Дедо Боре - Късметлията
Публикувано на: Вто Ное 10, 2009 7:08 pm
Кой не го знае Дедо Боре - Саксито (или Сексито)
Ма от днеска за мене е Лъкито (Късметлията , речено по нашенски)
Та поканни ме миналия ден Саксито да го, придружа до Сандански, имал бизнес ангажименти там.
Идеята беше да свърши набързо и после да пробваме как са скобарите в тоя участък на Струма. Речено сторено. Рано сутринта Борката ме взе от къщи и отпрашихме на юг.
Заревото на слънцето ни завари вече дълбоко в югозападния край на България.
Подаващите се лъчи се отразяваха в редките кълбести облаци и им придаваха неописуем червен цват, недостижим за всеки художник. Заревото бе още по-прекрасно щом се сравни С контраста на черната от ненапусналия я още мрак есенна гора покрай пътя.
Ама к'во разправям , ей Ви една снимка да видите:
Баш за началото на деня се изтипосахме в Сандански. Разбуждащия се град ни очарова. По улиците минаваха красиви девойчета, забързани за работа, групи шумящи и смеещи се деца, закъсняващи за първия учебен час, притичваха край нас, усмихнати продавачи бързаха да наредят стоката пред дюкянчетата си. Усмихнат бе даже и пътния полицай на едно кръстовище наблизо, въпреки че бяхме спрели в нарушение.
Сигурно е имало и други красоти, но това видях аз за краткото време дорде Сакси се занимаваше с бизнес.
Скоро той свърши и бързо се отправихме към реката.
Обиколихме няколко места, но не харесахме ни едно. Реката течеше забързана, осеяна с бързеи и широки пясъчни плитчини. Не успяхме да открием вир, а и през очилата не видях ни една риба по широките пличове.
ЗАгледах се по планината насреща. Върховече и вече бяха захлупени със снежни шапки, а и удобно се бяха загърнали с шалове от облаци, сигурно в очакване на студената зима.
И както си я гледах и ми щукна... защо да не минем отсреща!
Споделих идеята с Борката и той веднага се нави за един бърз щурм на гръцките реки.
Особенно като му обещах да го водя там да Никола и компания побъркаха щуката преди седмица.
Минахме през един магазин, да понакупим малко щукарски артикули и скоро вече пътувахме към омаината планина:
Набързо минахме КПП-тата на българската и гръцката граница (Даже българската митничарка не искаше да ни вписва в компютъра, а само ни махна да минаваме. А бех готов за флирт, че арна беше
)
Планината отсреща имаше съвсем друг вид. Нямаше ги шапките и шаловете, слънцето весело припичаше по почти безлесните и склонове:
След час каране се озовахме на реката. Водата течеше бистро зелена, дърветата шумяха със зелените си листа под милувките на лекия южен бриз... ни помен от зимата в България. Време само за риболов.
Попътувахме още малко и скоро се озовахме на избраното място.
Заметнах болото и скоро успях да уловя няколко морунажчета. Набързо приготвих две щукарки, закачих по морунажче на куките и заметнах. Време бе да приготвим лагера. Докато разставяхме багажа поглеждах с едно око кък щукарките. Скоро видях раздвижване от едната и след засечката в ръцете ми се появи това:
Щукозавър (бъдещ )
Накарах му се яко, щото имах едни съмнения че е същия малчуган де тормози и Никола преди дни
(Справка тук. Единадесетата снимка :
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=30081)
После му заръчах да извика майка си, да и направя забележка и на нея, че има пропуски в образованието на децата:
Ма изглежда се обиди, че ни майка му, ни баща му се появиха
Денят доста напредна и решихме да половим някоя и друга риба преди стъмване. Набързо натрупах на масата разни вкуснотии и забърках неустоима (надявам се) рибешка манджа. Ето и част от съставките:
Заметнах няколко топки и скоро започнаха да излизат добри морунажи. Половихме около час и стана време да зареждаме масата с други вкусотии:
Приседнахме с по чашка ракия в спускащия се здрач и се отдадохме на рибарски лакърдии.
