Ах, тези пъстърви...
Публикувано на: Нед Фев 28, 2010 10:03 am
Както всеки сериал, винаги има продължение... 
Кратка ретроспекция за откриването на сезона:
Русенската група пристигна когато всички пътеки бяха отъпкани.
Въпреки това при бърза, агресивна проводка имах подгонване, а при следващото замятане - реализация.
[youtube]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/58iE8XWWwY4&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/58iE8XWWwY4&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/youtube]
За втори път тази година мухаро-блеснарска бригада от РусИ пое към пъстървовия рай, съчетано с формални и неформални задължения по Сф, което пък предизвика неочаквана възможност за цели два риболова в един ден или 2in1 както е прието да се нарича.
Сутрешният тигел започна с лек дъждец около 7:30, реката с леко вдигнато ниво и приятна прозрачност. За мен разходката беше по-скоро тематична с цел привикване към новия такъм и експeрименти с тежки блесни, като основният въпрос беше дали макарето ейджис ще пресуква 8 лб ygk, тема дискутирана многократно с общоприето становище, че източните брейдове не се понасят с въртележки. В крайна сметка отговорът е - "според зависи", за мое голямо удоволствие никакъв проблемен дискомфорт не изпитах, даже напротив и така днешният излет се превърна в едно от най-приятните изживявания през последните години. За кратката едночасова разходка с честа смяна на примамки не успях да измина повече от 100 м, нямах и почукване даже, но пък срещнах и се запознах с колега от форума - Тюлена /супер-готин пич/ който вече беше записал една пъстърва в актива си с култова моска на червени точки. С риба се отчете и Росен с мухарката, факт, който подсили убеждението ми, че е време да се снабдя и такова атомно оръжие.
Сесията приключи със самоснимане за спомен. Отляво надясно и на първия ред - все русенци...
След обяд Адашчето Иванов и Мишо с баничарката ни замъкнаха на друго място с обещания за перспективен риболов. Въпреки вътрешното ми съмнение, че обещанието не е като даването, още в първите минути П.И. под носа ми улови едра пъстърва и няколко десетки секунди я жонглира докато тя яростно скачаше над водата. С лявата ръка естествено държеше GSM и кротко си разговаряше с колегата Станислав Трифонов от Чомаковци - другият наш приятел и спътник. В крайна сметка рибата надделя и си замина поживо-поздраво, с което лъсна жестоката истина, че дори на П.И. му е необходим втори горен израстък за да лендира траут.
Минута по-късно и Мишо изпищя, и със сгъната на две мухарка се мъчеше да сбори друга едра пъстърва. Малиии... ко става тука бе!
През следващите часове всички хванаха риби, по-големи и по-малки, само от мен се криеха, даже не побутваха примамките ми. Не помогна нито провирането през шипки и къпинаци, нито катеренето по лизгави клонаци - не ще и не ще...
В един момент на отчаяние, срам не срам попитах Лошото Момче къде си хвана рибката и той любезно ме заведе и показа точната позиция - място покрай което бях минал, но незнайно как пропуснал /вероятно ще се наложи да сложа втори чифт очила/. Както и да е, започнах да упорствам на този вир, смених всички възможни примамки, даже скъсах няколко гагаляги за да се убедя, че пъстървите се крият под голям клон на дъното на дълбокия вир. Вече притъмняваше, когато истеричните ми напъни да хвана риба, та дори по-малка от малкия ми пръст дадоха резултат. О мамма миа! Пълна програма! Скокове, финтове, аванси и всичко за което мечтае един ловец на пъстърва! Няколко минути продължи борбата, като високият бряг и късите ми ботушки тип "мосю бриколаж" не позволяваха да извадя рибата преди окончателно да се предаде. В крайна сметка и това се случи, благодарение на "перфектния такъм" и молитвите към всевишния... За протокола рибката е 39 см, а примамката е Smith Camion Magnum SR, 36 mm 3.1 gr
Разтоварването на адреналина продължи по обратния път към Русе с помощта на брилянтното червено винце подарено за изпроводяк от Станко. Евала, майстор си Станиславе! И пак да почерпиш!
