбирай мюре и кукан. Поглеждаш часовника. Почти шест е. Идеално. Зареждаш харпуна. Взимаш половинка въздух и се отпускаш по корем. Леко морето те поклаща. Затваряш очи. Тялото ти се размазва. Едно ти е леко и безтегловно. Отваряш очи. Дишаш бавно и тихо. После дълбока глътка въздух и надолу. Плътно в камъните. Полека се разпъваш хоризонтално и замръзваш. Кефал над килограм и половина съвсем бавно и спокойно минава над  дръжката на харпуна ти. Стига бе. Подпираш се на лалътя  на ръката с която държиш харпуна. С другата ръка се протягаш да докоснеш рибата. Време имаш. Кефала направо дефилира. Рибата елегантно се извива покрай ръката ти за да не я докоснеш и  съвсем леко по забързано влиза по диагонал навътре. Пробваш полека да завъртиш харпуна ама е ясно едно. Тази риба не е твоя. На изплуване се сещаш, че  нямаш камера. Забравил си я в бързането. На повърхността ново раздишване. Спокойствието на морето е попило в тебе. Дишаш едва ли не с дишането на морето. Гмуркане. Съвсем бавно предвижване напред. Търсим риби. Пасаж с иларии запътили се на някъде тръгват да се изнизват пред нас. Не са ни видели. Бавни са.вземаме на мушка най -голямата. Към то стотина грама. Повежда ме я. Не ни усеща. Повеждаме още една. Същата липса на реакция. Добре. Засичаме камъни над които минава пасажа и определяме къде да ковнем мюрето. Илариите се стопяват в мътното. Неочаквано в обратна посока се появяват в забързан тръст четворка платерини. Поради обратната на очакваната посока едва сварваме да настроим съзнание за повеждане на обратно. Предпоследната е на мушката и в момента на натискане на спусъка , силуета й се размива в мътното. Въжето на харпуна се раздвижва. Имаме попадение. Плавно замятаме назад харпуна и почваме да се предвижваме по въжето. Рибата явно е лошо ударена. Дърпа се усилено и хаотично. Засилваме се след нея и скоро я настигаме. Попадението е повече от лошо. В корема и дупката се е разширила. Правим затваряща чаша с двете си ръце и успяваме да хванем главата . После показалците в хрилете и супер. успяхме. Вече можем да си отдъхнем.
Закачаме рибата бързо на кукана. Хубава четиристотин грамова платерина е. Супер. Понеже с гоненето дигнахме сериозна аларма спокойно се гмуркаме да наместим мюрето пред нас. После се отпускаме отново. Раздишваме и слизаме да видим какво се е завъртяло около нашето мюре. Съвестно седим почти две минути и очаквано никой не минава. Втори опит. Идват пасаж двеста и педесет грамови платерини. Докато се чудим дали въобще да ги стреляме рибите явно се стрязкат от мюрето и го заобиналят поне от метър. И разбира се не се виждат в мътното. Оставаме замислени дълбоко. Що така реагираха. Дали някой лефер с такъв размер не ги е стресирал съвсем наскоро. Надяваме се да го срещнем ако го има.  влизаме в ритъм. Минута горе. Минута долу. Още веднъж преминават стограмките. Този път наобратно. Папат явно. Ама колегите с въдиците махат навътре и тези  няма кой да ги лови. Поредно гмукане. Вече е минало седем часа.   Още с приближавването към.мястото на засада се мярка едър силует край мюрето. По точно в мътното се мяркат два еднакви силуета единия от които е мюрето(ама хич не е ясно кой кой е). Приближавам пълзейки. Единия силует се раздвижва. Истрел и въжето на харпуна рязко извива надясно и почва да се трие в близкия камък. Пипнах го. Въздух много. Бавничко и нежно след него да  не плашим останалите. Килограмовия кефал е бързо поставен до платерината. Ехаа. Още поне една и ми стигат за вечеря. Още няколко залягания без видяна риба. Решавам да направя едно гмуркане към участъка с тинесто дъно. Малко по сложно е че от повърхноста не се вижда мястото и трябва с приплъзване. Не ми пречи. Оставям мюрето да си се плицика само. Гмуркане почти без движения . Плавно с грацията на влюбен тюлен се извивам между камъните , слизайки все по надълбоко. Около мен са налягали огромни попове. Уж лято. А де. Накрая стигам последните камъни. Тинята е наясякъде между тях. Вижда се не повече от метър. Аз съм застанал в позиция" балерина в крачка" и се крепя на върха на единия плавник  и три пръста на едната ръка. Не смея да се отпусна,  че облаците тиня веднага ще закрият хоризонта. То и таз позиция позволява само едно гмуркане де. При изплуване просто се мъти каквото и да правиш. Вниманието ми е изострено до крайност. Засичам някакво движение на риби в мътното. Не мога да видя две или три. Мярка се опашка. Перка.  