Закриване на яз. Одринци
Публикувано на: Нед Апр 19, 2009 6:51 pm
И така... Всеки роман има първа глава, наречена "Пролог"...
(Предварително се извинявм - снимките са от телефон. )
Пролог
... Иде Великден, но иде и забрана.. тежка дни.. хем почивни от работа, хем пълни с работа през почивката... И как да се получи тънкото равновесие между благодатта на домашните козунаци и всемирното спокойствие на риболова?...
Ето го и отговорът - брат ми се беше прибрал няколко дни по-рано и успя още в четвъртък да измайстори обредния хляб. Благодарение на това на пръв поглед чисто Великденско деяние, упсяха да се развият следните събития...
Изложение
/същински разказ или излагане
/
Пристигнах в късната вечер на 17.04.09 на прохладната и любима в подобни моменти варненска автогара. Оттам - газ към вкъщи, бърза вечеря и по леглата..
В пет сутринта тих глас каза - "Аре, ставайте, Рибари.."
Баща ми вече беше направил кафетата и беше нагласил екипировката.. След кратко тъкмене бяхме поели по асфалтовата пътека в посока Добрич, яз. Одрини...
Имахме вече получена информация, че на устието в плиткото таранката дава, а брат ми и баща ми миналата седмица при стената на дъно бяха постигнали не лош резултат.
И тъй...
Пристигнахме при опашката на язовира, кратко след изгрев. Все още нямаше народ, бяхме едни от първите. Подбрахме място точно под това дърво:
А ноколо... чапли, патици, щъркели, безброй знайни и незнайни птички, чиято песен се сливаше в хор от който всеки простосмъртен изпада в ниравана, а боговете свеждат поглед надолу, за да видят кое е това чудо, надминаващо и техните всемогъщи способности....
И под птича песен и веселие метнахме плувките /2 шестици и една седмица/ и започнах да бъркам "манджата". Това беше най-импровозиранта захранка, която съм правил, но ефектът нииикак не беше лош - 1 типов хляб, 0,5 кг царевично брашно брашно, бисквитена галета и кутийка куртове /бели червеи/
И...
Отборът зае позиции след глътка "чай" за къдем...
Брат ми отново се оказа най-деен
Таранките кълвяха на епизоди, но почти постоянно през целия ден. Излизаха и на плувка и на дъно с около такъв калибър
Имаше и три дребни бабки и един не лош заблуден костур, който веднага ме накара да сглобя леко спинигче... но... освен камъните по дъното, нищо друго не клъвна... Е има едно зверско късане... от камък пак, де:D
Денят напредваше, таранките една по една се излъгваха от вкусната захртанка и апетитния глист... И в едни момент дойде и нашия ред:
Полети с една от любимите ми български бири - "Швейк"!
Трябва да отбележа, че много се зарадвах когато се усетих че 70% от улова беше всъщнпост от златото на сем. Шаранови - златиста каракуда.
Това беше 5-тият ми излет за годината и първите риби, макар и в самото закриване на сезона.
А ето и крайния резултат от 3-ма ни - 4,5 кг таранка, кофата е 20 l и е пълна почти до половината.
Не е много, но си заслужаваше всяка секунда на гьола...
Силното априлско слънце накара всички живи твари, с изключение на жабите, да примрят в припека му, а ние, усетили, че вече сме с цвят на "команчи", решихме да потегляме...
Епилог
/не напразно съдържа корена "пил"
/
Сега, когато съм преял с маслини, салата, охлюви /бавните агънца/, агнешко /бързото охлювче/ и съм се облажил с узо и траминер, пиша тези редове с взор отправен напред...
След броени минути ще изсипя пакет царевично брашно, ще запаля газовия котлон и ще подготвя следващото гостуване на войникът "Швейк" в компанията на очарователните златисти хрупкави таранчици....
(Предварително се извинявм - снимките са от телефон. )
Пролог
... Иде Великден, но иде и забрана.. тежка дни.. хем почивни от работа, хем пълни с работа през почивката... И как да се получи тънкото равновесие между благодатта на домашните козунаци и всемирното спокойствие на риболова?...
Ето го и отговорът - брат ми се беше прибрал няколко дни по-рано и успя още в четвъртък да измайстори обредния хляб. Благодарение на това на пръв поглед чисто Великденско деяние, упсяха да се развият следните събития...
Изложение
/същински разказ или излагане
/Пристигнах в късната вечер на 17.04.09 на прохладната и любима в подобни моменти варненска автогара. Оттам - газ към вкъщи, бърза вечеря и по леглата..
В пет сутринта тих глас каза - "Аре, ставайте, Рибари.."
Баща ми вече беше направил кафетата и беше нагласил екипировката.. След кратко тъкмене бяхме поели по асфалтовата пътека в посока Добрич, яз. Одрини...
Имахме вече получена информация, че на устието в плиткото таранката дава, а брат ми и баща ми миналата седмица при стената на дъно бяха постигнали не лош резултат.
И тъй...
Пристигнахме при опашката на язовира, кратко след изгрев. Все още нямаше народ, бяхме едни от първите. Подбрахме място точно под това дърво:
А ноколо... чапли, патици, щъркели, безброй знайни и незнайни птички, чиято песен се сливаше в хор от който всеки простосмъртен изпада в ниравана, а боговете свеждат поглед надолу, за да видят кое е това чудо, надминаващо и техните всемогъщи способности....
И под птича песен и веселие метнахме плувките /2 шестици и една седмица/ и започнах да бъркам "манджата". Това беше най-импровозиранта захранка, която съм правил, но ефектът нииикак не беше лош - 1 типов хляб, 0,5 кг царевично брашно брашно, бисквитена галета и кутийка куртове /бели червеи/
И...
Отборът зае позиции след глътка "чай" за къдем...
Брат ми отново се оказа най-деен
Таранките кълвяха на епизоди, но почти постоянно през целия ден. Излизаха и на плувка и на дъно с около такъв калибър
Имаше и три дребни бабки и един не лош заблуден костур, който веднага ме накара да сглобя леко спинигче... но... освен камъните по дъното, нищо друго не клъвна... Е има едно зверско късане... от камък пак, де
:DДенят напредваше, таранките една по една се излъгваха от вкусната захртанка и апетитния глист... И в едни момент дойде и нашия ред:
Полети с една от любимите ми български бири - "Швейк"!
Трябва да отбележа, че много се зарадвах когато се усетих че 70% от улова беше всъщнпост от златото на сем. Шаранови - златиста каракуда.
Това беше 5-тият ми излет за годината и първите риби, макар и в самото закриване на сезона.
А ето и крайния резултат от 3-ма ни - 4,5 кг таранка, кофата е 20 l и е пълна почти до половината.
Не е много, но си заслужаваше всяка секунда на гьола...
Силното априлско слънце накара всички живи твари, с изключение на жабите, да примрят в припека му, а ние, усетили, че вече сме с цвят на "команчи", решихме да потегляме...
Епилог
/не напразно съдържа корена "пил"
/Сега, когато съм преял с маслини, салата, охлюви /бавните агънца/, агнешко /бързото охлювче/ и съм се облажил с узо и траминер, пиша тези редове с взор отправен напред...
След броени минути ще изсипя пакет царевично брашно, ще запаля газовия котлон и ще подготвя следващото гостуване на войникът "Швейк" в компанията на очарователните златисти хрупкави таранчици....
Определено сте си изкарали чудесно,като закриване преди забраната. 
Трябва да се провери