Четири дни на теца
Публикувано на: Сря Юли 16, 2008 9:08 am
Място и време на събитието-ТЕЦ 2,11.07-15.07.2008.
Слабото представяне на групичката ни преди 20-тина дни провокираше новото ми посещение.Отсъствието на Н.Д.,информацията,получена от snegk и оптимистичната прогноза за времето ме накараха да изтегля излета си с една седмица напред.В сряда брат ми кацна на теца за да се видят с Илия и да наследи петното му.От последвалите телефонни разговори ми стана ясно,че няма да дочакам определената за тръгване дата/14.07./,а ще стягам багажа още в четвъртък.Така и стана.На бързо спретнах няколко монтажчета и заредих лед във фризера.
Късно вечерта,около 23 часа пристигнах на място и заварих приятна и усмихната компания под шатрата.Имаше познати и непознати лица.Сред познатите бе колегата ни Калоян87.Свързах го предния ден с братлето и се бяха установили на съседни просеки.Последваха няколко бързи ракии,разпъване на палатката и полягване.
Рано сутринта Слънчо предвещаваше горещ и успешен ден.
Не бях си допил кафето още,да не говорим за въдици и вече бях направил сефтето-засякох на една от братовите въдици и в кепа влезе прилично шаранче около 2-та кг.
В същото време колегите от дясно/в последствие разбрах,че са прекрасни момчета и изкарах няколко незабравими дни с тях/ раздвижиха сериозно обстановката.За десетина минутки пребориха 10 килограмов красавец.
При почти тоталното капо по целия ръкав,ми стана ясно,че близо едноседмичното захранване на тези места си казваше думата.Скоростно извадих калъфите,чувалите,плавателната екипировка и след 15 минути зумерите ми бяха в готовност.Не бях съблякъл още жилетката и последва удар с развиване на аванс и моментално отпускане.Борбата бе безмилостно жестока и трая повече от 20 мин.Оказа се 10 литров различен трофей,който в момент на злоба от моя страна ми строши върха на пръчката.
Извадих резервна карабина и бой.Калоян ми услужи с моментно лепило за предстоящия ремонт,но не ми оставаше време да го подхвана.Шараните се бяха завъртяли на петното и брат ми ги дърпаше през половин часов интервал.Ошашавих се от разпъване,подхранване и кепчосване.
До вечерта имах само две шаранчета от същия калибър и три каракуди.Очаквах тръгването му на следващия ден,та да се уредя и аз на трапезата.
Хапнахме вечерта,пийнахме и на следващия ден го изпратих за ГО,а аз останах да поддържам фронта до следващото му идване.
Очаквах Огнян/alcora/ за компания и знаех,че ще има екшън.Той пристигна,но му се видя тясно,та отлетя към старите си бойни полета.
При това положение изместих стойката,прозвъних подхраненото петно и изместих шамандурата с няколко метра.Това ми деяние разбута рибите и ги прати да търсят храна по съседните шамандури.Не ми оставаше нищо друго освен да гледам,как го правят хората.
Така си щраках,сръбвах и очаквах и моя удар.
Донесе го бащата на Калоян.Бяха си заминали в събота,но в понеделник тръпката го докара на язовира за да види каква е хавата.С ръкостискането му последва удар при мен плюс още два едновременни в дясно.
И се почна:
През по голяма част бях сам с жена си,но това ми помогна да осъзная едно нещо,че НИКОГА вече няма да позволя някой да ми помага с кепа.Усетих двойното удоволствие.
По някое време след обяд отново пристигна Калоян/този път с приятелката си/ и риболовът се премести под шатрата.
Хапка,сръбка и сладка дрямка,придружена с риболовно-еротични сънища за следващия ден.
Да,ама той дойде с промяна във времето и чувствително понижена активност на рибите.Калоян разписа шаран,но амурите ни все бебета.Релийзите бяха след всеки удар.