Част от гръб. В момента на съвпадане на фрагмент от риба с линията на стрелата натискам спусъка и тръгвам нагоре. Въздуха ми е свършил. Рибата съм я улучил и тя е явно много недоволна. Дърпа се. Отпускам от макарата въже да има къде да се разхожда да не се скъса. Няколко бързи вдъха и след нея. Стрелата се е  заклещила между два камъка и една наистина голяма платерина буксува пълен напред добре нанизана на въжето. Отдъхнах си. Хванах я лесно. Взех и стрелата и нагоре. Рибата на кукана при другите. Сърцето бие тупур лупур. Трябва малко да се почине. Използвам почивката да изчистя рибите. Както са на кукана. Малко хрилете трудно се свалят.с.ръкавици ама не е за първи път.После време няма да имам за чистене. Десетина минути почивка. Часът е осем и половина. Време е да се види какво става край мюрето. Гмуркане. Там си е. Самичко. Оставам в очакване. След минута от мътното изплува кефалова муцуна насочена към опашката на мюрето. Леко премествам харпуна да сочи в нея и почвам са натягам спусъка. Трите мига до натискане на спусъка позволяват на кефала да се изравни с мюрето,  да се врътне леко и да застане успоредно на него. Предоставяйки ми една наистина голяма мишена. От която аз се възползвам максимално. Изстрел в гърба. Рибата макар и над килограм и половина е парализирана и я издърпвам с кордата. Моментално е на кукана и след това е изчистена. Девет часа е. Времето ми свърши. Правя последно лежане. Когато въздуха ми свършва си вземам мюрето и се качвам горе. Изобщо не ми се излиза от водата. По дяволите. Даже не съм се наплувал, а да не говоря за настрелял. Ама толкова.
Постилам наилонов чувал на предния капак на колата. За фон. Черен. Правя снимка като рибите са подредени по големина и зад тях е маската. Красиво.  Най -голямата е най отпред и перспективата на.снимката прави чудеса. Получава се ,без да искам ,идеална за хвалене пред колегата. Не, че ми е цел ама ако пак почне да показва неделната си снимка да имам с какво да отвърна. От там  бързи смели сръчни. Оборудването в хладилната чанта рибата в чувала а аз към къщи.
Десет и половина излизам от банята нов човек. Докато си пия  дългото кафе обсъждаме вечерното меню с половинката. Тя ще намери и охлади хубава бира и ще измисли салатка. От тебе е само да дернеш филетата на рибите и да ги обескостиш. Дет се вика с остър нож за няма и двайсет минути работа е. После ги завиваш в хладилника накиснати в зехтинец ,лимонов сок и малко сол. Да чакат. Работния ден минава забързано и без мисли за риби. Ама ти се чувстваш с едно такова приповдигнато настроение. Още те държи прегръдката на морето.
Вечерта в къщи те чака изненадаш. Жената намерила малка касичка стъклени бирички на който пише живо пиво. И ги охладила видиш ли.  От вратата палиш скарата. Докато се преобличаш да загрява. После мяташ първите три филенца на скарата. (Таз скара нещо е утесняла. Едва се събраха да му се  невиди). Хващате две бутилки за гърлото и присядате край скарата. А наздраве. Даже си правиш едно фото на фона на димящата скара и изпотените бутилки.
Филенцата се оказват невероятно крехки. Дъхави и ....само две оцеляват. Дааа.  Живота е хубав.
 Четвъртък
Колегата се хвали,че вечерял пържена платерина.  Ти споделяш ,че си пил  жива бира и си подлагал пресни кефалски филета към бирата. Опитват се да не ти вярват. Та показваш снимката с кефалите и снимката на бирите и скарата. Видимо предизвикваш обилно слюнкоотделяне от колегата. Разбира се следва въпроса от де прясна риба в средата на седницата. Очакваш въпроса. Подготвил си и отговора. "Ми преди работа се топнах на вълнолома. Два камъка в ляво от иконата и лежах на успоредния тетрапод дето е до дъното. Ама течение имаше".
Повече въпроса не е повдигнат. Почваш да си четеш метео сайтовете. Времето май ще е подходяшо за едно отскачане в събота до палеца. Даа. Лошо няма.
Вечерта отделяш време на сериозно да се заровиш в нета. Минаваш по всички подводни форуми проверяваш всички възможни места. Избистряш си сякаш нещата. Сякаш повечето риби са ударени на плитко. На една две от фотографиите познаваш камъните на фона. Знаеш и местата. Намираш и оплаквания за студен вода на Шабла. Значи ясно. Ще се ходи на Палеца. Пак четеш метео сайтовете. Вятъра ще е лек север. Най -удобния за там. Какво повече му трябва на човек.

