Робинзон - търсачът на рапани

[Булти]

...подобно на Юстиниан и аз две лета вадех рапани на апнея...при мен интересното беше , че тогава под влияние на йога системата (тогава се занимавах доста по активно с йога ) прекарах летата в усамотение досущ като Робинзон Крузо , на сравнително пустия бряг в един изоставен фургон северно от местноста Бунарджика (северно от Елените) ...компания ми правеше един тигров питбул...веднъж седмично ходех до Несебър да продавам рапаните и да се запасявам с продукти с един доста очукан стар Уаз ...естествено през уикендите ми гостуваше и жената ...в първата седмица от усамотението ми - не усетих почти нищо , но след втората ...някакъв бент или преграда се отприщи в мен , света за мен се промени и тогава по съвсем друг начин погледнах( направо прогледнах) на системата йога ( йога не е религия )... ходейки по нагорещените камъни по брега бос се чувствах точно като жив бог...веднъж жена ми засякла с часовник , че пет минути съм над водата , пет минути под нея ...и така с часове (някой хора в Спиърфиш преди 3 год. подскочиха като ужилени като писах тогава за това )...от тогава вече не съм същия човек , при всеки възможен повод търся усамотение в природата...спомням си , че тогава когато най-накрая се прибрах в къщи и вечерта светнахме електрическите крушки - очите ме заболяха жестоко - не можех да понасям тая светлина с дни наред и нощи наред не можех да спя докато свикна със шума ...най-интересното обаче е , че през двете лета си водих дневник - ден по ден - ако имате желание мога да го публикувам тук в отделна тема ...

[chirusa_bg]

Успех в начинанието Булти!!

Ще следя темата с интерес

[Булти]

сезон 2001

" ...щом проникнеш под повърхността на водата , преминаваш като че ли през врата , която води към друг живот.."

Ханс Ханс


Епилог
" ... лъчът на прожектора бавно отслабна . Луната - голяма и червена , бавно се показа . Досега не я бях виждал нощем от морето и то при пълнолуние . Беше недействително красиво . Приближих брега , хвана ме шубето . На плиткото където свършваше пясъка и почваха скалите видях пърата риба . После още една . Ясно . Вече обикалях по плиткото за морски езици . Нанизвах ги просто без да стрелям с дърв. си харпун . Прожектора съвсем каталяса . Крайно изморен излязох . На сутринта малко се успах .Излязох от палатката и видях жената да се пече долу на морето. В момента минаваше лодка и тя бе по бански . Днес подгоних попчетата . Трепех ги главно около фургона . След като се изморих се спуснах по вече усилилото се течение към Сухата река .Трябваше да си обера нивичката . Имаше рапани . В Бургас вече се бяха заровили . Пред устието на реката се люлееха закотвени две бели яхти .Виждаха се и хора да щъкат насам натам . Добре , че не останахме да лагеруваме там . Мислено ги псувах тия досадници .Трябваше да изчакам да заминат , да си скрия такъмите , рибата и рапаните и чак тогава щях да се върна пеша по брега на фургона . после на връщане с джипа щяхме да си вземем нещата . Бяха руснаци - курортисти . Досадна руска реч се носеше по нашата поляна . Нашите им правиха барбекю , точно където ние преди си опъвахме палатката . До големия стар дъб . Докато ги чаках да си тръгнат събрах дърва . Зимата ще ги горим , щото сметките за ток направо ни убиват ....после на Сухата река си изстудих бирата в кладенеца и си правихме снимки...историята продължава ...

[morgan]

Прекрасно!

[justinian]

Браво Мите! Браво!
Само не ми казвай,че "Сухата река" е местността "Палеоря" след КК"Елените". Защото ако е така ще предявя ревандикационен иск срещу теб.Тъй да знаеш...

[pluv4o]

Пиши бре..Какво се офлянкваш.Тъкмо ми стана интересно..и ти ...взе че спря. Страхотно начало.

[spook]

Страашен..!! Чакаме ооооще!

[besttop]

Хей , човече! Започна великолепно. Просто продължи и не ни карай да чакаме толкова...