Обещах на половинката,че ковна ли още един амур и свиваме байраците.Няма въобще да го вадя,а още във водата му пера целувката и отлитаме.Съжалих обаче-на момента ми напъна и след минути,бях удържал на думата си!
Претръсках шараните.Взех три амура,предостъпих мястото на колега от Сливен,пожелах му тройна слука,както и на всички останали и за минути изпреварих приближаващата буря!
Доволен от себе си,компанията/най вече/ и жена си пътувах леко леко в обратна посока,а в главата ми само планове за следващото посещение.На едно прекрасно място заслужено направих още някоя снимка и измих киселината от тялото си!
Пропуснах да спомена,че ударите ми започнаха след като отремонтирах пръчката.Пръчките са теле,та махнах върховия водач,скъсих надата с 4см и отново я сглобих.ВСИЧКИ риби са на тази пръчка! В последствие една нелепа ситуация лиши и макарата от 50-60 метра влакно,монтирана на тази пръчка!
Експериментирах,като сменях мястото на стойката-рибите биеха САМО на тази!
Жена ми забеляза и ме посъветва да си скъся и другите сопи! Не знам какво щеше да стане,ако я бях послушал!?!?! 
Заринах Ви със снимки,но вярвам,че няма да ми се сърдите.Тези,които съм пропуснал са ТУК
Та в заключение-завързах много нови приятелства.Благодарен съм на момчетата от региона,които ми показаха всичките си тънкости.Без техните съвети излета ми би бил,като всеки предишен.Уверих се в способностите на жена си-вече ще внасям въдици единствено и само с нейна помощ.Сам човек,знаете за къде е!
Да знаете:
-на теца има риба,но не всеки я лови
-вслушвайте се в съветите на колегите си
-пазете се от кърлежи
Ще си почина няколко дни и ще пусна репортаж от другия край на водоема,за да докажа на някои хора,че не е само от мястото!
Успех и НАСЛУКА на всички!!!
Слабото представяне на групичката ни преди 20-тина дни провокираше новото ми посещение.Отсъствието на Н.Д.,информацията,получена от snegk и оптимистичната прогноза за времето ме накараха да изтегля излета си с една седмица напред.В сряда брат ми кацна на теца за да се видят с Илия и да наследи петното му.От последвалите телефонни разговори ми стана ясно,че няма да дочакам определената за тръгване дата/14.07./,а ще стягам багажа още в четвъртък.Така и стана.На бързо спретнах няколко монтажчета и заредих лед във фризера.
Късно вечерта,около 23 часа пристигнах на място и заварих приятна и усмихната компания под шатрата.Имаше познати и непознати лица.Сред познатите бе колегата ни Калоян87.Свързах го предния ден с братлето и се бяха установили на съседни просеки.Последваха няколко бързи ракии,разпъване на палатката и полягване.
Рано сутринта Слънчо предвещаваше горещ и успешен ден.
Не бях си допил кафето още,да не говорим за въдици и вече бях направил сефтето-засякох на една от братовите въдици и в кепа влезе прилично шаранче около 2-та кг.
В същото време колегите от дясно/в последствие разбрах,че са прекрасни момчета и изкарах няколко незабравими дни с тях/ раздвижиха сериозно обстановката.За десетина минутки пребориха 10 килограмов красавец.
При почти тоталното капо по целия ръкав,ми стана ясно,че близо едноседмичното захранване на тези места си казваше думата.Скоростно извадих калъфите,чувалите,плавателната екипировка и след 15 минути зумерите ми бяха в готовност.Не бях съблякъл още жилетката и последва удар с развиване на аванс и моментално отпускане.Борбата бе безмилостно жестока и трая повече от 20 мин.Оказа се 10 литров различен трофей,който в момент на злоба от моя страна ми строши върха на пръчката.
