За шаран след бурята - Завършек 30/07/05
Публикувано на: Нед Юли 31, 2005 5:38 am
Няма да ви смайвам с големи шарани, няма да ви смайвам и с бройки уловени риби.....смайващото за мен тази вечер бе измерението на собствената ми риболовна глупост и дилетнщина, за което ще се опитам да ви разкажа.
Днешния съботен ден прекарах доволно мързеливо и към 6 вечерта се отправих към реката за каквото се хване на царевица.
Първо леко се ошеметих от едно маце вървящо по пътеката в парка - че крака, че мимижуп, че руса дълга коса, че като се стресна от мен, понеже с колелото и идвах в гръб.......лелей.......
Малко трудно ми беше да се фокусирам върху глупавите шарани след това и понеже не кълвеше на първото място се отправих към второ място, което си ми е дежурно.
Там обаче слънцето грееше точно срещу мен и беше много неприятно, метнах 2 въдици, поседях, извадих 1 костур и в един момент реших че там не мога да стоя до въдиците а ще се кача на сянка под едни дървета и оттам ще наглеждам. Както се качих, не мина и минута и чух изшлйопване. Гледам едната въдица вече във водата скачам долу и я гледам хем във водата хем още си стой в плитчините. Грабнах я аз а от другата страна няма нищо...и куката я нямаше.
Вързах нова кука за парчето корда останало от предишния повод и пак метнах. Викам си, това ако бях при въдиците нямаше да се случи......
Пак стоя пак мятам, пак нищо и така докато................
Пак чух изшлйопване до мен и като погледнах пръчката ми във водата и се устремила към мътните дълбини. Веднага със все дрехи и обувки се метнах отчаяно след нея, но дръжката се изплъзна изпод ръката ми преди да мога да я сграбча............
Кеф ти Fenwick, кеф ти Shimano....всичко замина в реката!!!!!!!!!!!!!
Аз стоя като мокър плъх до пъпа във вода и гледам с невярващ ужасен, объркан и отчаян поглед.
Що за глупост беше това да подпирам пръчките на някакви сухи клончета едва едва забити в пясъчливата pochva.......Не ми ли бе ясно че много народ си е загубил такъмите от шарани по подобен начин.....
Мина ми една мисъл веднага, Грабнах втората въдица и заметнах в посоката в която знаех че е тръгнал шарана. Първо хвърляне - нищо. второ хвърляне - пак нищо. трето хвърляне - ........О...о..о.о..о Небеса. Закачам нещо което явно е моята корда.
Тегля тегля и разбирам че съм я хванал между шарана и пръта. Скоро върха на пръта ми се подаде от водата, но точно тогава куката ми се откачи от кордата!!!!!!!
Айде ново замятане и пак си хванах такъма и вече не дърпах а газех към него. СТИГНАХ ДО ГЪРДИ ВЪВ ВОДАТА И ЗГРАБЧИХ ПРЪТА СИ,
А ОТ ДРУГАТА СТРАНА ОЩЕ СТОЕШЕ ЗАКАЧЕНИЯ ЗВЯР.
Излизам аз от водата треперещ и всичко тече по мен. Единственото сухо нещо останало е кафявата ми шапка-идиотка. И тегля шарана а той не е и толкова голям и се мори бързо. За нула време го метнах на брега и му праснах едно photo да си го спомням. После го пуснах обратно, да може да краде и други въдици.
Аз останах уж да се суша, но то вече беше към 9 часа и слънцето се бе скрило. Скоро пак трябваше да газя защо закачих още едно шаранче и то тъкмо там където преди това бях шляпал.
Та така, върнах се мокър, и мисля съм си научил урока. Друг път пръчка на клонче за шаран НИКОГА!!!
А още по-добре.....да не се ходи за шаран.
Днешния съботен ден прекарах доволно мързеливо и към 6 вечерта се отправих към реката за каквото се хване на царевица.
Първо леко се ошеметих от едно маце вървящо по пътеката в парка - че крака, че мимижуп, че руса дълга коса, че като се стресна от мен, понеже с колелото и идвах в гръб.......лелей.......
Малко трудно ми беше да се фокусирам върху глупавите шарани след това и понеже не кълвеше на първото място се отправих към второ място, което си ми е дежурно.
Там обаче слънцето грееше точно срещу мен и беше много неприятно, метнах 2 въдици, поседях, извадих 1 костур и в един момент реших че там не мога да стоя до въдиците а ще се кача на сянка под едни дървета и оттам ще наглеждам. Както се качих, не мина и минута и чух изшлйопване. Гледам едната въдица вече във водата скачам долу и я гледам хем във водата хем още си стой в плитчините. Грабнах я аз а от другата страна няма нищо...и куката я нямаше.
Вързах нова кука за парчето корда останало от предишния повод и пак метнах. Викам си, това ако бях при въдиците нямаше да се случи......
Пак стоя пак мятам, пак нищо и така докато................
Пак чух изшлйопване до мен и като погледнах пръчката ми във водата и се устремила към мътните дълбини. Веднага със все дрехи и обувки се метнах отчаяно след нея, но дръжката се изплъзна изпод ръката ми преди да мога да я сграбча............
Кеф ти Fenwick, кеф ти Shimano....всичко замина в реката!!!!!!!!!!!!!
Аз стоя като мокър плъх до пъпа във вода и гледам с невярващ ужасен, объркан и отчаян поглед.
Що за глупост беше това да подпирам пръчките на някакви сухи клончета едва едва забити в пясъчливата pochva.......Не ми ли бе ясно че много народ си е загубил такъмите от шарани по подобен начин.....
Мина ми една мисъл веднага, Грабнах втората въдица и заметнах в посоката в която знаех че е тръгнал шарана. Първо хвърляне - нищо. второ хвърляне - пак нищо. трето хвърляне - ........О...о..о.о..о Небеса. Закачам нещо което явно е моята корда.
Тегля тегля и разбирам че съм я хванал между шарана и пръта. Скоро върха на пръта ми се подаде от водата, но точно тогава куката ми се откачи от кордата!!!!!!!
Айде ново замятане и пак си хванах такъма и вече не дърпах а газех към него. СТИГНАХ ДО ГЪРДИ ВЪВ ВОДАТА И ЗГРАБЧИХ ПРЪТА СИ,
А ОТ ДРУГАТА СТРАНА ОЩЕ СТОЕШЕ ЗАКАЧЕНИЯ ЗВЯР.
Излизам аз от водата треперещ и всичко тече по мен. Единственото сухо нещо останало е кафявата ми шапка-идиотка. И тегля шарана а той не е и толкова голям и се мори бързо. За нула време го метнах на брега и му праснах едно photo да си го спомням. После го пуснах обратно, да може да краде и други въдици.
Аз останах уж да се суша, но то вече беше към 9 часа и слънцето се бе скрило. Скоро пак трябваше да газя защо закачих още едно шаранче и то тъкмо там където преди това бях шляпал.
Та така, върнах се мокър, и мисля съм си научил урока. Друг път пръчка на клонче за шаран НИКОГА!!!
А още по-добре.....да не се ходи за шаран.