По едно време Борката ме попита каква друга риба може да се хване тук. На майтап му отвърнах, че ако спретне един фидер може да лови каракуди. Скоро той вече беше приведен в бойна готовност:
Застопори се до фидера с чашка в ръка и търпеливо зачака. Върха се разтресе и Борката засече. Пръчката се сви така че се наложи да асистирам с кепа. Скоро пред изумения ми поглед се показа караконджул. Каракудата бе поне кило.
Те ми изумената физиономия:
Борката отново заметна и скоро една по дребна последва първата в живарника. Не издържах повече и се изнесох в колата да спя.
Сутринта се събудих почти по тъмно, но Сакси ме бе изпреварил и вече бъркаше захранка. Заметнахме и отново подкарахме морунажите. Отначало кълваха дребни и скоро ни писна. Борката каза че му се ловят скобари.
Забърках по рехава манджа и метнах няколко топки. Скоро върха на болото на Сакси се сви и се наложи пак да асистирам с кепа. Скобар естественно:
Скоро улови и още един. А аз продължавах да скубя морунаж след морунаж . Добре поне че рамера им наедря и се ловяха добри риби.
Реших да поспининговам малко и пообиколих по реката. За жалост нямах удар и отново се върнах при Борката. Започнах пак да ловя морунажи с добро темпо. По едно време наоколо се разскачаха распери и Сакси сподели , че никога не е ловил такава риба. На майтап му връчих спининга и го пратих да ги гони
Е, скоро пак ми се наложи да асистирам с кепа:
Прекрасен екземпляр м/у две и три кила.
Не издържах и аз си направих няколко снимки:
полагаха ми се заради перфектното кепчосване
Неусетно бе станало обяд и трябваше да събираме. Изкарахме живарниците и изсипахме рибата в кофата за снимка. Чак се изненадах колко сме хванали:
Кофата е 25 литра, а си бех забравил възглавничката де я бех купил от Деди
Средния размер на морунажите и скобарите бе такъв:
А ето и караконджула на Сакси:
отделихме си по няколко риби и с останалите се случи това:
И накрая за капак две снимки на типично гръцки пеизажи :
Ми... това е накратко ретроспекция на излета ми с КЪСМЕТЛИЯТА
Ма от днеска за мене е Лъкито (Късметлията , речено по нашенски)
Та поканни ме миналия ден Саксито да го, придружа до Сандански, имал бизнес ангажименти там.
Идеята беше да свърши набързо и после да пробваме как са скобарите в тоя участък на Струма. Речено сторено. Рано сутринта Борката ме взе от къщи и отпрашихме на юг.
Заревото на слънцето ни завари вече дълбоко в югозападния край на България.
Подаващите се лъчи се отразяваха в редките кълбести облаци и им придаваха неописуем червен цват, недостижим за всеки художник. Заревото бе още по-прекрасно щом се сравни С контраста на черната от ненапусналия я още мрак есенна гора покрай пътя.
Ама к'во разправям , ей Ви една снимка да видите:
Баш за началото на деня се изтипосахме в Сандански. Разбуждащия се град ни очарова. По улиците минаваха красиви девойчета, забързани за работа, групи шумящи и смеещи се деца, закъсняващи за първия учебен час, притичваха край нас, усмихнати продавачи бързаха да наредят стоката пред дюкянчетата си. Усмихнат бе даже и пътния полицай на едно кръстовище наблизо, въпреки че бяхме спрели в нарушение.
Сигурно е имало и други красоти, но това видях аз за краткото време дорде Сакси се занимаваше с бизнес.
Скоро той свърши и бързо се отправихме към реката.
Обиколихме няколко места, но не харесахме ни едно. Реката течеше забързана, осеяна с бързеи и широки пясъчни плитчини. Не успяхме да открием вир, а и през очилата не видях ни една риба по широките пличове.
ЗАгледах се по планината насреща. Върховече и вече бяха захлупени със снежни шапки, а и удобно се бяха загърнали с шалове от облаци, сигурно в очакване на студената зима.
И както си я гледах и ми щукна... защо да не минем отсреща!
Споделих идеята с Борката и той веднага се нави за един бърз щурм на гръцките реки.
Особенно като му обещах да го водя там да Никола и компания побъркаха щуката преди седмица.
