Oвчарица-мокрото продължение на Дунав Опън
Публикувано на: Пон Юни 09, 2008 10:10 am
През изтеклите десетина дни много ме въртеше главата и какви ли не щуротии не вършех.Обиколих половин България в търсене на ГОЛЯМАТА РИБА,но все не можех да я намеря.Започна се с едно бързо вечерно посещение на яз.Йовковци.
Повъртях няколко часа и със свечеряването разпънах за бяла.Цяла нощ нищо и на сутринта бегом да глася багажа за Дунава.То след толкова уговорки вече не ме свърташе.Идеята ми бе да тръгна рано сутринта в петък,но след като знаех че групата се е заформила още от вторник си измених разписанието-в четвъртък потеглих!То не бе дъжд не бе чудо.Знаех си,че влезна ли на мястото излизане няма и по тази причина предварително си пуснах отпуск.все пак времето бе благосклонно и само час след пристигането ни/бях с брат си,който в последствие стана причина за промяна на плановете ми/ слънцето се усмихна.
Ориентирахме се набързо в обстановката,съобразихме се с Дунавските техники и монтажи и бой.Бой,бой и пак бой-ама на масата.
След стабилно хапване и порядъчно пийване дойде време за съм.В този момент Гого от село Лисец разписа рибка-соме около килото.Няколко лафа и бегом към палатката на бате ви Неделчо.Топло,приятно и уютно.Ако знаех,че няма да имам втора нощ на Дунава нямаше да му простя,ама нищо,другия път!
На разсъмване Митев се разбръмча из лагера,като търсеше помощник готвач за рибената чорба.Трябваха му поне четири човека-един да извади живарника от лепкавата тиня,втори да изчисти продуктите,трети да ги нареже и четвърти да запали газовия котлон.Както и да е тенжерката закъкри и скоро приятния аромат ни събра отново в гостната на Любо.
Докато си допивах бирата обаче ми звънна колегата ivotatos с обнадеждаваща информация от тец Марица Изток 2.Споделих я с брат ми и ... започнаха колебанията.Информацията на Ивака и Емо Василев,че прохода Боаза е отворен през нощта ни накара да се замислим.Набрах още няколко телефонни номера,консултирах се с Огнян и Велчев,посъбрах смелост да си призная пред групата за предстоящото дезертьорство и в 16 часа бяхме на път.Информацията за страхотна кал и непрестанен дъжд изискваше и по високо проходима техника,та се разбрахме с още две момчета да палнем и Паджерото за всеки случай и осигуровка.След едно часов престой в родния град,зареждане на нови количества с царевица,плавници,жилетки и всякакво допълнително обурудване,ненужно на Дунав отлепихме.Последва дъжд,дъжд и пак дъжд.
Така чак до Нова Загора.На средата на пътя Иво ми звънна и каза,че не иска да ме плаши,но влизането в ръкава е невъзможно.Велчев пък ме информира едва ли не за наводнения в Старозагорско.А бе чудо с две думи.Да ама,връщане назад няма.В 21,30 свихме по пресечката под далекопровода/за трънката/ минахме 100 метра и Аудито затъна до вратите.Оставихме го и влязохме с джипа да се ориентираме в обстановката.Голямо тикане и подпиране падна,но стигнахме до първи лагер.Момчетата тъкмо бяха разпънали и успели да вдигнат шатрата-блазе им.Мислихме,умувахме и решихме да прекараме нощта на моста.
Подърпахме дребна каракудка и канален,подремнахме на столовете и в 5 и 30 на следващата сутрин последва втори опит.Оставихме Аудито на паркинга до бариерата,претоварихме багажа в джипа и на два курса заехме позиция.
Захраних две петна-едното на около 50-60м,а другото на другия бряг и се почна:
Каракудата бе полудяла и просто друга риба не можеше да се уреди на трапезата.Слагах по 5 зърна на косъма,но пак тя си вземаше.Илия ми звънна и ми даде идея за плаващ монтаж,но и той не помогна.В същото време групичката в дясно извадиха един амур около 20-те.Знаех,че Иво имат и те два в списъка и продължавах да упорствам.Да ама,тъпоглавците не бяха в моя лагер.Изкарахме още една мокра нощ и в дъждовната неделна утрин започнах да се замислям за по дълго оставане.Само след два часа обаче се изтече и даде възможност да се събере циганията.
Резултатът бе четири шарана около кило две,няколко квалитетни канални и около 40кг каракуда.Какво си запазих няма да Ви кажа!
След зареждане на Златния лебед се сбогувах с шефа
и газ към ГО.
Мислех да пусна мнение в темата на Иво,в тази на Митев,но все пак реших да е тема,продължение на темите.
Благодарен съм на всички,които ми звъняха да ме упътят или заинтересоват как съм.Извинявам се на Иво,че просто не можах да стигна до неговата шатра,а тя бе само на около километър.Извинявам се на Митев,че амур по Еконта няма да получи.Извинявам се на всички от Дунав Опън за бягството ми!
Мисля,че ще ме разберете!
