Одринци, 10.10.2009
Публикувано на: Съб Окт 10, 2009 8:50 pm
Здравейте 
Последният хубав ден преди дълготрайно разваляне на времето (според синоптиците, някой даже му викат "есен") запалихме ладюгата a.k.a "Синия лебед" и се запътихме с баща ми и майка ми към язовир Одринци. Както е известно на хората от околността, от няколко дни вече няма арендатор, т.е. язовирът не е платен и може спокойно да се упражнява спортен риболов отговарящ на регламентираните от закона начини. Имахме известни притеснения, че преди края на арендата, ще бъде източен, омрежен, изнасилен и т.н. и няма да намерим и кьорава риба, но... както се казва в поговорката "г*з път да види".
Бяхме на мястото към 7 и нещо, духаше лек ветрец, малко хладно и хора колкото си искаш.
Язовирът е доста паднал, и докато бяхме там май продължаваше да пада нивото съвсем леко.
Понеже пролетта бяхме ходили няколко пъти заложихме на тактиката от тогава: на плувка - торен, на дъно - спирала + торен. И така се започна едно чакане.
На леките такъми нямаше успех и минахме на бял червей, естествено с подхранване. На дънните също се измъчихме, и там без успех. Все вадехме опоскани куки и нищо на тях. А наблюдаваме хората около нас вадят по някоя друга едра таранка/каракуда/шаранка - кой както му казва...
Та усетихме се на време, че захранката по спиралите привлича рачешкото многолюдие и не остава на рибите да гризнат куката. Свалихме ги и стъкмихме такъм с две куки и крайна тежест и успехите не закъсняха.
Хвърлената на дъно рибка за евентуална сулка беше естествено транжирана от същите тия раци и се отказахме от нея.
Интересно е, че едрите таранки се държат навътре в язовира - на плувка извадихме само 1 брой, заблудил се измежду бабушките.
На изкуствена примамка имахме няколко удара, но в крайна сметка нищо извън водата - аз на въртяща блесна, баща ми на силиконка.
Направи ми впечатление, че е сравнително чисто - съпоставено с яз. Цонево, например, и р.Камчия.
Поседяхме, похванахме някоя друга риба...
Баща ми:
Моя милост:
/
... long live Karabas Barabas!/
Както споменах имаше доста народ, повечето хора бяха се въоръжили с нерегламентирани риболовни средства /парашути/, но за щастие, както се казва "не им се отвори парашута" и не вадеха почти нищо. За бройката въдици и куки и куки на тях, разрешени от закона няма какво да ви разправям - сами се сещате какво е било положението...
Дойде време да се прибираме и решихме да обиколим язовира и да надникнем как е откъм опашката му в това безводие.
Като цяло много красива природа, прекрасен ден и чудесен улов.
За обобщение:
Това, което ми хареса - относително чисто, без изобилие от боклуци; няма такса; все още има много риба; мястото е много хубаво.
Това, което не ми хареса - много хора, и в случая не хората като такива, а начините им за "спортен" риболов; селянии от сорта да си надуеш музиката след обяд; никой от ИАРА не мина на проверка.
И май това е
Последният хубав ден преди дълготрайно разваляне на времето (според синоптиците, някой даже му викат "есен") запалихме ладюгата a.k.a "Синия лебед" и се запътихме с баща ми и майка ми към язовир Одринци. Както е известно на хората от околността, от няколко дни вече няма арендатор, т.е. язовирът не е платен и може спокойно да се упражнява спортен риболов отговарящ на регламентираните от закона начини. Имахме известни притеснения, че преди края на арендата, ще бъде източен, омрежен, изнасилен и т.н. и няма да намерим и кьорава риба, но... както се казва в поговорката "г*з път да види".
Бяхме на мястото към 7 и нещо, духаше лек ветрец, малко хладно и хора колкото си искаш.
Язовирът е доста паднал, и докато бяхме там май продължаваше да пада нивото съвсем леко.
Понеже пролетта бяхме ходили няколко пъти заложихме на тактиката от тогава: на плувка - торен, на дъно - спирала + торен. И така се започна едно чакане.
На леките такъми нямаше успех и минахме на бял червей, естествено с подхранване. На дънните също се измъчихме, и там без успех. Все вадехме опоскани куки и нищо на тях. А наблюдаваме хората около нас вадят по някоя друга едра таранка/каракуда/шаранка - кой както му казва...
Та усетихме се на време, че захранката по спиралите привлича рачешкото многолюдие и не остава на рибите да гризнат куката. Свалихме ги и стъкмихме такъм с две куки и крайна тежест и успехите не закъсняха.
Хвърлената на дъно рибка за евентуална сулка беше естествено транжирана от същите тия раци и се отказахме от нея.
Интересно е, че едрите таранки се държат навътре в язовира - на плувка извадихме само 1 брой, заблудил се измежду бабушките.
На изкуствена примамка имахме няколко удара, но в крайна сметка нищо извън водата - аз на въртяща блесна, баща ми на силиконка.
Направи ми впечатление, че е сравнително чисто - съпоставено с яз. Цонево, например, и р.Камчия.
Поседяхме, похванахме някоя друга риба...
Баща ми:
Моя милост:
/
... long live Karabas Barabas!/Както споменах имаше доста народ, повечето хора бяха се въоръжили с нерегламентирани риболовни средства /парашути/, но за щастие, както се казва "не им се отвори парашута" и не вадеха почти нищо. За бройката въдици и куки и куки на тях, разрешени от закона няма какво да ви разправям - сами се сещате какво е било положението...
Дойде време да се прибираме и решихме да обиколим язовира и да надникнем как е откъм опашката му в това безводие.
Като цяло много красива природа, прекрасен ден и чудесен улов.
За обобщение:
Това, което ми хареса - относително чисто, без изобилие от боклуци; няма такса; все още има много риба; мястото е много хубаво.
Това, което не ми хареса - много хора, и в случая не хората като такива, а начините им за "спортен" риболов; селянии от сорта да си надуеш музиката след обяд; никой от ИАРА не мина на проверка.
И май това е