Минахме през един магазин, да понакупим малко щукарски артикули и скоро вече пътувахме към омаината планина:
Набързо минахме КПП-тата на българската и гръцката граница (Даже българската митничарка не искаше да ни вписва в компютъра, а само ни махна да минаваме. А бех готов за флирт, че арна беше
)Планината отсреща имаше съвсем друг вид. Нямаше ги шапките и шаловете, слънцето весело припичаше по почти безлесните и склонове:
След час каране се озовахме на реката. Водата течеше бистро зелена, дърветата шумяха със зелените си листа под милувките на лекия южен бриз... ни помен от зимата в България. Време само за риболов.
Попътувахме още малко и скоро се озовахме на избраното място.
Заметнах болото и скоро успях да уловя няколко морунажчета. Набързо приготвих две щукарки, закачих по морунажче на куките и заметнах. Време бе да приготвим лагера. Докато разставяхме багажа поглеждах с едно око кък щукарките. Скоро видях раздвижване от едната и след засечката в ръцете ми се появи това:
Щукозавър (бъдещ
)Накарах му се яко, щото имах едни съмнения че е същия малчуган де тормози и Никола преди дни
(Справка тук. Единадесетата снимка
:http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=30081)
После му заръчах да извика майка си, да и направя забележка и на нея, че има пропуски в образованието на децата:
Ма изглежда се обиди, че ни майка му, ни баща му се появиха
Денят доста напредна и решихме да половим някоя и друга риба преди стъмване. Набързо натрупах на масата разни вкуснотии и забърках неустоима (надявам се) рибешка манджа. Ето и част от съставките:
Заметнах няколко топки и скоро започнаха да излизат добри морунажи. Половихме около час и стана време да зареждаме масата с други вкусотии:
Приседнахме с по чашка ракия в спускащия се здрач и се отдадохме на рибарски лакърдии.
По едно време Борката ме попита каква друга риба може да се хване тук. На майтап му отвърнах, че ако спретне един фидер може да лови каракуди. Скоро той вече беше приведен в бойна готовност:
Застопори се до фидера с чашка в ръка и търпеливо зачака. Върха се разтресе и Борката засече. Пръчката се сви така че се наложи да асистирам с кепа. Скоро пред изумения ми поглед се показа караконджул. Каракудата бе поне кило.
Те ми изумената физиономия:
Борката отново заметна и скоро една по дребна последва първата в живарника. Не издържах повече и се изнесох в колата да спя.
Сутринта се събудих почти по тъмно, но Сакси ме бе изпреварил и вече бъркаше захранка. Заметнахме и отново подкарахме морунажите. Отначало кълваха дребни и скоро ни писна. Борката каза че му се ловят скобари.
Забърках по рехава манджа и метнах няколко топки. Скоро върха на болото на Сакси се сви и се наложи пак да асистирам с кепа. Скобар естественно:
Скоро улови и още един. А аз продължавах да скубя морунаж след морунаж
. Добре поне че рамера им наедря и се ловяха добри риби. Реших да поспининговам малко и пообиколих по реката. За жалост нямах удар и отново се върнах при Борката. Започнах пак да ловя морунажи с добро темпо. По едно време наоколо се разскачаха распери и Сакси сподели , че никога не е ловил такава риба. На майтап му връчих спининга и го пратих да ги гони
Е, скоро пак ми се наложи да асистирам с кепа:
Прекрасен екземпляр м/у две и три кила.
Не издържах и аз си направих няколко снимки:
полагаха ми се заради перфектното кепчосване
Неусетно бе станало обяд и трябваше да събираме. Изкарахме живарниците и изсипахме рибата в кофата за снимка. Чак се изненадах колко сме хванали:
Кофата е 25 литра, а си бех забравил възглавничката де я бех купил от Деди
Средния размер на морунажите и скобарите бе такъв:
А ето и караконджула на Сакси:
отделихме си по няколко риби и с останалите се случи това:
И накрая за капак две снимки на типично гръцки пеизажи
:Ми... това е накратко ретроспекция на излета ми с КЪСМЕТЛИЯТА
Перфектен риболов и слука 
