Закриването за 2008.
Публикувано на: Нед Ное 16, 2008 10:56 pm
Еуфорията за предстоящия излет и закриването за 2008 на шаранжийския риболов беше нещо неуписуемо,цяла седмица седях на нокти и плановете ми се редяха в главата като на инжинер прокопаващ панамския канал.Мисълта за поредното капо не ми даваше мира и спокойствие дори и за една секунда,не исках това да се пофтаря отново и отново и някак си без да искам станах дори и суеверен.Почнах да правя неща които не са присъщи за мен дори почнах да сервирам на жена си,да чистя и мия,да не се карам на децата дори почнах да пия не по една а по две чаши ракия на вечер,но времето наближаваше а притесненията още повече.В петък преди тръгване дойде и най-светлият проблясък в главата ми,сега е момента да преведа парите за децата 
агитирах още един колега и след това деяние някак си се почувствах по облекчен и спокоен.
И така да я карам посъщество,още в четвъртък се чухме по телефона с колегата Georg от Нова Загора който по късно ще наричам Гошето и след няколко консултации с Илийката и Сапуна решихме да заковем капото на Овчарица.
Сутринтта в събота като по часовник с Гошето направихме срещата в 6,30 в центара на село Радецки и поехме към теца.
Още на бариерата ни посрещнаха с горчивата действителност,че няма никъде свободни места,само на моста
Мястото където ни посочи Илийката беше заето,с молба да си платим дори и най-скъпата такса не хвана дикиш,нито на скендерите нито на плочата нито на хамбарите искаха да ни пуснат всички места били заети и ни остана единствения вариант да отидем на ляво от новия завод.Консултирахме се на място с другите колеги които бяха там от дни и ни казаха,че са пълно капо и нищо не излиза освен каракуда,ами сега 
Почнахме да мислим разни варианти и Гошето ми вика-дай да отидем на един познат язовир който не е много далеч оттук и се консултира по телефона с негови познати и накрая отсякохме,че закриване може да се направи и на друг язовир и така потеглихме за с.Еленово там където до сега не бях ходил.
В 8,30 пристигнахме и собственика на язовира ни посрещна малко махмурлия но с добро чувство
и набързо ни каза правилата за риболов-такса няма,ограничение на въдици няма но каквото си хванете го плащате 
Дори нямате право да връщате рибата в язовира 
такова чудо не бях виждал но както и да е.
Веднага се разпънаха такъмите,захранки и цигании,Гошето даже уговори лодката на собственика да сложим шамандура и да захраним,ето ги и първите снимки
Почна се една суетня около въдиците на какво какъв монтаж разни захранки и накрая решихме-класиката,на косъм
Заложихме на този монтаж и аз и той и зачакахме.След час непобутване почна пак суетня около въдиците
На един от монтажите реших да има пружина и отдолу на косъм и забърках един качамак който и най добрия сладкар би завидял
След още един час чакане нищо не побудтваше и тогава Гошето реши да хвърли една плувка за костур и стръв една умряла каракудка която намерихме на брега,след десет минути тапата заплува навътре,засечки,тежко вадене и вижте какво се показа на повърхноста
Последва и кепчосване и какво да гледаме шаран око кило на стръв парче от умряла каракудка,ей такова чудо не бях виждал и последва веднага смяна на монтажите,тук може да ми се смеете даже и на мен ми беше смешно но монтажа ми беше торов червей на кука №5 и върху червея царевица за пръв път правя такова нещо но явно всеки язовир си има свойта спицифичност където не вървят класическите монтажи но резултата не закъсня
Това ми бе първият шаран окола две кила,радоста беше неуписума,карък счупен,срама вече бе останал някъде в миналото
Но било писано да има и още и още
Втория
Ето и на такъв монтаж залагахме
Сигнализатора изпищя и за трети път
И четвъртия
После последваха два удара един след друг
Еееее етва чудо вече заслужаваше това
Еее то на човек не му устава време да удари едно
и пак
Оооофф малко почивка
Неее,не,няма почивка,сигнализатора свири като по тревога,бърза засечка и нещо от другия край се опъва яко не иска да се отлепя от земята,яко напъване пръта огънат на две аванса едва поскърцва но иде нещо много тежко,викам си ей тва чудо ако го изкарам ще утрепя и Илийката и Сапуна и всички шаранисти ..........И?Ами изкарах го
На горната кука шаран на долната ЧУВАЛ Еее етва не е ли вече прекалено,хем да си вадиш рибата хем да си еколог на водоема
След този улов почнахме да се притесняваме какво ще я правим тази риба но веднага дойде решение,дойдоха двама човека да си купят риба и собственика взе от нас четири шарана защото ни бяха много в повече,после дойдоха още хора и на тях дадохме.Но рибата си продължамаше да кълве а на мен ама хич не ми се тръгваше и пак
И пак
И пак
И пак и пак,по едно време взехме да се крием да пущаме рибата 
такова чудо не бях виждал не бях чувал,да се крия да пущам рибата Собственика не дава да се пуща обратно защото рибата била наранена и втори път нямало да се хване на въдица Ами правила в жужд дом които трябва да спазваме но все пак ги нарушихме с пет шест шарана.
