naRiba.com

Еееее, аре поканете ме и мен веее...

...ще има за всички ...не се бутай народе

Поздрави за темата! Много увлекателни и интересни разкази пишеш!
А последната снимка с корабчето, сякаш е изскочила из страниците на "Островът на съкровищата" или "Робинзон Крузо"... сякаш някой се спотаил в горичката на високия бряг и дебне... "Кой ли пристъпва на моя остров?"...

ей го на мястото дей е :



Сухата река - Фургона

Поздравления за страхотния разказ
толкова мои мечти на едно място
няма ли да има още "епизоди"

rossko написа:Поздравления за страхотния разказ
толкова мои мечти на едно място
няма ли да има още "епизоди"

Благодаря !!! Имам още малко да довърша първата част и след това ще излезе на книга , благодарение на спонсори от
http://gofishing.forumsclub.com/forum.htm...ако всичко мине нормално , след това ще излезе втората част - тя е по интересна тъй като буквално е писана ден за ден и в нея нещата са разгледани повече и от философската им страна - в смисъл как се промена човек , вътрешно психически по време на изолация от цивилизацията , има и чисто мои йога прозрения , не само фактологическия ход на събитията , както и интересни срещи с делфините ...живот и здраве ...

Дерзай наборе !

...вчера ми се обади Скорпи , за да ми съобщи ТЪЖНАТА ВЕСТ , че на Бунарджик( Сухата река ), едно от главните места където се развива действието , са построили хотел

....спонсорите си държат на думата и са още насреща , но като се замисля в тая криза кой ще купува книги ...и продължавам тук ......посвещавам написаното и това което ще напиша , на паметта на унищожената българска природа по бреговете на Черно море ...