Петък.
Събуждаш се  с удоволствие. Още в шест сутринта. Утре е събота. Правиш едно кафе на себе си. Пак ти се ходи до морето ама нямаш сериозната настройка. Чакаш си съботата. Ама що пък да не отскочиш пак до морето. Обяд е ей там далеч напреде. Правиш термос с кафе. Подбираш чантата с плажни изделия. натъпкваш малката хладилна чанта с плодове и кроасани и почваш да подготвяш семейството за твоята идея. С други думи. Събуждаш детето. Казваш му,  че ще ходим на плаж ако се навие майка му и го оставяш той да я увещава събуждайки я. Разбира се гладко такава военна операция не може да протече. Налага се да помогнеш малко. Но очудващо в осем сте на плажа. Места много. Море като езеро. Това излегнат на шезлонга да си пиеш сутрешното кафе на брега на морето е  нещо безценно. Дишаме йодни пари с пълни гърди. Детето тормози скаридите на близките скали. Понапича добре. Как само бързо минава времето на плажа. Влизаме да покиснем във водата. На пясъка само на половин метър дълбочина са налягали морски мишки. Завъртат се и пасаж иларии стограмки. Между краката на хората се провират и никой не ги забелязва. Децата наоколо събират раци пустинници и от всякъде алармата е невероятна. Издържаме да се пържим до единайсет и доволно у дома на климатика.
На работа цепиш секундата. Колегата обаче закъснявя. Половин час,  а не е в негов стил. Пристига задъхан. По неговите думи ходил на вълнолома. Видял много и големи кефали ама....много било мътно, много било силно течението и кефалите не се държали като нормални кефали. Вместо хоризонтално се движели видиш ли диагонално. И то от горе на долу. Ама един улучил. Ма после много ходил пеш под силното слънце до колата. Пък после имало задръстване и затова закъснял. Та повече на такива места да не съм го пращал.
Малко дълбоко се замислям. После отбелязвам. Ами аз съвсем никъде не съм те пращал за риби. После малко неловко мълчание се получи.
Петък вечер е най -накрая. В къщи проверяваш за последно посоката на вятъра. Всички форуми за всеки случай. Наръпкваш оборудването в хладилната чанта. Върху нея натрупваш останалите неща. Този път мюрето е заменено с буя. Всичко е струпано в коридора и ти спокойно се отдаваш на семеен мързел. Вечерта си минава повече от интересно. Ама е тема с друга насоченост. Ама къдема е осигурен. Жената е инструктирана и да намине по някое време през коридора и да прескочи харпуна в комплект с цялото оборудване.
Събота е.
Цяла нощ се събуждаме през два часа. Накрая не издържаме и се измъкваме от леглото. До багажа ни има изненада. Термос с кафе и два сандвича. Иде ти да се върнеш в леглото.....ама геройски се въздържаш да събудиш половинката.
Палеца ни зове. На разсъмване сме се паркирали на устието на Камчия. Да посрешнем слънцето. Да пием едно кафе. Да досдъвчем сандвича. И..да проверим дали е вярна прогнозата за времето и на къде е течението на реката в морето. Вятър почти няма. Обещания север си е взел лятна отпуска. Течението изобщо не е там където трябва да е . Извива покрай целия плаж и баш на края му прави чупка и се разлива покрай носа. Направо ти иде да се откажеш. Гледаш плажа. Знаеш, че трябва два километра пеш да вървиш и накрая да се гмуркаш в вода по мътна от Варненската. Няма да стане. Газ на юг. Отиваме на Черни нос.
