Пътуване към Сава
Публикувано на: Вто Окт 28, 2008 12:54 am
Добра вечер,Приятели..
Прибрах се днес,в късният следобед,отметнах няколко задачки и сядам да напиша
отчет за това ,къде бяхме и какво свършихме с другаря Иван Пигов..
Та значи,появих се аз в София в петък по обед,хапнаме набързо и се метнахме на
колата.А тя- нова,новеничка,току-що излязла изпод ,,златните ръце,, на неколцина майстори.. Заредени с гориво и адреналин,поехме на запад и в шеги и закачки,километрите се нижеха бързо.Не минаха много обаче, и на разклона за Опицвет, - греда!
Блокираха лагерите и на двете задни колелета..Късметче..
Върнахме се обратно до първият сервиз на изхода от София,оставихме я там, решихме,че минаваме на ,,вариант Б,, ,праснахме по биричка и ..RESTART !
Романтичният вариант ,,Б,, на Бат Стан.. Емоции не липсваха..
На митничарите им заби лаптопа,та висяхме три часа бонус на митницата,единият от сърбите- гранични полицаи ,излезе майстор на фидера,а Иван си изтърва паспорта зад кушетката и го вадихме с корцанг и джобно фенерче за норматив..
В Белград се метнахме от влака на автобуса за Сремска Митровица и ,ето че в ранният съботен следобед се озовахме в последната точка от пътуването си -малко,китно градче от порядъка на Козлодуй или Силистра,разположено по поречието на Сава..
Срещнахме с Предраг Чирич - Чира,който бе един от организаторите на ,,Смуджиада 2008,,.
Човекът се оказа приятен чичко на 60-ина години,които пламтеше от бодрост и жизнерадостен дух.Работеше като журналист на свободна практика и организатор на риболовни състезания,освен това се оказа начетен спинингист и веднага ни направи един обзор на условията в момента..
Заведе ни до риболовно магазинче на негови приятели,които също участваха в организацията на състезанието и веднага ни поканиха на маса с мръвки и ракия на крак.. Имаха,разбира се, и галерия на славата..
Записахме се в листата,запознахме се с колегите,ударихме по още една ракия на крак и в сивия,есенен ден,побързахме да се порадваме на реката.
А тя изглеждаше така..
Ниска и много бистра,Сава се носеше бавно от север на юг ,а гларусите крякаха
неспокойно.Водата беше такава..
Започнаха да прииждат хора..
Съдията разясни условията,а те бяха:
Състезателен участък от около километър в акваторията на града.
Два манша от по 6 часа всеки в двата състезателни дни. Зачита се само бяла риба с мярка над 30 см,считано до корена на опашката.Грам/точка и състезател,уловил мерен екземпляр,вика съдията,който измерва дължината и теглото на рибата,тя се снима и записва в протокола и се връща веднага обратно!
Дадено бе начало и състезанието започна..
Повечето участници се пласираха непосредствено около моста,където течението леко забавяше и бе по-дълбоко.Аз се изтеглих по-северно,на по-силно течение ,и започнах да разучавам обстановката. Брегът бе сравнително еднообразен и не даваше много информация.Течението бе около метър в секунда,дълбочините между 5 и 7..8 метра,непосредствено пред нас минаваше талвега/ най-дълбоката част на реката/ , дъното бе застлано от много ,едри ,натрошени камъни ,които непрекъснато хапваха лаково глави и примамки и правеха състезателите весели.. По-късно Чира ми обясни,че камънаците долу били както от укрепването на градската,речна стена,така и останки от стари,римски крепости,които пролетното пълноводие постоянно местело насам-натам и по този начин,променяло релефа на речното дъно.. Като за начало,направи ми впечатление,че почти всички участници
залагаха на джиг и силикон,но далеч не всички бяха достатъчно грамотни и се опитваха да пробиват 7-8 метрови дълбочини и умерено течение с 10-12 грамови глави.. По този начин ефективно водене се получава само в края на цикъла на
движение на примамката- непосредствено в брега сред камъните,което неизменно водеше до постоянни зацепи,късания и характерни възклицания за такива ситуации..
Над мен някой хвана рибка.. Съдията се затича,измериха я - 970,0 грама..
Беше минал не повече от час от началото.Малко след това имах удар и аз..
Работих с по-тежка,22 грамова глава,пробивах струята уверено и при поредното зависване непосредствено под брега,имах къс и тъп удар!
Подсякох,усетих рибката- направи няколко тлаксъка,ухилих се на Иван,който стоеше до мен и..се откачи.. Ядосах се за миг,извадих си примамката и погледнах куката.. Тройник на Оунър,с остриета ,,cutting point,, ,които се бяха подбили по камъните не можаха да прободат рибката.. Същите тези не подлежат
и на заточване,а трябва да се подменят. Геле..
