Закъсняло откриване ама какво...+ видео релииз
Публикувано на: Нед Юни 14, 2009 8:34 pm
Поради това, че сме много работни, не успяхме да открием на датата и въпреки, че в петък се разбрахме подготовката бе светкавична и на ниво. Осигурихме 40 кила царевица, захранки, пелети и куп други гевезелъци за рибата като не забравихме и за нашето благополучие
.
И така, къде 19.30часа потеглихме за любимото ни местенце а именно яз. Ясна поляна. Поради късния час на пристигането и необходимостта от по-скорошно сядане на масата не остана време за снимки, но пък тъй като сме много експедитивни дори и успяхме да захраним. Запознахме се с колеги от Царево - Стоян и Иван с неговия син който предполагам дълго ще помни този риболовен излет.
Както си му е реда - ставане в 05.30ч., захранване, сутрешен тоалет и ... тъй като нямаше кафе, какво ... бираааа
. Аз заседнах до водата под чадъра и наблягах на животворната течност а Заргански сви в ръкава да търси некви риби на мача и директния. При поредното отпиване от бирата в ушите ми прозвуча оня противен но толкова дългоочакван писък на сигнализатора и познайте какво стана - разсипах си бирата по пътя
- последва 5-6 минутна борба. През това време Заргански бе дошъл и вече бе във водата с кепа, въпреки че на два пъти рибата се опита да го удоши с кордата на третото приближаване я отнесе кат сиганче кебапче. Тъй като ми е първия амур който хващам го пуснахме, но във живарника
. Преди това задължителния фотосеанс



Естествено адреналина така бе скочил та чак за мааалко да се зашия с куката при зареждането на артилерията. Бях доволен от себе си, защото на два-три пъти се наложи да помагам на макарата TEBEN, тъй като аванса засичаше и всички се смяхме отсърце. Докато се шегувахме и коментирахме едвали ни идваше наум какво ще се случи
Заргански презареди

и отиде при мача и директния, пък аз отново наблегнах

И о боже - ДЕЖАВЮ всичко се повтори, а не бяха минали и 40мин.
Този път бе последната пръчка на Заргански и за малко да събера останалите три докато я стигна
Ники дойде, пое си рибата, която се оказа доста борбена и не пожела близа 10мин. да си поеме въздух и накрая си я вкара в кепа като по учебник.



Вече бяхме на седмото небе, толкова слука за толкова кратко време не ни се беше случвало.
Но още не бяхме видели нищо
Нямаше и 20 мин. и Николай пак се наложи да бяга през глава, добре че пак аз се намирах на обичайното столче с обичайната бира
Този път отпора беше подобаващ и въпреки че стоях неподвижен рибата бягаше като дявол от тамян
. Николай ме заподозря, че и правя физиономии за да я плаша, но не след дълго и тя влезна в кепа
. Ето и снимки:



Малкия на адаша и той позира

Накрая казал на баща си - Аз ще събера 300 лева и ще си купя такива въдици
. Определено ще стане риболовец от него много е запален и буден, ходи пита разпитва, радвам се като видя такива деца.
Та, вече бяхме пуснали жълто по гащите
и се бяхме наточили за още подвизи, но нали знаете - щастието идва и си отива, та и рибите така направиха - захранване, презареждане, захранване, презареждане и нъцки. Но вече беше без значение дали ще хванем още риба, ние си бяхме постигнали своето - ОТКРИХМЕ подобаващо
В събота надвечер ни дойдоха на гости Каридата със своята благоверна, които моментално погнаха белевиците и слънчаците на дирекните. Вечерта хапнахме пийнахме и аз си легнах рано, главата ми беше като камбанария - дали от бирата дето наливахме цял ден или от слънцето
незнам.
За съжаление клипчетата с релийза още не са готови в vbox7, вероятно утре всичко ще е наред и ще ги кача и тях.
Знам че ще има колеги които ще питат колко тежат рибите - за съжаление Заргански бе оставил кантарчето в Бургас, а и аз имам едно старо от на Сталин времето. Три пъти теглих рибата в къщи три пъти ми дава различни кг. и се отказах. Килограмите не са важни, важно е удоволствието от хващането, по-голямо е когато пуснеш рибата, е никак не е малко и когато си хапваш рибка
Надявам се не съм бил досаден, но исках да се похваля
Ето и РЕЛИЙЗ, ето другия - ЦЪК

И така, къде 19.30часа потеглихме за любимото ни местенце а именно яз. Ясна поляна. Поради късния час на пристигането и необходимостта от по-скорошно сядане на масата не остана време за снимки, но пък тъй като сме много експедитивни дори и успяхме да захраним. Запознахме се с колеги от Царево - Стоян и Иван с неговия син който предполагам дълго ще помни този риболовен излет.
Както си му е реда - ставане в 05.30ч., захранване, сутрешен тоалет и ... тъй като нямаше кафе, какво ... бираааа






Естествено адреналина така бе скочил та чак за мааалко да се зашия с куката при зареждането на артилерията. Бях доволен от себе си, защото на два-три пъти се наложи да помагам на макарата TEBEN, тъй като аванса засичаше и всички се смяхме отсърце. Докато се шегувахме и коментирахме едвали ни идваше наум какво ще се случи

Заргански презареди

и отиде при мача и директния, пък аз отново наблегнах

И о боже - ДЕЖАВЮ всичко се повтори, а не бяха минали и 40мин.

Този път бе последната пръчка на Заргански и за малко да събера останалите три докато я стигна

Ники дойде, пое си рибата, която се оказа доста борбена и не пожела близа 10мин. да си поеме въздух и накрая си я вкара в кепа като по учебник.



Вече бяхме на седмото небе, толкова слука за толкова кратко време не ни се беше случвало.
Но още не бяхме видели нищо

Нямаше и 20 мин. и Николай пак се наложи да бяга през глава, добре че пак аз се намирах на обичайното столче с обичайната бира



Този път отпора беше подобаващ и въпреки че стоях неподвижен рибата бягаше като дявол от тамян





Малкия на адаша и той позира

Накрая казал на баща си - Аз ще събера 300 лева и ще си купя такива въдици

Та, вече бяхме пуснали жълто по гащите


В събота надвечер ни дойдоха на гости Каридата със своята благоверна, които моментално погнаха белевиците и слънчаците на дирекните. Вечерта хапнахме пийнахме и аз си легнах рано, главата ми беше като камбанария - дали от бирата дето наливахме цял ден или от слънцето

За съжаление клипчетата с релийза още не са готови в vbox7, вероятно утре всичко ще е наред и ще ги кача и тях.
Знам че ще има колеги които ще питат колко тежат рибите - за съжаление Заргански бе оставил кантарчето в Бургас, а и аз имам едно старо от на Сталин времето. Три пъти теглих рибата в къщи три пъти ми дава различни кг. и се отказах. Килограмите не са важни, важно е удоволствието от хващането, по-голямо е когато пуснеш рибата, е никак не е малко и когато си хапваш рибка



Надявам се не съм бил досаден, но исках да се похваля

Ето и РЕЛИЙЗ, ето другия - ЦЪК