Черни нос. Магично място. Ама непостоянно. Веднъж ще те зарадва до степен да летиш.  После десет пъти ще се прибереш замислен. Още си спомняш запознанството си с него. Как на прибоя четири делфина яздеха половин час вълните като сърфисти. И все пак. Нека видим каква ще е изненадата сега.
Пътя в последния участък си е все така на ями. Локвата тип блато е все така пълна с вода и все така аха да прелее през праговете на колата. Стигаш кемперния лагер. Народа вече  наизлязал и си пие кафето. Махваш за здрасти на околните. После демонстрираш как се облича неопрен. Вече много ти се плува, че успяваш за  две минути някъде. Наръпкваш всичко в походната чанта тип чувал с дръжка и го мяташ на гръб. Крачиш бавно по едрия пясък и морето нежно ти мокри краката. Подминаваш голямата скала и се отпускаш на пясъка. Километър преход си е сърцетуп от всякъде. Ама вече сме пристигнали. Две глътки вода от малкото шише и във водата.
Големите камъни са направили завет под водата. Подводния микро басеин е послан с едър златист пясък. Водата е бистра като в басеин. Лежиш си и се наслаждаваш на гледката. След пояече от триисет години тя е все така магическа за твоето сърце.  Малките кучки се въртят край камъните. Дежурния пасаж три сантиметрови платеринки е на линия. Няколко минути наслада. Без движения. С плитко дишане. Лека вълничка довява балончета и смут в картинката. Придърпваш се полека през двайсетте метра до голямата скала и залягаш в нишата от ляво.Попчетата възмутено се изнасят от мястото си. Като спират на всеки половин метър да погледнат дали не си се махнал вече. Седиш. По точно лежиш и чакаш. Минава пасаж от малки платерини. Изсипват се като река и полека полека се изнасят. Не са интересни за стрелба, но са грациозни. Още десетина минути залягаш. Освен нялолко уви и един войствен гюмюш друго не минава. Това не е добре. Въпреки инфото от нета решаваш да провериш малко по на дълбоко. Минаваш педесет метровото пясъчно поле и почваш да гмуркаш в разсипаните камъни по дъното. Първото което забелязваш е бистрата вода. Второто е, че тази биатра вода е студена. Кофти номер. Шанса за среща с кефалови пропадна рязко надолу. Но нищо не се знае. Пак гмуркане с прокрадване между скалите. Изчакване пред големите  полянки за пасящи платерини ,  но уви. Само разнокалибрени попчета са се наредили там. Сещаш се, че си забравил нарочно попченския харпун в къщи. Въздишаш мислено и продължаваш. Полека стигаш края на пръснатия камък. Вече си на една комфортна осем метрова дълбочина и въпреки това опашка не си видял. Ама ти е едно готино. Все пак решаваш да излезеш по диагонала в брега при големите скали. До там да има километър. За колко ще го прецапаш. От друга страна може някоя риба да се намери. Две гмуркания след това една пясъчна полянка рязко ти спира вниманието. Подпираш се на високата скала на метър над пясъка и почваш внимателно да се оглеждаш. Изглежда пуста. Ама след толкова години гмуркане окото ще да е мярнало нещо странно. Бавно оглеждаш пясъка около тебе. На около два метра от твоя камък забелязваш към три сантиметрова права черта. Да бе някой ще драска по дъното на осем метрова дълбочина. До линийката две еднакви мънички камъчета. Аха. Още малко фокусиране и вече ясно се вижда наполовина затрупана калканска глава. По точно ясно се вижда