Часовете минаваха ,а рибките бяха все така тегави..До края на манша още двама
уловиха рибки,но бяха малки,някъде около сръбската мярка.
С падането на мрака,аз преминах на воблери,а сърбите се скупчиха още повече около осветеният участък около моста и продължиха да ,,бацат,, на силикони..Явно така са научени,а един дори заявил на Иван,че тук рибките не кълват на воблери..Сигурно е имал право,защото и на мен не ми клъвна..
А Сава нощем е толкова красива..
След манша се качихме в клубната кръчма,на хвърлей разстояние, и започна веселба.. А какви риби се уловиха там,бедна ви е фантазията..
Имаше рибешка чорба,лютива,която ми замая главата и изпи много бири..
Откарахме се на автопилот до хотела и дръннахме глави в таблите на леглата,а на сутринта ,все така -омагьосани,се върнахме пак на реката..
Оказа се,че сме омотали нещо с часовниците и времето и сме подранили с час..
Посрещнахме изгрева и новият ден,а ситуацията бе пълно повторение на вечерашният ,с това допълнение,че днес рибките още повече не искаха да съдействат..
Водата бе толкова бистра,че се виждаха скобарчета,които пасяха на метър под нас,гларусите весело крякаха,вдигна се слънчице,появиха се зяпачи,а състезателите ги налегна мързела..
В този ключов момент по средата на втората част ,един от момчетата над мен се привикна: ,,Судия,судия, де си бре...,,
Усмихнатият батко с шапката ,,Сторм,, взе единствената за цялото състезание прилична рибка и заслужи победата!
Ние с Иван, въодушевени от видяното и подкрепени със закуска от организаторите,сменихме местата си и продължихме с нови сили да бацаме по водата.. Пласирах се точно под моста в края на продълговата яма и доволен извадих нещо,което в последствие се оказа..мумифициран туистер от зората на
фирмата ,,Орка,,..
Смених класическата си линия с дроп-шот и това ми намали в значителна степен зацепите,но въпреки това за състезанието посях повече глави и примамки,отколкото съм загубил от началото на годината до сега!
Докато подскачах от камък на камък ,срещнах в тревата и първата си риба - сом!
Не ме питайте как този палавник се е озовал в тревата,по-важното е ,че беше жив
и се върна успешно там,където му е мястото!
Да се надяваме,че успее да даде достоен отпор на попчетата,предвид размера си..
Състезанието завърши така ,както и започна- с пронизителна тромба,която обяви
края и покани участниците отново в ,,Клуба,, ,където всички заедно се наградихме..
Първи стана колегата с бяла риба - 2610,0 гр. , вторият бе с рибка - 970,0 грама, а третият бе с две бели рибки,но и двете заедно под 900 грама..
Ние с Иван бяхме наградени с грамота за участие и с удоволствие трябваше да отбележа,че всички ни ръкопляскаха по-силно и по-продължително,отколкото на тримата победители заедно!
Ние бяхме също победители,защото постигнахме своето :
Дойдохме при Сава,ловихме,срещнахме много нови приятели и в един кратък миг-бяхме щастливи!!
Трябва да кажа,че сърбите ни приеха изключително радушно и сърдечно и всички ни се радваха ,затова,че сме дошли и сме ги уважили в тяхното състезание . Прочетох искрена радост в очите им и това ме трогна..
Всички истински рибари си приличат и се уважават! Това е всичко..
Продължиме после.. Имаше веселба ,като във филм на Костурица,
и печени прасета,и бири ,,Елен,, и мерене на въдици и показване на разни неща
и смях до сълзи.. Хареса ми..
Всички хубави неща имат своя край..Така и ние се прегърнахме с домакините си и нашите нови приятели,нарамихме подаръците ,с които ни отрупаха,обещахме да се видим отново,да доведем Стефко ,да им вземем купата идната година,
и се сбогувахме..
А Сава продължи своя път - надолу ,към Реката ,а значи и към нас..
Поздрави!
p.s. Благодарим на Сунай Сабриев -собственик на риболовен магазин ,,Синият Дунав,, в Русе,затова,че повярва в нас и ни оказа финансова помощ за да осъществим това пътуване. Суни ,освен грамотен риболовец,е и добър търговец и знае - когато искаш,първо трябва да дадеш! Благодарим!!
Не мога да устоя на изкушението да му направя малка реклама,затова ще кажа:
Магазинът му е един от най-добре заредените и богати не само в Североизточна,а и в цяла България! Ако имате път към Русе,не пропускайте да се отбиете..