Извадих резервна карабина и бой.Калоян ми услужи с моментно лепило за предстоящия ремонт,но не ми оставаше време да го подхвана.Шараните се бяха завъртяли на петното и брат ми ги дърпаше през половин часов интервал.Ошашавих се от разпъване,подхранване и кепчосване.
До вечерта имах само две шаранчета от същия калибър и три каракуди.Очаквах тръгването му на следващия ден,та да се уредя и аз на трапезата.
Хапнахме вечерта,пийнахме и на следващия ден го изпратих за ГО,а аз останах да поддържам фронта до следващото му идване.
Очаквах Огнян/alcora/ за компания и знаех,че ще има екшън.Той пристигна,но му се видя тясно,та отлетя към старите си бойни полета.
При това положение изместих стойката,прозвъних подхраненото петно и изместих шамандурата с няколко метра.Това ми деяние разбута рибите и ги прати да търсят храна по съседните шамандури.Не ми оставаше нищо друго освен да гледам,как го правят хората.
Така си щраках,сръбвах и очаквах и моя удар.
Донесе го бащата на Калоян.Бяха си заминали в събота,но в понеделник тръпката го докара на язовира за да види каква е хавата.С ръкостискането му последва удар при мен плюс още два едновременни в дясно.
И се почна:
През по голяма част бях сам с жена си,но това ми помогна да осъзная едно нещо,че НИКОГА вече няма да позволя някой да ми помага с кепа.Усетих двойното удоволствие.
По някое време след обяд отново пристигна Калоян/този път с приятелката си/ и риболовът се премести под шатрата.
Хапка,сръбка и сладка дрямка,придружена с риболовно-еротични сънища за следващия ден.
Да,ама той дойде с промяна във времето и чувствително понижена активност на рибите.Калоян разписа шаран,но амурите ни все бебета.Релийзите бяха след всеки удар.
Обещах на половинката,че ковна ли още един амур и свиваме байраците.Няма въобще да го вадя,а още във водата му пера целувката и отлитаме.Съжалих обаче-на момента ми напъна и след минути,бях удържал на думата си!
Претръсках шараните.Взех три амура,предостъпих мястото на колега от Сливен,пожелах му тройна слука,както и на всички останали и за минути изпреварих приближаващата буря!
Доволен от себе си,компанията/най вече/ и жена си пътувах леко леко в обратна посока,а в главата ми само планове за следващото посещение.На едно прекрасно място заслужено направих още някоя снимка и измих киселината от тялото си!
Пропуснах да спомена,че ударите ми започнаха след като отремонтирах пръчката.Пръчките са теле,та махнах върховия водач,скъсих надата с 4см и отново я сглобих.ВСИЧКИ риби са на тази пръчка!
В последствие една нелепа ситуация лиши и макарата от 50-60 метра влакно,монтирана на тази пръчка!Експериментирах,като сменях мястото на стойката-рибите биеха САМО на тази!
Жена ми забеляза и ме посъветва да си скъся и другите сопи!
Не знам какво щеше да стане,ако я бях послушал!?!?! Заринах Ви със снимки,но вярвам,че няма да ми се сърдите.Тези,които съм пропуснал са ТУК
Та в заключение-завързах много нови приятелства.Благодарен съм на момчетата от региона,които ми показаха всичките си тънкости.Без техните съвети излета ми би бил,като всеки предишен.Уверих се в способностите на жена си-вече ще внасям въдици единствено и само с нейна помощ.Сам човек,знаете за къде е!
Да знаете:
-на теца има риба,но не всеки я лови
-вслушвайте се в съветите на колегите си
-пазете се от кърлежи
Ще си почина няколко дни и ще пусна репортаж от другия край на водоема,за да докажа на някои хора,че не е само от мястото!
Успех и НАСЛУКА на всички!!!
Много добре сте си прекарали, нека всеки има такава слука:) 
При такива репортажи онемявам и не знам кво да кажа..
Радвам се че те познавам Митаче!!!
Следваштиа пат,оште по успешен да си,и удоволствиата да са ти все двоини 