Един по-голям костурец
Публикувано на: Пон Дек 15, 2008 10:24 am
Айде и тука да се изфукам, че нали има някои, които не четат манията......
.... та.....
Сутринта си викам - след като бай ти Генчо и компания, разни други титани и корифеи се разписват на тоя Пънч, защо и аз да не отбележа участие там? Вярно, че малко хладничко и ветровито, но кога това е било пречка за такива луди като нас? Та хайде на стената и бой с железарията във водата.... платих един силикон по камъните и тръгнах да обикалям да видя другите луди какво правят и защо на мен само камъните ми кълват - да не би нещо да бъркам.
Това ми позволи да срещна Минката със Мони и баща му, с които се запознах, макар и за кратко. Те ме успокоиха, че капото е почти гарантирано. Все пак реших, че ръцете ми не са още съвсем замръзнали и мога да помятам още половин час, както и направих, със същия успех
Оказа се обаче че логичния край на излета - дома - ще трябва да е в 12:15, което е крайно неудовлетворително. Реших, че тая няма да стане така. Трябва втора серия...... защо да не е на Огняново. Речено - сторено. Тъкмо и малко да се постопля докато стигна.
Имах някаква надежда, че там ще е по-завет. Това се оказа илюжън - духаше си като за световно. Това обаче не пречеше на разни луди субекти като мен да си ловят. Имаше още някалко човека в това време, а един даже беше нагазил яко и май мяташе с мухарка!
Заложих на разни хеви метъл неща и на първо място на кастмастер - 10грама. Това се оказа печалившо и при поредната бавна проводка с паузи, последва приятен удар и аванса се обади. Чак се стреснах, но си го преборих и извадих най-големия ми костур до сега. Беше 38 см, но не знам колко тежък. Ето снимки от телефона ми:
.... та.....
Сутринта си викам - след като бай ти Генчо и компания, разни други титани и корифеи се разписват на тоя Пънч, защо и аз да не отбележа участие там? Вярно, че малко хладничко и ветровито, но кога това е било пречка за такива луди като нас? Та хайде на стената и бой с железарията във водата.... платих един силикон по камъните и тръгнах да обикалям да видя другите луди какво правят и защо на мен само камъните ми кълват - да не би нещо да бъркам.
Това ми позволи да срещна Минката със Мони и баща му, с които се запознах, макар и за кратко. Те ме успокоиха, че капото е почти гарантирано. Все пак реших, че ръцете ми не са още съвсем замръзнали и мога да помятам още половин час, както и направих, със същия успех
Оказа се обаче че логичния край на излета - дома - ще трябва да е в 12:15, което е крайно неудовлетворително. Реших, че тая няма да стане така. Трябва втора серия...... защо да не е на Огняново. Речено - сторено. Тъкмо и малко да се постопля докато стигна.
Имах някаква надежда, че там ще е по-завет. Това се оказа илюжън - духаше си като за световно. Това обаче не пречеше на разни луди субекти като мен да си ловят. Имаше още някалко човека в това време, а един даже беше нагазил яко и май мяташе с мухарка!
Заложих на разни хеви метъл неща и на първо място на кастмастер - 10грама. Това се оказа печалившо и при поредната бавна проводка с паузи, последва приятен удар и аванса се обади. Чак се стреснах, но си го преборих и извадих най-големия ми костур до сега. Беше 38 см, но не знам колко тежък. Ето снимки от телефона ми:
следваштиа 48 см да е 
Барвос