Прибрах се днес,в късният следобед,отметнах няколко задачки и сядам да напиша
отчет за това ,къде бяхме и какво свършихме с другаря Иван Пигов..
Та значи,появих се аз в София в петък по обед,хапнаме набързо и се метнахме на
колата.А тя- нова,новеничка,току-що излязла изпод ,,златните ръце,, на неколцина майстори.. Заредени с гориво и адреналин,поехме на запад и в шеги и закачки,километрите се нижеха бързо.Не минаха много обаче, и на разклона за Опицвет, - греда!
Блокираха лагерите и на двете задни колелета..Късметче..
Върнахме се обратно до първият сервиз на изхода от София,оставихме я там, решихме,че минаваме на ,,вариант Б,, ,праснахме по биричка и ..RESTART !
Романтичният вариант ,,Б,, на Бат Стан..
Емоции не липсваха.. На митничарите им заби лаптопа,та висяхме три часа бонус на митницата,единият от сърбите- гранични полицаи ,излезе майстор на фидера,а Иван си изтърва паспорта зад кушетката и го вадихме с корцанг и джобно фенерче за норматив..
В Белград се метнахме от влака на автобуса за Сремска Митровица и ,ето че в ранният съботен следобед се озовахме в последната точка от пътуването си -малко,китно градче от порядъка на Козлодуй или Силистра,разположено по поречието на Сава..Срещнахме с Предраг Чирич - Чира,който бе един от организаторите на ,,Смуджиада 2008,,.
Човекът се оказа приятен чичко на 60-ина години,които пламтеше от бодрост и жизнерадостен дух.Работеше като журналист на свободна практика и организатор на риболовни състезания,освен това се оказа начетен спинингист и веднага ни направи един обзор на условията в момента..
Заведе ни до риболовно магазинче на негови приятели,които също участваха в организацията на състезанието и веднага ни поканиха на маса с мръвки и ракия на крак..
Имаха,разбира се, и галерия на славата..Записахме се в листата,запознахме се с колегите,ударихме по още една ракия на крак и в сивия,есенен ден,побързахме да се порадваме на реката.
А тя изглеждаше така..
Ниска и много бистра,Сава се носеше бавно от север на юг ,а гларусите крякаха
неспокойно.Водата беше такава..
Започнаха да прииждат хора..
Съдията разясни условията,а те бяха:
Състезателен участък от около километър в акваторията на града.
Два манша от по 6 часа всеки в двата състезателни дни. Зачита се само бяла риба с мярка над 30 см,считано до корена на опашката.Грам/точка и състезател,уловил мерен екземпляр,вика съдията,който измерва дължината и теглото на рибата,тя се снима и записва в протокола и се връща веднага обратно!
Дадено бе начало и състезанието започна..
Повечето участници се пласираха непосредствено около моста,където течението леко забавяше и бе по-дълбоко.Аз се изтеглих по-северно,на по-силно течение ,и започнах да разучавам обстановката. Брегът бе сравнително еднообразен и не даваше много информация.Течението бе около метър в секунда,дълбочините между 5 и 7..8 метра,непосредствено пред нас минаваше талвега/ най-дълбоката част на реката/ , дъното бе застлано от много ,едри ,натрошени камъни ,които непрекъснато хапваха лаково глави и примамки и правеха състезателите весели..
По-късно Чира ми обясни,че камънаците долу били както от укрепването на градската,речна стена,така и останки от стари,римски крепости,които пролетното пълноводие постоянно местело насам-натам и по този начин,променяло релефа на речното дъно.. Като за начало,направи ми впечатление,че почти всички участницизалагаха на джиг и силикон,но далеч не всички бяха достатъчно грамотни и се опитваха да пробиват 7-8 метрови дълбочини и умерено течение с 10-12 грамови глави..
По този начин ефективно водене се получава само в края на цикъла надвижение на примамката- непосредствено в брега сред камъните,което неизменно водеше до постоянни зацепи,късания и характерни възклицания за такива ситуации..
Над мен някой хвана рибка.. Съдията се затича,измериха я - 970,0 грама..
Беше минал не повече от час от началото.Малко след това имах удар и аз..
Работих с по-тежка,22 грамова глава,пробивах струята уверено и при поредното зависване непосредствено под брега,имах къс и тъп удар!
Подсякох,усетих рибката- направи няколко тлаксъка,ухилих се на Иван,който стоеше до мен и..се откачи..
Ядосах се за миг,извадих си примамката и погледнах куката.. Тройник на Оунър,с остриета ,,cutting point,, ,които се бяха подбили по камъните не можаха да прободат рибката.. Същите тези не подлежати на заточване,а трябва да се подменят. Геле..
