Хрониките на морския отшелник - 2еп.
Публикувано на: Съб Окт 03, 2009 2:19 pm
Здравейте приятели! Малко по-продължителен от обикновено ще бъде днешния репортаж, но смятам, че има какво да се види в него 
.
Дългоочакваната отпуска най-после дойде и в понеделник следобед бях вече в моето селце
. Щях да бъда сам 4 дена, но това не ме притесняваше особено. Понеделника беше по-скоро за разузнаване и обиколих няколко от любимите ми местенца:
Резултата беше следния до вечерта:
Вторник заранта поех в друга посока, а изгрева и трудния релеф по който трябваше да премина ме оставиха без дъх. Улова не беше впечатляващ, но бройките все пак се увеличиха:
Следобеда отделих време да мина през гората и реката, като се отдадох главно на фотография:
Сряда реших да отделя целия ден за риболов и имаше защо
. Малко трудно ми беше хем да хващам риба, хем да правя снимки, но се справих някак си:
Мислих си, че по-добре от това няма накъде, но този път грешах.
Четвъртък поех към съвсем нова за мен дестинация. Още по тъмно набих през гората, като не бях съвсем сигурен къде ще ме изведе черния път, който хванах. 40 минутен преход направих преди да стигна до морето, а гледката, която се разкри пред мен беше невероятна:
Риболовът потръгна много добре и за близо два часа изкарах около 30-40 заргана. В един момент рибите сякаш полудяха
. Панически започнаха да скачат над водата и беше ясно, че нещо здраво ги е уплашило. Веднага монтирах на втория прът клатушка АLBA No. 2 и заметнах към врящото кълбо от риби. 5-6 хвърляния и ...нищо 
. При поредният опит обаче нещо спря хода на макарата и пръта се огъна. Краката сякаш ми се подкосиха, а сърцето лудо затуптя. Знаех, че ако това е лефер не трябва да му давам аванс и се стремях бързо да го издърпам на брега. Рибата я доближих на 10 метра от брега и в този момент последва отчаян опит от нейна страна да се откачи, като направи скок над водата. Вече бях сигурен, че това е лефер, а единствените ми опасения оставаха дали няма да се откачи при вдигането. Явно късмета този ден беше с мен и аз победих зъбатия разбойник. Джуката от едната му страна беше почти откъсната и откачането му е било почти на косъм.
Дълго време след това хвърлях блесната в отчаян опит да излъжа още някоя от редките риби, но без успех:
Вълнението от редкия улов не ме пусна дълго време, а това беше последния ден от моето отшелничество. Сега ще разпусна за 2-3 дни и другата седмица заминавам отново, то се знае къде
. Дългоочакваната отпуска най-после дойде и в понеделник следобед бях вече в моето селце
. Щях да бъда сам 4 дена, но това не ме притесняваше особено. Понеделника беше по-скоро за разузнаване и обиколих няколко от любимите ми местенца:Резултата беше следния до вечерта:
Вторник заранта поех в друга посока, а изгрева и трудния релеф по който трябваше да премина ме оставиха без дъх. Улова не беше впечатляващ, но бройките все пак се увеличиха:
Следобеда отделих време да мина през гората и реката, като се отдадох главно на фотография:
Сряда реших да отделя целия ден за риболов и имаше защо
. Малко трудно ми беше хем да хващам риба, хем да правя снимки, но се справих някак си:Мислих си, че по-добре от това няма накъде, но този път грешах.
Четвъртък поех към съвсем нова за мен дестинация. Още по тъмно набих през гората, като не бях съвсем сигурен къде ще ме изведе черния път, който хванах. 40 минутен преход направих преди да стигна до морето, а гледката, която се разкри пред мен беше невероятна:
Риболовът потръгна много добре и за близо два часа изкарах около 30-40 заргана. В един момент рибите сякаш полудяха
. Панически започнаха да скачат над водата и беше ясно, че нещо здраво ги е уплашило. Веднага монтирах на втория прът клатушка АLBA No. 2 и заметнах към врящото кълбо от риби. 5-6 хвърляния и ...нищо . При поредният опит обаче нещо спря хода на макарата и пръта се огъна. Краката сякаш ми се подкосиха, а сърцето лудо затуптя. Знаех, че ако това е лефер не трябва да му давам аванс и се стремях бързо да го издърпам на брега. Рибата я доближих на 10 метра от брега и в този момент последва отчаян опит от нейна страна да се откачи, като направи скок над водата. Вече бях сигурен, че това е лефер, а единствените ми опасения оставаха дали няма да се откачи при вдигането. Явно късмета този ден беше с мен и аз победих зъбатия разбойник. Джуката от едната му страна беше почти откъсната и откачането му е било почти на косъм. Дълго време след това хвърлях блесната в отчаян опит да излъжа още някоя от редките риби, но без успех:
Вълнението от редкия улов не ме пусна дълго време, а това беше последния ден от моето отшелничество. Сега ще разпусна за 2-3 дни и другата седмица заминавам отново, то се знае къде
Псолютно перфектно разузнаване...