Най-накрая се зададе Съботата, в която щях да отида за костури. Четвъртък и петък направо не ме свърташе от вълнение! А дали и рибите ще са там? Ще хапе ли костурът? Може ли да сме капо?...
И всякакви още терзания и нядежди в този стил.
Петък вечер приключи към 4:00 сутринта, а събота сутринта започна в 4:30...
Един Алка Залцер /Златко, извинявай, ако го пиша грешно/, едно горещо мощно кафе и мисията е възможна!
Екипажът в обичайния си състав зае местата в Ладюгата и пое към подвизи и слава!
Още по пътя усетихме, че сме леко закъсняли... Хоризонтът вече започваше да избледнява и розовее. Бяхме на няколко километра от мястото, когато Райко надникна сънено, но закачливо иззад накъдрените къдели на Коджа Балкана.
Есента бе напреднала през седмиците от последния ми излет... Оголени, хълмовете свенливо се гушеха в укритието на гъстата мъгла.
Мъглата ни обнадежди - макар и да сме позакъснели, щеше да позабави слънчевите лъчи и отегланяето на костура.
Нивото на водата беше силно спаднало, а почти всичката "трева" покрай брега беше изчезнала.
След обичайното разделяне на стилове, баща ми се закотви пред плувката и дънната въдица, а аз започнах предлагам на рибите силикон в различни форми, цвят и проводки.
Десетина празни замятания и започнах да усещам приятните леки почуквания на рибките. Като по телеграф... Туп-туп, ту-ту-ту-туп-туп. Пипаха леко, да не кажа плахо, макар да предпочитаха по-отчетлива и "рязка" игра на примамката. И все пак усетих каква им е цаката и влязох в приятна костурска серия. Ето и някои от тях:
Рибките се бяха групирали в ивица на около 3-4 от брега, но постепенно се дръпнаха навътре.
В това време баща ми също не скучаеше. На дъно резултатите бяха доста по-добри, отколкото на плувка.
Не ме бива да правя "композиции" и да си играя със съотношението на образите в кадъра и така това не лошо рибе излезе като 10см "сукалче" на снимката
Мъглата се разсея, Райко напече с веселите си почти летни лъчи, а костурът се покри...
Дистанции, примамки, проводки... Всичко се смени по няколко пъти, но не можехме да провокираме раирания...
След около час безподни опити, комбинирани с кафе и по някоя глътка "кадем", се светнахме как да излъжем червеноперия хитрец!
Отидох на разузнаване на около 200 метра по-встрани. Още с първото замятане един дребосък стръвно си поиска силикончето за себе си. На следващото замятане усетих приятното почукване, засякох и... бре! Не ще да идва! Почти съжалих, че не съм си взел кеп, а авансът периодично проскърцваше... Все пак успях да докарам бореца при себе се. Великолепен 24-5см костур, с висока гърбица, прекрасен маслено зеле цвят и черни като въглища раета! За съжаление бях тръгнал на разузнаване само и фотоапаратът не беше с мен
Но спомена от тези моменти ще си остане!
Смених примамката с вече познатата ми китайска клатушчица и след още две риби се върнах при баща ми да докладвам, да му помогна да скатае "панаира" и да се отправим към мястото, вече с фотоапарата...
Последваха много приятни минути изпълнени с раета и празни удари. На практика нямаше проводка без атака. Но рибите сякаш само хапеха крайчето на силикончето и не винаги се закачаха... Следват един-два "манекена".
Баща ми реши да пробва на въртяща блесничка и още на първата проводка /бавна, на ръба на играта, покрай дъното/ имаше слука.
И така за няма и час се заредихме с настроение и положителни емоции. Все пак умората си каза думата и към един часа си казахме чао със залива...
Навръщане минахме да проверим каква е ситуацията на яз. Тръстиково. Ето какво видяхме.
Макар и да не си личи от снимките, до стената имаше над 10 автомобила и беше пълно с колеги, Почти всички намятали дънни въдици за шаран.
На самата стена се срещнахме с колега спинингист, търсещ слука на джиг. Обменихме малко информация, помятахме и ние и след второто късане /дъното е каменисто, и главичката на джига се заклещва често пъти неспасяемо в процепите между камъни/ скатахме.
Върнахме се при колата, разпънахме столовете и изпихме по една чаша кафе, огрени от веселото слънце, загледани в безкрая на есента...
След кратък разговор с друг колега, тъкмо идващ на язовира, поехме обратно към дома.
Очакваха ни още 30-ина километра есен и една заслужена почивка с много сън...