И така доволни преключихме излета със единадесет шарана от моя стра а гошето да си каже неговите.
Тук искам да му благодаря за прекрасния излет който ми предостави и прекрасната ракия която ми подари.
Така бат ви Нидялчо приключи за 2008г.
п.п.Ако имам някъде грешки в последствие ще ги оправям!
агитирах още един колега и след това деяние някак си се почувствах по облекчен и спокоен.И така да я карам посъщество,още в четвъртък се чухме по телефона с колегата Georg от Нова Загора който по късно ще наричам Гошето и след няколко консултации с Илийката и Сапуна решихме да заковем капото на Овчарица.
Сутринтта в събота като по часовник с Гошето направихме срещата в 6,30 в центара на село Радецки и поехме към теца.
Още на бариерата ни посрещнаха с горчивата действителност,че няма никъде свободни места,само на моста
Мястото където ни посочи Илийката беше заето,с молба да си платим дори и най-скъпата такса не хвана дикиш,нито на скендерите нито на плочата нито на хамбарите искаха да ни пуснат всички места били заети и ни остана единствения вариант да отидем на ляво от новия завод.Консултирахме се на място с другите колеги които бяха там от дни и ни казаха,че са пълно капо и нищо не излиза освен каракуда,ами сега Почнахме да мислим разни варианти и Гошето ми вика-дай да отидем на един познат язовир който не е много далеч оттук и се консултира по телефона с негови познати и накрая отсякохме,че закриване може да се направи и на друг язовир и така потеглихме за с.Еленово там където до сега не бях ходил.
В 8,30 пристигнахме и собственика на язовира ни посрещна малко махмурлия но с добро чувство
и набързо ни каза правилата за риболов-такса няма,ограничение на въдици няма но каквото си хванете го плащате Дори нямате право да връщате рибата в язовира такова чудо не бях виждал но както и да е.Веднага се разпънаха такъмите,захранки и цигании,Гошето даже уговори лодката на собственика да сложим шамандура и да захраним,ето ги и първите снимки
Почна се една суетня около въдиците на какво какъв монтаж разни захранки и накрая решихме-класиката,на косъм
Заложихме на този монтаж и аз и той и зачакахме.След час непобутване почна пак суетня около въдиците
На един от монтажите реших да има пружина и отдолу на косъм и забърках един качамак който и най добрия сладкар би завидял
След още един час чакане нищо не побудтваше и тогава Гошето реши да хвърли една плувка за костур и стръв една умряла каракудка която намерихме на брега,след десет минути тапата заплува навътре,засечки,тежко вадене и вижте какво се показа на повърхноста
Последва и кепчосване и какво да гледаме шаран око кило на стръв парче от умряла каракудка,ей такова чудо не бях виждал и последва веднага смяна на монтажите,тук може да ми се смеете даже и на мен ми беше смешно но монтажа ми беше торов червей на кука №5 и върху червея царевица
за пръв път правя такова нещо но явно всеки язовир си има свойта спицифичност където не вървят класическите монтажи но резултата не закъсняТова ми бе първият шаран окола две кила,радоста беше неуписума,карък счупен,срама вече бе останал някъде в миналото
Но било писано да има и още и още
Втория
Ето и на такъв монтаж залагахме
Сигнализатора изпищя и за трети път
И четвъртия
После последваха два удара един след друг
Еееее етва чудо вече заслужаваше това
Еее то на човек не му устава време да удари едно
и пакОооофф малко почивка
Неее,не,няма почивка,сигнализатора свири като по тревога,бърза засечка и нещо от другия край се опъва яко
не иска да се отлепя от земята,яко напъване пръта огънат на две аванса едва поскърцва но иде нещо много тежко,викам си ей тва чудо ако го изкарам ще утрепя и Илийката и Сапуна и всички шаранисти ..........И?Ами изкарах го На горната кука шаран на долната ЧУВАЛ
Еее етва не е ли вече прекалено,хем да си вадиш рибата хем да си еколог на водоема След този улов почнахме да се притесняваме какво ще я правим тази риба но веднага дойде решение,дойдоха двама човека да си купят риба и собственика взе от нас четири шарана защото ни бяха много в повече,после дойдоха още хора и на тях дадохме.Но рибата си продължамаше да кълве а на мен ама хич не ми се тръгваше и пак
И пак
И пак
И пак и пак,по едно време взехме да се крием да пущаме рибата
такова чудо не бях виждал не бях чувал,да се крия да пущам рибата Собственика не дава да се пуща обратно защото рибата била наранена и втори път нямало да се хване на въдица Ами правила в жужд дом които трябва да спазваме но все пак ги нарушихме с пет шест шарана.И така доволни преключихме излета със единадесет шарана от моя стра а гошето да си каже неговите.
Тук искам да му благодаря за прекрасния излет който ми предостави и прекрасната ракия която ми подари.
Така бат ви Нидялчо приключи за 2008г.
п.п.Ако имам някъде грешки в последствие ще ги оправям!
