patter написа:Бих се радвал на развитие в насока водене на кастмастъри и ратлини
Добра вечер,колега Patter
Срамно е за един форум да има 500 ,,надничания,, в темата,а в нея да няма нищо..
Амбициозна цел си е поставил автора ,което е похвално, та нека опитам да дам моите 25 цента..
Кастмастерът и ратлините са примамки с ,,широк спектър,, на приложение,но техниката на водене ,според мен зависи силно от конкретната ситуация,в която се намираме.
Кастмастерът е много ,,толерантна,, откъм водене примамка,но все пак основните техниките на водене са праволинейно,равномерно ; стъпаловидно; и различни комбинации между тях..
Бързото,равномерно водене използвам за распер по бързейте,речните прагове и границите между теченията,образуващи се след препятствия като буни,примерно..Добре ще е при воденето примамката често да пресича границата на теченията.По този начин скоростта и играта й се променят и тази промяна симулира силно малка рибка,зашеметена от бързия поток..Идеята е да прескочим границата и кастмастерът да мине от правата,бърза струя в обратното течение.В този момент има едно специфично..,,олекване,, на линията и тогава често пъти следва удар на распер.Разбира се,мисля,не е нужно да споменавам,че теглото на примамката и скоростта на водене трябва да се подберат така,че хем да постигаме задоволително големи дистанции,хем да водим примамката в горните 2 метра от водният слой.
На по-плитките бързеи и малките заливчета с обратно течение или мъртваци около тях,предпочитам да подбирам по-леки кастмастери /7-10-12 грама/ ,които водя неравномерно,със слабо изразено стъпаловидно водене..Няколко равномерни оборота със средна скорост-пауза /пропадане/-няколко равномерни оборота..Идеята е общо-взето да покривам целият воден слой ,като в тези случаи той е около метър-два..Пласирайки се на подходящите места,вземам успешно костур,мъздруга,дребен распер..
Ясно изразеното стъпаловидно водене в придънният слой си позволявам на места,чийто дънен релеф познавам добре. Например,ясно изразен глинест праг,по който патрулират бели риби..Свалям примамката на дъното,и водя с макарата и пръта / комбиниран начин/.Правя два-три оборота и после пауза от няколко секунди,като позволявам на примамката да стигне дъното..Това се нарича ,,контрол над воденето,, и е познат елемент от класическата джиговата техника на водене,за тези,които са внимавали в час..Тук темпото на водене е изразено бавно и обръщаме внимание на паузите,защото сега /в топла вода/ белите риби вземат предимно на пропадане.
И при трите техники на водене на кастмастера е важно да имаме..,,чувство,,..и да се пласираме добре на брега,така че да използваме течението и бреговият релеф в наша полза! Това се постига с времето..
Ратлините са примамката,която възпроизвежда високочестотен ,,сигнал,, и като такава,аз я определям като ,,агресивна,, примамка. Това не е абсолютно твърдение,но в началото е добре да започнем с него..
И така,една ,,агресивна,, примамка служи за откриване и предизвикване на активен..агресивен хищник..Такъв,който известно време е бил пасивен и сега тръгва в заход за търсене на плячка.Класически моменти в денонощиято са тези на разсъмване и свечеряване,когато бялата риба и сомът правят своите заходи към брега..
За расперът предпочитам моменти с ниска осветеност или откровено замътена вода.
Основната ми техника на водене е лекият,но ясно изразен туичинг,който кара ,,добрият,,ратлин да ,,жужи,,..Това се усеща ясно чрез линията и чувствителният такъм.Отново е важно да се пласирам разумно и да преведа примамката така,че да ,,сваля,, активен хищник,който е излязал и стои в засада в горната част на напречен праг/склон или пък патрулира по праг/бряг успореден на течението..Интересното е ,че расперът взема веднага,в началото на воденето,докато бялата риба предпочитам да следва дълго примамката и атакува едва в края.Ето защо,воденето трябва да се завърши с нужната концетрация и дори,в края можем да си позволим промяна в ритъма,с цел да предизвикаме хищника..
При наличие на лодка и познаване на дънният релеф,ефективна техника е класическото,стъпаловидно водене над дъното,с атаки в паузата..Тук обаче са присъщи многото зацепи,затова е добре да практикуваме тази техника над чисто дъно или ,,контролирано,, над проблемни места..Второто означава,че предварително сме засекли времето на пропадане на примамката до дъното и започваме воденето малко над потенциалните закачки..Иска си труд,но си струва.Пък и който се страхува да води примамката си сводобно поради риск да закачи и скъса,той най-често остава без рибки..
Поздрави !
Браво,Капоне!Крайно време беше за тая тема!Ай да видим сега,кой ще пише и как ще обяснява.