[Tеди]

Страхотно начало само да си посмял да спреш

[adventurebg]

Браво булти, аз също доста често посещавам тези места на север от елните, но предимно с мотоциклет. Също обожавам природата и ме зарежда както нощо друго. Продължавай, интересно е

[etiketa]

Повече от интересно чакам още,а и стилът брей....нямам думи

[Булти]

малко преди Голямото приключение

...подводния сезон го открих преди седмица и то ясно защо - поради финансови проблеми ...тази година управляващите държавата заслужено паднаха на изборите . Да видим какви ще ги свърши сега царят ( ) . Аз поради лични някой съображения отново не гласувах за никой . Та едва преди 10 дни успях да си платя гражданската отговорност и седмица след това да заредя и джипа с газ . Миналата седмица ходихме на Сухата река ( до Бунарджик ) . Трудно бе обличането в началото на неопрена , но после всичко тръгна по мед и масло . Толкова попчета никога не бях виждал на едно място . Аз ги биех и биех , а те сякаш извираха . И много рапани имаше . Извадих една каса рапани и поне 15-16 кг . попчета и две платерини средна хубост . И всичко това от първия път след едногодишно прекъсване . На следващия излет вече с нас ( мен и жената ) , бяха сина ми и Божо ( Скорпи ). За малко да пропусна и нашият верен приятел Роки - питбула , който ми подариха . В момента кучето обаче бе доста зле с едното око . Първо имах съмнение , че един гларус , заклещен между две дървени огради в задния двор го е клъвнал по окото , докато Роки се е опитавал да го достигне с муцуна и лично застрелях птицата с един въздушен пистолет , после разбрах от баща ми , че някакъв едър сиамец ходил да се "заиграва" с кучето докато било вързано...както и да е и котарака си седна на задните лапи застрелян точно между очите ...и двете животинки намериха своя последен дом в кофата за боклук ....

[Булти]

... за съжаление кучето после остана сляпо с едното око ...Божо настояваше да вземем и две мрежи , но както и предполагах те си останаха неупотребени . Не ни остана никакво време за тях . Вечерта си направихме лагера на Сухата река и на сутринта отидохме с джипа на нос Емине . Там надухме лодката ( стара руска гуменарка - в момента тогава на гребла ) , облякохме неопрените и се спуснахме по течението към Несебър . Около носа набодах два големи калкана . След като ги взех се обърнах към лодката да ги оставя в нея . Установих , че тя се бе отдалечила в обратна посока . Всъщност първоначално ние плувахме срещу течението , като се надявахме по късно то да се обърне в наша полза ( там почти така винаги става ) Та лодката беше вързана за мен и страничното и въже за която бях вързал моето се бе развързало . Лодката се отдалечаваше бързо от мен . Трудно ми бе да я настигна с двете големи плочи в ръцете срещу течението . След отчаяно препускане под и над вълните я настигнах .Този път я вързах сигурно и продължих по набелязания маршрут . Изпреварих и Божо .А през това време някакъв полицай от Емона ни наблюдавал с бинокъла от съседен връх и ни броил калканите . Броил ги защото , въпреки , че се гмуркахме след забранителния период , след 15 юни , били забранени калканите под 45 см. Тези неща ги бях научил от полицая следвашия път като ходих сам ( но тогава излязох близо до Емине ) . Бях хванал също два калкана и той искаше да ми ги мери с рулетка . Добре , че бях оставил рибата долу на брега и го домързя да бъхти два километра по стръмното надолу и после нагоре . ...

[spook]

Ща напрайм писател тебе...

[Булти]

благодаря за подкрепата

...през целия път Божидар изоставаше и ме бавеше. Стараеше се , но не можа да влезе в моя ритъм . Имаше моменти , когато излизаше от водата и вървеше успоредно на мен по брега . Но и прехода си го биваше . ( вижте на картата колко е разстоянието от Емине до Бунарджик ) Колкото и да ме молеше не пожелах да изляза на брега да ядем ( консервите бяха в лодката - т.е. при мен ) Знаех , че изляза ли веднъж после няма да имам сили да вляза обратно в морето ....продължавах аз геройската , слънцето постепенно отиваше към залеза си , силите ми неумолимо ме напускаха , краката ме боляха вече жестоко от плавниците , лицето ми бе оттекло от маската , Божо се влачеше отчаяно след мен . Накрая и аз се предадох и почнахме да бутаме лодката по плиткото . Въпреки , че бях свалил плавниците си изпитвах болка при всяко стъпване на дъното . " Ти си луд , искаш да искараш цялото море ! " - мърмореше недоволен спътникът ми . И тогава ненадейно и двамата за първи път го видяхме - Фургонът . Беше живописен - кацнал малко над брега , обрасъл с дъбчета и пълзящи растения ...