....Никога няма да забравя и бурята , която преживяхме със жена ми . В един петък бях предал рапаните в Бургас .... В началото ги взимаха по 45 цента , после цената падна на 33 . Въпреки това , аз не се отказах да вадя рапани , понеже положението в двете ми ателиета беше плачевно – там нямаше никаква работа . Бях решил да си купя нови плавници и почти бях събрал пари за тях , когато цената на рапаните внезапно падна . Твърдо бях решил да си ги купя и посегнах на спестените за наеми пари . Докато събирах пари за плавниците , от мерак доста се бях преуморил и след няколко дни се разболях , но после боледувах спокойно в къщи с новите перки до леглото ми .... И така , в петък бях предал рапаните , взех жена ми от работа , прибрахме се в къщи и приготвихме багажа . Вече всичко ставаше много по бързо .
Всичко бе многократно отработено . Джипката вървеше без грешка . Скоро два пъти ми беше правила парчета , но след като смених доста кабели , проблеми вече нямаше . Тръгнахме към Бунарджика по тъмно . Това никак не ни притесняваше , защото всичко на фургона си беше приготвено . Имахме само един преход пеша от поляната надолу лъм морето . Голям майтап ставаше , ако внезапно свършеха батериите на прожектора . Те бяха акумулаторни от време оно и често го правеха този номер по средата на пътеката . Тогава накачулени със всевъзможни предмети от първа необходимост , се спускахме пинешком надолу , препъвахме се и джунджуриите се търкаляха по тревата в тъмното ....Още при тръгването ни , времето се очертаваше дъждовно . Ние от началото на сезона , все на риск тръгвахме и все се отървавахме . Дори първия път , на тръгване почти валеше , но там беше сухо , като в Бургас през същото време три дни беше валяло без прекъсване . Тогава дъжд не усетихме , имаше облаци , но те сякаш заобикаляха нос Емине . Неслучайно курорта „Слънчев бряг „ е избран на такова място , където най- малко вали в годината . И действително за цял сезон , нас ни изпердаши само една яка буря и после и една на есен , но тогава вече бяхме взели мерки . Та в оня петък , тръгнахме от Бургас на дъждовно , но на фургона на другия ден , като винаги си беше слънчево . В събота си влязох нормално , както обикновено за рапани . Денят беше тих и слънчев и следобеда разстоварих рапаните в залива на Бен Ган . На север от залива , малко преди един издаден нос има една плитчина със странни скални образувания . Подобни на гъби , скали обрасли с миди и безброй дупки между тях пълни с попчета и рапани . Дълбочината от един до три метра . Някой от скалите стърчат на 5 сантиметра над повърхността , а под водата някой пропадат в седем , осем метрови пещери . Там съм обирал стотици рапани , скрити между водораслите и залепени отдолу на скалите . Там водата е бистра и човек има чувството , че се намира в дивия риф на някое тропическо море . Последно обирах тези места щото забелязах , че никой не ги знае . После по течението се спусках обратно към залива на Бен Ган . Там разстоварвах . Изяждах по една консерва , така като съм си с неопрена и после отпочинал поемах към фургона . Докато стигна до там спускайки се по течението , пак съм събрал още рапани . Стигнах до фургона , слънцето грееше , аз хапнах отново и решихме двамата със жената , да тръгнем по брега към залива на Велизарий и да приберем джипа и рапаните . После се оказа , че е било по безопасно да минем отгоре , по горския път . Подскачахме ние по скалите , слънцето напичаше а далеч на хоризонта се виждаше как черни облаци засипват морето с потоци вода . Баща ми беше пратил съобщение , че страшна буря вилнеела из Бургас . Улиците били наводнени , порои се сипели навсякъде и бушувал ураганен вятър . Това се беше случило в петък вечерта , след като сме тръгнали . Явно същата буря сега ни отминаваше . Вървяхме си съвсем спокойно по брега . Оставаха ни още стотина метра до залива , когато усетихме , че бурята промени посоката си към нас . Изведнъж притъмня . Изви се силен вятър . Вода , като от противопожарен шланг се изля отгоре ни . Дъждът тотално затискаше излезлите големи вълни към водната повърхност . Брега се промени - морето се доближи почти до високите скали . Имах чувството , че иде потоп , че настъпва краят на света . Пак беше красиво , но стана и вече страшно . Досега , никога не бях изпитвал страх от природните стихии , но този път се замислих . Вървяхме плътно до стръмните скали , но морето пак ни заливаше . Брега се напои и почнаха да се откъват и търкалят срещу нас големи скални късове . Ние ги избягвахме , но докога ли ? Стана хлъзгаво и невъзможно за ходене . Скрихме се под една ниша . Притискахме се и се топлехме . Видимоста беше под три метра . Май наистина идваше края на света . „ - Поне ще умрем заедно ! ‘’ , шепнеше Катя в ухото ми . На мен обаче , още не ми се умираше . Кал взе да се стича по телата ни . Изскочихме навън и побегнахме с всички сили . Търкалящи се камъни профучваха покрай нас . Светкавици раздираха тъмното небе . Със страх брояхме секундите до всеки гръм , щото при всеки небесен трясък , все нещо се откъртваше и заплашваше да ни смаже . Сбъркахме , че не минахме по горския път . Докато не си изпати човек , не си взима поука . Тези оставащи сто метра , ми се видяха сто километра . Умирахме от студ , когато накрая стигнахме до джипа . Завих шайбите на предното , запалих учудващо от първия път и подкарах нагоре по пътеката превърнала се в буйна река . Нямаше проблеми никакви и бях възхитен от джипа . Веднъж се наложи да докаже бойните си качества в рисков момент и той го направи . Прибрахме се мокри и отчаяни във фургона . Там под брезента също валеше . Резервните дрехи също се намокриха . Запалихме некъв огън и зъзнехме като циганчета около него . Добре , че по късно дъждът спря и слънцето изгря отново . Тази буря ни разби отвсякъде , но и ни остави незабравими преживявания . Точно след една седмица , дори и разделени , двамата с Катя се разболяхме едновременно ....

Мите за сажаление сухата река наистина е застроена и вече нияма дае суха а пълноводна но със отпадните води на 3 та хотела там Щени останат само хубавите спомени - наглеците искали разрешение за рибарска хижа и за нула време построили всичко сега институциите малчът

Как няма да си купим книгата ти бе Булти...Аз съм сигурно 42-рия дето ще си вземе 2 Печатай ''смело и безотговорно''

....историята продължава тук :

http://bulti.forumn.net/portal.htm

Булти написа:....историята продължава тук :

http://bulti.forumn.net/portal.htm

голям пич си булти, respect