naRiba.com

antivik, напълно си прав. Както виждаш цветовете са много запазени. Филмът е "Орво хром" - ГДР за диапозитиви. Снимките, които съм представил тук, са диапозитиви, които извадих в студио преди пет години и никак не съм доволен от това, което свършиха в студиото срещу НДК, въпреки че платих над 200 лв. за изваждането. И ще трябва отново да ги вадя. Апаратите на дядо ми бяха много. Това му бе върло хоби, както и филателията. Повечето апарати ги пазя в къщи, почистени и ремонтирани (ако се е налагало) от един фотограф и техничар, чийто телефон пазя. Дано е добре човекът - на бая години трябва да е. Пазя и всички обективи (широкоъгълни, телеобективи - немски и съветски). От дядо ми останаха много марки и грамадна колекция от снимки и фотоленти - описана до най-малки подробности - място на снимките, дата, апаратура, обектив, разтвори за филма, разтвори за снимките и пр. Дядо почина отведнъж в неделя на 10 май 1987 г. - стоеше на стола, прилоша му и после във Военната болница изгасна в ръцете на учениците си. Преди това май не бе ходил в болница от пенсионирането си. Обаче докторът си пушеше по две кутии "Златна Арда" и така. Но тия снимки специално са снимани от мама с негов апарат тайно от мен - аз много мразех да ме снимат. И дядо винаги ме е питал дали искам да ме снима, никога не би ме фотографирал без мое знание.

Здрасти колега. Тогава съм бил на десет години и помнех много добре стената садките на МДКато понтоните, този с дупките и този полупотопения в залива под почивната станция която всъщнос не е била построена още а имаше малка база с две стаи за почивка тогава, и даже помня лодката край която си застанал. Гледах зверих се на снимките и уж познато па всъщото време все едно не са от там. Най после осъзнах че при копирането върху хартията кадрите са обърнати на обратно на някой снимки и се получава разминаване.
Извинявай но си поиграх и качих правилните кадри.







Много добро попадение колега, върна ме в моята младост. Евала за темата. Даже може модовете да преместят темата във фотографията да остане като тема за ретроснимки.

Да.....,времето си лети.Тези макари ,мисля , че точното име им е Nixes,струваха 17лв в спортния магазин на старата главна в Кърджали И аз си купих една Бяха пласмасови,после се появиха реле-рекса,,вече метални-върхът на мечтите ни тогава Имах три и ловях с тях до 1995г.

Страхотни снимки, благодаря ти!

dako71, благодаря за усилието, което си направил. Май с десницата съм си работил въпреки умората. Наистина стаите бяха две с баня и тоалетна. Старата база на МДК "Г. Дамянов". Отсреща на стената в дясно имаше баир с широколистна гора, която не знам дали е запазена - там с дядо следобедно време катерехме за гъби.

pacho109, точно "Никсес" са макарите - "русалки" значи на немски.

И аз си викам ,бе дръжките на макарите бяха от ляво и не си спомням да можеха да се сменят ,като сегашните а то било от снимките

Нямам думи просто уникално

Ех СПОМЕНИ СПОМЕНИ

Браво, колега- върна ме в младостта. И аз имам подобен билет, ученически, наскоро го намерих и ме връхлетяха спомени. Мисля, че и изпит държах за него- някога имаше повече ред и дисциплина от сега, то затова и имаше повече риба. Спомням си първите излети на язовир Искър- там бъкаше от уклей.Аз съм от Ихтиман и лятото често ходех там с приятели. И бяла риба имаше много повече от сега, и шаран имаше повече също. Но ловните си бяха на място и бракониерите бяха много по - малко. Ех, спомени от младостта.Макар и с по- груби такъми риба се ловеше много повече. А сега е трагедия- но ние сме си виновни сами за това положение.

Да, vilicvett - имаше повече риба в затворените водоеми и по-разнообразна. Обаче големите реки бяха индустриално замърсени. Тогава военни трепаха рибата с взривове. Абе, манталитетът на един народ трудно се променя, пък като се усети без ярем и дивотията му избива. Да ти кажа, приятелю, и тогава яко се замърсяваше природата с отпадъци, а сега е просто ужас. Моят билет го вадеше татко в гр. Етрополе, че беше член на тамошната ловна дружина, за да участва в срещите на трапеза, а инак много скептично гледаше на лова и на лов не ходеше. Веднъж някой му подари една препарирана глава на сръндак. Майка ми я закачи в трапезарията. Там татко си четеше вечер и си пафкаше. И влизам аз да взема едно нещо - той гледа главата, а две сълзи му се стичат. Сутринта казах на майка ми и тя свали сръндака в мазето - молците го довършиха животинчето. Татко не попита къде е...

Искам да благодаря на всички, които ме поздравиха за темата. Особено за оказаната помощ по фотосите на колегите Телескоп и dako71!

Един бонус - снимка на тайно място, правена от мой страхотен приятел и колега

Думата "бонус" подсказва къде е мястото.

Уникален репортаж. Такава носталгия ме налегна , че чак не знам какво да кажа !
Точно по това време , и аз съм правил първите си стъпки в магията наречена Риболов !!!

По това време за първи път хванах Дунавска платика в живота си на този язовир. А като не кълвеше беряхме сърнели с кофи в гората.
БРАВО!!! НАПРАВО СЕ ПРОСЪЛЗИХ!

Много хубав ретро-снимков репортаж!
Свалям ти шапка, колега!
Поздравления!

Уникален репортаж!!!