Кратка ретроспекция за откриването на сезона:
Русенската група пристигна когато всички пътеки бяха отъпкани.
Въпреки това при бърза, агресивна проводка имах подгонване, а при следващото замятане - реализация.
[youtube]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/58iE8XWWwY4&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/58iE8XWWwY4&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/youtube]
За втори път тази година мухаро-блеснарска бригада от РусИ пое към пъстървовия рай, съчетано с формални и неформални задължения по Сф, което пък предизвика неочаквана възможност за цели два риболова в един ден или 2in1 както е прието да се нарича.
Сутрешният тигел започна с лек дъждец около 7:30, реката с леко вдигнато ниво и приятна прозрачност. За мен разходката беше по-скоро тематична с цел привикване към новия такъм и експeрименти с тежки блесни, като основният въпрос беше дали макарето ейджис ще пресуква 8 лб ygk, тема дискутирана многократно с общоприето становище, че източните брейдове не се понасят с въртележки. В крайна сметка отговорът е - "според зависи", за мое голямо удоволствие никакъв проблемен дискомфорт не изпитах, даже напротив и така днешният излет се превърна в едно от най-приятните изживявания през последните години. За кратката едночасова разходка с честа смяна на примамки не успях да измина повече от 100 м, нямах и почукване даже, но пък срещнах и се запознах с колега от форума - Тюлена /супер-готин пич/ който вече беше записал една пъстърва в актива си с култова моска на червени точки. С риба се отчете и Росен с мухарката, факт, който подсили убеждението ми, че е време да се снабдя и такова атомно оръжие.
Сесията приключи със самоснимане за спомен. Отляво надясно и на първия ред - все русенци...
След обяд Адашчето Иванов и Мишо с баничарката ни замъкнаха на друго място с обещания за перспективен риболов. Въпреки вътрешното ми съмнение, че обещанието не е като даването, още в първите минути П.И. под носа ми улови едра пъстърва и няколко десетки секунди я жонглира докато тя яростно скачаше над водата. С лявата ръка естествено държеше GSM и кротко си разговаряше с колегата Станислав Трифонов от Чомаковци - другият наш приятел и спътник. В крайна сметка рибата надделя и си замина поживо-поздраво, с което лъсна жестоката истина, че дори на П.И. му е необходим втори горен израстък за да лендира траут.
Минута по-късно и Мишо изпищя, и със сгъната на две мухарка се мъчеше да сбори друга едра пъстърва. Малиии... ко става тука бе!
През следващите часове всички хванаха риби, по-големи и по-малки, само от мен се криеха, даже не побутваха примамките ми. Не помогна нито провирането през шипки и къпинаци, нито катеренето по лизгави клонаци - не ще и не ще...
В един момент на отчаяние, срам не срам попитах Лошото Момче къде си хвана рибката и той любезно ме заведе и показа точната позиция - място покрай което бях минал, но незнайно как пропуснал /вероятно ще се наложи да сложа втори чифт очила/. Както и да е, започнах да упорствам на този вир, смених всички възможни примамки, даже скъсах няколко гагаляги за да се убедя, че пъстървите се крият под голям клон на дъното на дълбокия вир. Вече притъмняваше, когато истеричните ми напъни да хвана риба, та дори по-малка от малкия ми пръст дадоха резултат. О мамма миа! Пълна програма! Скокове, финтове, аванси и всичко за което мечтае един ловец на пъстърва! Няколко минути продължи борбата, като високият бряг и късите ми ботушки тип "мосю бриколаж" не позволяваха да извадя рибата преди окончателно да се предаде. В крайна сметка и това се случи, благодарение на "перфектния такъм" и молитвите към всевишния... За протокола рибката е 39 см, а примамката е Smith Camion Magnum SR, 36 mm 3.1 gr Разтоварването на адреналина продължи по обратния път към Русе с помощта на брилянтното червено винце подарено за изпроводяк от Станко. Евала, майстор си Станиславе! И пак да почерпиш!
по кльощава американка не бях хващал 