една открехната уста и две облещени очи. Ти пък какъв го дириш лятото в брега. Калкана лежи на пясък. Та си протягам плавно напред харпуна и правя изстрел малко зад очите. В следващия момент вече съм хванал главата на рибата и се качвам нагоре. Калкана е един прекрасен близо три килограмов екземпляр. Закачам го на буя. Почвам усилено претърсване на околните полянки. Съвсем безрезултатно. Намирам една следа само ама като съдя по размера е от моя калкан. Връщам се към старите планове. Газ към носа. Ама дъража осем метрова дълбочина ако случайно още един калкан има. Случайно няма. В момента в който виждам огромните скали двуметровия отвесен ръб и ме удря подводното течение разбирам, че съм пристигнал. Въпреки течението правя посмеден обход на дъното. Не че е калканско място. Просто да разгледам. Виждам...тринога котва. Близо метър и половина дълга. Едната лапа е закотвена под сериозна скала. Аз що да не се пробвам да я извадя. Колко ми е акъла а. Буя е закотвен. Харпуна е на буя. Аз почвам подводна физкултура. За осем гмуркания успявам да отместя камъка.  И после се явява голата истина. Мога да повдигна котвата от дъното на цял метър. И ко. Ми нищо. Оставям я да си лежи. Безмислено загубен половин час. Кат се позамислих. Що пък да е загубен. Кога друг път ще държа антична котва в ръце. Излизам малко към брега. На пет метрова дълбочина има няколко големи скали. Водата е сякаш по топла там. Докато се връткам да си намеря позиция за лягане край мен се стрелва двеста грамова морска хиена. Ясно виждам окраската в момент на навирането й в една дупка. Максимално бързо се опитвам да я следвам ама....не ме чака.  Правя няколко залягания ама риба не се вижда. Излизам на пясъчната поляна дето е почти в брега.  Това ми е последната надежда да видя някоя кефалова риба. Но отново нищо. Явно с калкана ще си остана. Чувствам се вече изморен. Поглеждам часовника минава два. Леле как бързо е минал деня. Време ми е да се прибирам. Зарязвам риболова. Давам пълен напред по повърхноста. Под мен дъното е  на около два метра. Всичко се вижда. Да се разбира пясък, някой и друг малък камък. Тук там следи от езици. Оглеждам се за някой език, но безрезултатно. Измарям се да цапуркам. Спирам отпуснато и блея по блещукащите песачинки. Невероятно гъст пасаж от ува изведнъж се намества под мен. Рибите са толкова много, че не виждам дъното. Причудливите извивания на телата им, както са в синхрон напомнят странен балет. Минава минута в съзерцание. Секунда след това рибите се пръскат във всички посоки. Докато помисля какво ли толкова направих под дръжката на харпуна застава дърт, огромен, над пет килограмов лаврак. И бавно тръгва под мен в посока на плавниците ми. Както съм в процес на вдишване се опитвам едновременно да се гмурна, да се завъртя на сто и осемдесет градуса и да обърна дългия харпун наобратно. Реално изпълнявам някакво странно потъване заедно с претъркулване с обръшане върху пясъка на дъното и очаквано лаврака го няма. Аз оставам осукан с въжето на буя и с биещо до пръсване сърце. Погмурках още няколко пъти. Напразно. Тръгнах полека пак успоредно на брега. Пред очите ми стоеше лаврака. С дебелия си тъмен гръб. С разперените перки. С невероятната си грация. Един спомен за цял живот. А след време може пак да се срещнем...