Не знам дали темата ми е точно за успешни,но все пак преборихме дъжда и калта,хванахме рибка и се прибрахме живи и здрави!Май си е точно за тук!
п.п. Мисля в петък да отлепям отново!
Повъртях няколко часа и със свечеряването разпънах за бяла.Цяла нощ нищо и на сутринта бегом да глася багажа за Дунава.То след толкова уговорки вече не ме свърташе.Идеята ми бе да тръгна рано сутринта в петък,но след като знаех че групата се е заформила още от вторник си измених разписанието-в четвъртък потеглих!То не бе дъжд не бе чудо.Знаех си,че влезна ли на мястото излизане няма и по тази причина предварително си пуснах отпуск.все пак времето бе благосклонно и само час след пристигането ни/бях с брат си,който в последствие стана причина за промяна на плановете ми/ слънцето се усмихна.
Ориентирахме се набързо в обстановката,съобразихме се с Дунавските техники и монтажи и бой.Бой,бой и пак бой-ама на масата.
След стабилно хапване и порядъчно пийване дойде време за съм.В този момент Гого от село Лисец разписа рибка-соме около килото.Няколко лафа и бегом към палатката на бате ви Неделчо.Топло,приятно и уютно.Ако знаех,че няма да имам втора нощ на Дунава нямаше да му простя,ама нищо,другия път!
На разсъмване Митев се разбръмча из лагера,като търсеше помощник готвач за рибената чорба.Трябваха му поне четири човека-един да извади живарника от лепкавата тиня,втори да изчисти продуктите,трети да ги нареже и четвърти да запали газовия котлон.Както и да е тенжерката закъкри и скоро приятния аромат ни събра отново в гостната на Любо.
Докато си допивах бирата обаче ми звънна колегата ivotatos с обнадеждаваща информация от тец Марица Изток 2.Споделих я с брат ми и ... започнаха колебанията.Информацията на Ивака и Емо Василев,че прохода Боаза е отворен през нощта ни накара да се замислим.Набрах още няколко телефонни номера,консултирах се с Огнян и Велчев,посъбрах смелост да си призная пред групата за предстоящото дезертьорство и в 16 часа бяхме на път.Информацията за страхотна кал и непрестанен дъжд изискваше и по високо проходима техника,та се разбрахме с още две момчета да палнем и Паджерото за всеки случай и осигуровка.След едно часов престой в родния град,зареждане на нови количества с царевица,плавници,жилетки и всякакво допълнително обурудване,ненужно на Дунав отлепихме.Последва дъжд,дъжд и пак дъжд.
Така чак до Нова Загора.На средата на пътя Иво ми звънна и каза,че не иска да ме плаши,но влизането в ръкава е невъзможно.Велчев пък ме информира едва ли не за наводнения в Старозагорско.А бе чудо с две думи.Да ама,връщане назад няма.В 21,30 свихме по пресечката под далекопровода/за трънката/ минахме 100 метра и Аудито затъна до вратите.Оставихме го и влязохме с джипа да се ориентираме в обстановката.Голямо тикане и подпиране падна,но стигнахме до първи лагер.Момчетата тъкмо бяха разпънали и успели да вдигнат шатрата-блазе им.Мислихме,умувахме и решихме да прекараме нощта на моста.
Подърпахме дребна каракудка и канален,подремнахме на столовете и в 5 и 30 на следващата сутрин последва втори опит.Оставихме Аудито на паркинга до бариерата,претоварихме багажа в джипа и на два курса заехме позиция.
Захраних две петна-едното на около 50-60м,а другото на другия бряг и се почна:
Каракудата бе полудяла и просто друга риба не можеше да се уреди на трапезата.Слагах по 5 зърна на косъма,но пак тя си вземаше.Илия ми звънна и ми даде идея за плаващ монтаж,но и той не помогна.В същото време групичката в дясно извадиха един амур около 20-те.Знаех,че Иво имат и те два в списъка и продължавах да упорствам.Да ама,тъпоглавците не бяха в моя лагер.Изкарахме още една мокра нощ и в дъждовната неделна утрин започнах да се замислям за по дълго оставане.Само след два часа обаче се изтече и даде възможност да се събере циганията.
Резултатът бе четири шарана около кило две,няколко квалитетни канални и около 40кг каракуда.Какво си запазих няма да Ви кажа!
След зареждане на Златния лебед се сбогувах с шефа
и газ към ГО.
Мислех да пусна мнение в темата на Иво,в тази на Митев,но все пак реших да е тема,продължение на темите.
Благодарен съм на всички,които ми звъняха да ме упътят или заинтересоват как съм.Извинявам се на Иво,че просто не можах да стигна до неговата шатра,а тя бе само на около километър.Извинявам се на Митев,че амур по Еконта няма да получи.Извинявам се на всички от Дунав Опън за бягството ми!
Мисля,че ще ме разберете!
Не знам дали темата ми е точно за успешни,но все пак преборихме дъжда и калта,хванахме рибка и се прибрахме живи и здрави!Май си е точно за тук!
п.п. Мисля в петък да отлепям отново!
))
Следващия път само големи 
