По въпроса комплексно.
1. Присъединявам се към мнението, че кефала не става за ядене. Сега не, че е отвратителен, но все пак по личното ми впечатление, едни хубави пържени картофки го удрят в земята;
2. Съхраняването на рибата винаги е проблематично през топлите сезони. Коприви, бъз, лопен и прочие зеления вършат някаква работа, но не и чудо. При динамичен риболов, дори и в живарник, рибата умира бързо. Мъкненето на бидони, чанти, щайги и прочие риболовна утвар, облицована със строителна изолация и охладителни тела понякога става толкова тежко, досадно и неудобно, че на човек му се приисква да откаже риболова, стига да не е много гладен, или да му е приятно да се разхожда с пчелен кошер на гърба;
3. Не виждам нищо лошо в това, човек да си вземе няколко риби, стига да не подхожда хептен месарската. Аз лично харесвам костурец, едър уклей, каракуда и платичка, черна мренка и си прибирам при удобен повод. Харесвам и пъстърва, но воден от свидливост само я снимам, защото знам как се мъкнат чувалите...
4. Пускането е вътрешен акт на осъзнаване и разбиране, а не натрапване и поза. Именно агресивно пропагандиране на тази иначе хубава идея е най-големия й враг. За рибата, разбира се, е най-добре при всяко положение да бъде пусната, но както казах, има нива в развитието си, до които човек трябва да стигне сам. Пък и всички знаем поговорката "Прекален светец и Богу не е драг"...
5. Колегата Риболовчо не го коментирам - той така и не разбра защо човек понякога трябва да ползва тънко влакно;