Rikitikitavi
26.02.2018г.

35°42,77' S
137°57,36' E
Е-книгата "Черноморски риболов"
http://knigite.bg/book.php?pid=268

Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Реклама



lozzy.68
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1146
Регистриран на: ср сеп 18, 2013 6:33 pm

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот lozzy.68 » пон фев 26, 2018 5:47 pm

Mного се радвам,че все още има Хора,пишещи смислени и увлекателни постове!!! :D Благодаря Ти Ники ,жив и здрав.очакваме още....подводна красота!Удоволствието от прочета,е ..... :prayer: :drinkers: и НАСАЛУКА !!! :fishing6:

Потребителски аватар
Диканаров
сериозен играч
сериозен играч
Мнения: 2399
Регистриран на: пет мар 17, 2006 6:01 pm
Местоположение: софия

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот Диканаров » вт фев 27, 2018 8:35 am

:heart: :heart: :heart: :smt023 :smt023 :smt023 :heart: :heart: :heart:
Няма малки и голями, има хванати и изтървани!

Потребителски аватар
rikitikitavi
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 907
Регистриран на: вт мар 06, 2007 4:29 pm
Местоположение: Варна

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот rikitikitavi » вт фев 27, 2018 11:53 am

lozzy.68 написа:Mного се радвам,че все още има Хора,пишещи смислени и увлекателни постове!!! :D Благодаря Ти Ники ,жив и здрав.очакваме още....подводна красота!Удоволствието от прочета,е ..... :prayer: :drinkers: и НАСАЛУКА !!! :fishing6:

Миси много. Само да подхвърля,че всички подводни случки са.....истински.
Е-книгата "Черноморски риболов"
http://knigite.bg/book.php?pid=268

lozzy.68
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 1146
Регистриран на: ср сеп 18, 2013 6:33 pm

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот lozzy.68 » вт фев 27, 2018 11:57 am

Бях написал и,,достоверни,, ,НО го изтрих,по понятни причини !!! :wink: :smt023 :drinkers:

Потребителски аватар
express.servise
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 148
Регистриран на: пет мар 11, 2011 2:43 pm

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот express.servise » ср фев 28, 2018 3:36 pm

Интересен разказ !
Какъв според теб е максималният период в който може да се гмурка сутрин ?
Защо "девет часа времето ми свърши" ?
Питам защото нямам опит . Веднъж не можах да спя ,отидох но морето дигна . :) :) :)Друг път беше бистро и светло май към 8:30.И сляпа платерина не можеш изненада.
Избягвам излетите по обяд защото е много светло и виждат .Слънцето свети срещу мен .
А при залез от към гърбът ми ,а и леферчетата също минават на свечеряване .
Работата ще ме принуди да гмуркам сутрин.И въпреки че не съм "Сутрешна персона " ще трябва да се адаптирам.
Лаврака на Черния н. яко е че си го видял в интересно поведение и сценката се е запечатала.

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Реклама



Потребителски аватар
rikitikitavi
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 907
Регистриран на: вт мар 06, 2007 4:29 pm
Местоположение: Варна

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот rikitikitavi » чет мар 01, 2018 10:09 am

Ми на мен ми правят сутрин еено кафе в 10часа. Ако закуснея повечко си го пия студено. Та се стярая към 10:15да съм пред чашата. Обикновенно съм се наплувал вече.
Ако обаче искяш да се гмуркаш когато има повече риба,то рибата тръгва към 9:30някъде или половин час по иъсно. И към ти 15:30спира. Демек в това време е прехода и от плажовете към другите плажове.
Иначе еено хубаво сутрешно гмуркане за мен почва с изгрева и ако има рибки сериозно стоя до ееин и половина максимум. После я няма тръпката вече. Имам познати стоят по осем часа. Та според човека си е.
Малко хора знаят,че кефалите и платерините обичат да се движат нощем. И се хранят при това.
Е-книгата "Черноморски риболов"
http://knigite.bg/book.php?pid=268

Потребителски аватар
rikitikitavi
разбира нещата
разбира нещата
Мнения: 907
Регистриран на: вт мар 06, 2007 4:29 pm
Местоположение: Варна

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот rikitikitavi » чет мар 01, 2018 11:02 am

express.servise написа:..........
Питам защото нямам опит . ...........