Часовете минаваха ,а рибките бяха все така тегави..До края на манша още двама
уловиха рибки,но бяха малки,някъде около сръбската мярка.
С падането на мрака,аз преминах на воблери,а сърбите се скупчиха още повече около осветеният участък около моста и продължиха да ,,бацат,, на силикони..Явно така са научени,а един дори заявил на Иван,че тук рибките не кълват на воблери..Сигурно е имал право,защото и на мен не ми клъвна..
А Сава нощем е толкова красива..
След манша се качихме в клубната кръчма,на хвърлей разстояние, и започна веселба.. А какви риби се уловиха там,бедна ви е фантазията..
Имаше рибешка чорба,лютива,която ми замая главата и изпи много бири..
Откарахме се на автопилот до хотела и дръннахме глави в таблите на леглата,а на сутринта ,все така -омагьосани,се върнахме пак на реката..
Оказа се,че сме омотали нещо с часовниците и времето и сме подранили с час..
Посрещнахме изгрева и новият ден,а ситуацията бе пълно повторение на вечерашният ,с това допълнение,че днес рибките още повече не искаха да съдействат..
Водата бе толкова бистра,че се виждаха скобарчета,които пасяха на метър под нас,гларусите весело крякаха,вдигна се слънчице,появиха се зяпачи,а състезателите ги налегна мързела..
В този ключов момент по средата на втората част ,един от момчетата над мен се привикна: ,,Судия,судия, де си бре...,,
Усмихнатият батко с шапката ,,Сторм,, взе единствената за цялото състезание прилична рибка и заслужи победата!
Ние с Иван, въодушевени от видяното и подкрепени със закуска от организаторите,сменихме местата си и продължихме с нови сили да бацаме по водата.. Пласирах се точно под моста в края на продълговата яма и доволен извадих нещо,което в последствие се оказа..мумифициран туистер от зората на
фирмата ,,Орка,,..
Смених класическата си линия с дроп-шот и това ми намали в значителна степен зацепите,но въпреки това за състезанието посях повече глави и примамки,отколкото съм загубил от началото на годината до сега!
Докато подскачах от камък на камък ,срещнах в тревата и първата си риба - сом!
Не ме питайте как този палавник се е озовал в тревата,по-важното е ,че беше жив
и се върна успешно там,където му е мястото!
Да се надяваме,че успее да даде достоен отпор на попчетата,предвид размера си..
Състезанието завърши така ,както и започна- с пронизителна тромба,която обяви
края и покани участниците отново в ,,Клуба,, ,където всички заедно се наградихме..
Първи стана колегата с бяла риба - 2610,0 гр. , вторият бе с рибка - 970,0 грама, а третият бе с две бели рибки,но и двете заедно под 900 грама..
Ние с Иван бяхме наградени с грамота за участие и с удоволствие трябваше да отбележа,че всички ни ръкопляскаха по-силно и по-продължително,отколкото на тримата победители заедно!
Ние бяхме също победители,защото постигнахме своето :
Дойдохме при Сава,ловихме,срещнахме много нови приятели и в един кратък миг-бяхме щастливи!!
Трябва да кажа,че сърбите ни приеха изключително радушно и сърдечно и всички ни се радваха ,затова,че сме дошли и сме ги уважили в тяхното състезание . Прочетох искрена радост в очите им и това ме трогна..
Всички истински рибари си приличат и се уважават! Това е всичко..
Продължиме после.. Имаше веселба ,като във филм на Костурица
,и печени прасета,и бири ,,Елен,, и мерене на въдици и показване на разни неща
и смях до сълзи..
Хареса ми..Всички хубави неща имат своя край..Така и ние се прегърнахме с домакините си и нашите нови приятели,нарамихме подаръците ,с които ни отрупаха,обещахме да се видим отново,да доведем Стефко
,да им вземем купата идната година,и се сбогувахме..
А Сава продължи своя път - надолу ,към Реката ,а значи и към нас..
Поздрави!
p.s. Благодарим на Сунай Сабриев -собственик на риболовен магазин ,,Синият Дунав,, в Русе,затова,че повярва в нас и ни оказа финансова помощ за да осъществим това пътуване. Суни ,освен грамотен риболовец,е и добър търговец и знае - когато искаш,първо трябва да дадеш! Благодарим!!
Не мога да устоя на изкушението да му направя малка реклама,затова ще кажа:
Магазинът му е един от най-добре заредените и богати не само в Североизточна,а и в цяла България! Ако имате път към Русе,не пропускайте да се отбиете..
Найстина е било нещо страхотно! 
