60 часа и един шаран
Публикувано на: Чет Сеп 24, 2009 1:19 pm
Скъпи читателю,Dedy написа: А нас от третата възрас ни забри! На тва ли ви учат в училище, бе келеш!? Спицялно да са извиниш в големата творба „60 часа и един шаран”!
В живота има, както леки така и не до там слънчеви моменти, но важното е да преминем през тях достойно и да останем верни на себе си. Посвещавам този разказ на всички вас, преминали през безброй препятствия и радвали се с душа и сърце на всичко хубаво минало покрай вас, на вас хората от третата възраст.
Радвам се, че имам възможност да ви кажа- Обичам ви, вие сте нашата опора, основата върху, която градим живота си.
Серията от 4 почивни дни наближаваше, а в офиса вече се усещаше приповдигнатото настроение, характерно за последните работни часове преди дългоочаквана почивка.
Всеки момент и Самуил щеше да ми звънне да слизам, имахме работа- 35 кочана млечна царевица трябваше на бъдат изронени и хвърлени във водата като предварителна захранка за дебелите огняновски шарани. Рибите вероятно все още плуваха безгрижни и дори не подозираха, какво ги очаква.
Не след дълго вече се разхождахме по брега с чувал царевица и търсехме перфектното място за 60 часовия риболов на щека, който ни предстоеше. Спряхме се на около 700-800м навътре в тесния ръкав, място недостъпно с кола и достатъчно отдалечено, за да не се притесняваме от натрапници, както ние така и шараните. Захранихме на 11м с десетина царевици, скрихме чувала с останалата царевица в гората и незабелязано от никого се върнахме в напрегнатото работно ежедневие.
Събота процедурата по захранването се повтори, но този път в пълна секретност и под прикритието на нощния мрак. Освен основното място захранихме и второ, не далеч от първото, така вече имахме и план Б, в случай че нещо се обърка и „нашето” място е заето.
Неделя беше деня за същинската атака срещу рибите, в ранния след обяд проведохме атака по суша и вода. Брега беше овладян още от първата атака и дойде време за втори курс с останалото тежко оборудване.
Лагера беше построен и риболова започна с масирано захранване, този път освен с царевица захранихме стабилно и със захранка за едри риби. В следващите минути не се случи нищо, нямаше кълване, нямаше игра на риба, а ние все така дебнехме плувките. До вечерта се хванаха 3 бабушки и еднна каракуда, а аз все още нямах кълване. Освен това се оказа, че точно пред мен има някакви дънери по дъното и беше изключително трудно да легнеш със стръвта без да скъсаш при ваденето.
Тъй и тъй риболов нямаше, та се отдадох на обиколка с фотоапарата.
Вечерта настъпи и плувките останаха единствените светлинки на водната повърхност, но все така се поклащаха спокойни и по всичко личеше, че рибите са предупредени за нас и внимателно отбягваха стръвта на куките.
Към 10.30 в неделя дойде първия шаро, опитен противник, който на няколко пъти се опита да счупи директната осмица на Шимано, но и въдицата не му се даде след минута две рибата се показа на повърхността направо под светлината на челниците.Последваха още няколко гмуркания и салта под водата и линията олекна. Шаро беше успял да среже с перката си основното влакно-016.
Кълването разведри обстановката и с нови сили се захванахме с риболова, а Самуил и с връзването на нова линия
Ловихме до към 1 часа, но кълване така и нямаше и дойде време за почивка.Температурата беше едва няколко градуса над нулата, а лекия страничен ветрец направо ни пронизваше. В просъница видях Самуил да пребягва през лагера по гащи и ми стана ясно, че май ще си оставам сам в борбата с шараните. Така и стана, сутринта Сами се завърна от колата, схванат и още заледен.
Едва изчака първите слънчеви лъчи и скоропостижно си събра багажа и избяга към топлата и комфортна София.В наследство ми остави каракудата и няколкото бабушки а аз му откраднах и спалния чувал, че в моя си беше направо студено през нощта. Така екипиран с дъвки, солети и два спални чувала продължих да дебна шараните до вечерта. През светлата част на деня кълване нямаше и дори си позволих да дремна в обедната жега.
Гледката от палатката си струваше да се снима.
След кратката дрямка направих нова разходка на лагера и околността и огледах положението. Всичко изглеждаше спокойно, но от шараните нямаше и следа.
Все пак седнах на стола и упорито ги чаках до към 11 часа вечерта, когато се случи чудото- кълване и риба!!
Ура!
Шарик беше грижливо прибран в живарника и след няколко прашки царевица и гранули отново заметнах. Вече виждах, как след силна серия от 15-20 риби позирам горд с живарника и мислено търсех най-удобното място за самоснимачката, но рибите явно имаха други планове и с всеки час снимката с пълния живарник избледняваше и към 2 часа напълно потъна в нощната мъгла. Легнах си в двата спални чувала и бързо заспах. Цяла нощ люспести и голи шаранчета се редуваха да плуват пред мен, да прескачат бели огради насред зелени пасища, а сутринта помахаха весело с опашки и отлетяха. Скриха се някъде в изпаренията на водата, а мен не ми остана друго освен да разпъна въдицата и да пробвам да ги извадя от там.
Повече риби нямаше, а и почивния вторник, вървеше към края си, чудесни предпоставки да натоваря всичко в лодката и да се прибирам, но първо задължителната снимка с противника
Невероятен репортаж 
я си наблегни на морунажа!
...хващал си по0.0166666 шарана на час