naRiba.com

...не бяхме и подозирали , че тук можем да срешнем подобно романтично ...нещо ( ) Впоследствие тоя фургон се превърна в мой основен бивак . Бизнесът във фотото не вървеше , аз се хванах да вадя рапани и повечето летни вечери заспивах в този мой нов дом ....продължихме си с Божо да бутаме каталясали , почти пълната догоре с рапани лодка . Дори по някое време си сложих маската и от време на време вадех по някой едър рапан от плиткото - така както си вървяхме ...когато стигнахме Сухата река вече се беше стъмнило ...На другия ден тръгнахме със жена ми да прибираме джипа , оставен на Емине .Тръгнахме по камънака долу на брега . Нямаше хора , взехме Роки и го пуснахме да тича из скалите . Изгарях от нетърпение да видя фургона . Исках да разбера има ли път от него нагоре , който да го свързва с черния път от Елените до Емона . Не споменах , че вчера при дългия преход смлях попчетата с дървения харпун . Бяха като насипани и нямаха страх . При всяко гмуркане се чудех по кое по напред да стрелям . Мрежите да бяхме пуснали нямаше да изскараме повече ...Фургонът беше доста занемарен . Средния слой ламарина от покрива липсваше . Вътре бяха наблъскани в пълен безпорядък сума ти неща : кревати , които после при употреба се оказа , че са детски - явно навремето са били тафани от някой детски лагер ( ) , стидоупори , талашити обработени с некви гадни масла против изгниване , които после като ги горихме ни насълзяваха очите , буркани , акумулатор от голям камион или танк и всякакви всевъзможни боклуци ....сега стоя затворен в моята бяла стая ( в бившото ми фото - да не си помислите друго еййй ). Срещу мене залепени синеят летните снимки . От тях полъхва вятърът , шуми морето , луната ми намига , едно котле ври на бавен огън а в далечината лодка бори се с вълните и си отива ...

Да не земе да спреш.

старата застава над Бунарджик :







това бяха изгледи над Сухата река
...

Митак, къде изчезна бре,търсачо на рапани?

Студено е за гмуркане, сигурно е наблизо

Бързо ги вадете тия рапани и бягаите, че да неви видат еколозите от форума

Като става въпрос за Булти /Митака/ няма невъзможни неща. Току-виж се снимал насред Февруари със сетка естествено замразени рапани...

ееее , Тони мерси ве ...пичове току що си платих нета и утре я мятам темата

Жив е той жив там на Балкана...(Бунарджика)
Айде бе човек 10 дена та няма... взехме да се притесняваме...

...след като стигнахме до фургона , намерихме една обрасла и трудно проходима пътека която се виеше нагоре . Чак на следващото идване открихме по нормален проход . И излязохме горе на краварника . Ето значи къде сме били . После от краваря , на приказка на Сухата река научихме , че фургона са го правили рибари ...на следващата седмица дойдохме с джипа и семейството ми направо на фургона . Не точно на него , но близо до него възстановихме стара пътека за да слезем . А пътя от краварника до поляната над фургона си го измислихме сами . В началото за заблуда на врага той сочеше грешна посока , но после след няколко завои и преходи през отдалеч изглеждащи непроходими места се стигаше до една обширна поляна , удобна за палатка и с чуден изглед към морето . После по дискретна пътека се стигаше долу до фургона ....

...конкуренция в рапанджийстването ми , ми правеха лодките с наргилета , но те обираха предимно едрите подводни скали , защото пускаха котва , водолазът слизаше по трапа и друг от лодката го осигуряваше със шланга - изобщо играчка работа и за по-малките скалички не си струваше да повтарят секи път процедурата . Рапаните се лепяха предимно по скалите и аз от пръснатите безброй малки скалички ( пропуснати от наргилистите ) на плитко и малко по надълбоко си пълнех гумата . Гумата ми беше от водоноска , с голям диаметър , стегната от две срещуположни страни с въжета и беше придобила формата на лодка ( де да го имах каяка тогавааа ) , а дъното и се състоеше от стегнато изпъната мрежа . Но основните ми конкуренти бяха тези , които се гмуркаха като мен - свободно далдисващите люде .Те също дърпаха разните му там гуми , лодки и пр. . Бяха в групи и винаги с тях имаше по една лодка с двигател , която да ги закара до нос Емине и да ги пусне по течението към Влас или обратно в зависимост от течението и после да ги прибере . Идваха на големи групи и въпреки , че след тях оставаха доста рапани ми усложняваха живота . Разваляха ми настроението и ме караха излишно да бързам ..

До тук Ама тая тайна полянка с изглед към морето,още ли е тайна(не е ли застроено там).Че тази година съм решил да пообиколя с палатка малко на юг и си правя план за действие и ..

Булти, много ми харесва темата ти, аз също ходих за рапани до преди няколко години, и съпреживявам всеки момент от разказите ти продължавай в същия дух.

pluv4o написа:До тук Ама тая тайна полянка с изглед към морето,още ли е тайна(не е ли застроено там).Че тази година съм решил да пообиколя с палатка малко на юг и си правя план за действие и ..

- не вярвам , но се иска джип за който да не те е жал , че ще го драскаш в храсталаците

още веднъж , благодаря за подкрепата ...
...някой рапанджии дори от 6 сутринта идваха с лодките си директно пред фургона , мисля че го правиха нарочно , голяма простотия - свършиха се местата в морето ...през този уикенд смъкнах рибата адски много попчета убих ( Новозеландски чети ) и незнайно откъде морето се беше напълнило със скорпиди и доста от тях бяха много едри - по половин кило парчето . Търкаляха се и много умрели по дъното . За пръв път в живота си виждах подобно нещо . С малкия харпун буквално им разказах играта ( Тасмански )...