Това,че пиша не значи,че съм добър харпунджия. Повечето пъти съм се разминавял с трофеите си и. ....не са.ми били никога цел.
Моето мислене е повече на ловеца ползвател. Влизаш кефиш се. После излизаш и ги готвиш и пак се кефиш.
Та реално опит много нямам в по интересните риби. Виж за попчета,калкан,и напоследък някоя платерина имам малко наблюдения и тях споделям.
Просто напоследък хората поохладняха. Разбирам ги. Та като се зачете човек в темите излиза,че.съм много в час. Ама не е съвсем тъй.
Е-книгата "Черноморски риболов"
http://knigite.bg/book.php?pid=268

Потребителски аватар
express.servise
научил се да хвърля
научил се да хвърля
Мнения: 148
Регистриран на: пет мар 11, 2011 2:43 pm

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот express.servise » чет мар 01, 2018 4:36 pm

Прав си. Извинявай че те титулувах с моето "нямам опит " това наранява йерархията и си е жива "Беля".Не е съзнателно.
Добър-Недобър,Знаеш-Не знаеш важното е че имаш сърце да споделяш .Аз кой да питам ? Който знае да каже!
Миналия месец изчетох от разказите на Боян Белчев,Ватус и Булти (Бог да го прости и хвала за всичко което е написал)
понеже ми свърши трафика и нямах за "Ютуб" само форуми.Опитвам се да прочета и изгледам всичко за Подводния БГ риболов.Гледам и руснаците какво правят по техни води ,заради сходните условия .За Гърция няма да имам възможност в обозримото бъдеще.Закотвен съм на Околоварненското черноморие и в мечтите са ми добрите стари "платерини" :( . Зима е и имам неограничено време пред компютъра ,ще питам докато някой отговаря.
Бях свикнал със следобедните излети ,но съдбата каза: "Само в неделя!"
Интересно ми беше какво минава сутрин на развиделяване ,защото в момента не мога да проверя. :) :) :)
Чувал съм че минават по класни риби подобно на привечер.До сега влизах в 16-17часа и излизах като не мога да фиксирам силуетите за проследяване .Като притъмнее съвсем рибите почват да се стряскат в последния момент ,виждат ме късно и не остават да огледат . На заманухата пасажите иларии реагират като ято косери ,така рязко сменят посоката и тръгват че се чува като излитащ витлов хоби самолет.

Потребителски аватар
G.Petkov
рибар фанатик
рибар фанатик
Мнения: 9194
Регистриран на: чет сеп 18, 2008 8:00 am
Местоположение: София

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот G.Petkov » чет мар 01, 2018 10:23 pm

Поздравления за колегата за увлекателният разказ за подводния риболов !

Много се радвам, когато чета нещо нестандартно, спонтанно и автентично.

Пак да споделиш,
И за теб е приятно, а на нас е интересно ! :D

nabor4eto
вече хвърля и на тежко
вече хвърля и на тежко
Мнения: 251
Регистриран на: съб май 25, 2013 8:04 am
Местоположение: Варна

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Мнениеот nabor4eto » съб мар 10, 2018 9:36 pm

поредният , невероятно увлекателно написан, разказ от колегата...изчетох го на един дъх и нямам думи, а и дар словото да опиша колко се кефя да чета разказите му....поздрави и много успехи - страхотен си
Ненавременното изпиване на втората чаша, обезсмисляло първата :drinkers:

Re: Отивам за риба(разказ с подводна насоченост)

Реклама



Още от naRiba.com



Върни се в “Подводен риболов”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта