Яз.Кричим - мисията (не)възможна?
Публикувано на: Нед Фев 28, 2010 8:40 pm
Здравейте.И така,днес решихме да посетим един от най-живописните и красиви язовири на наша територия.Бях чувал там,за едни митични и редки риби - сигове ( или пелети ).Имах голямо желание да запиша една такава в риболовната си визитка.Естествено,си давах сметка,че днес ще извъртим едно класичко капо,като определях шансовете да видя тази риба около 3 процента.Все пак,за мен беше най-важна разходката и природата,която обитава язовира.И така,направихме си едно съставче - аз,Кузмича и Адаша , събрахме се рано и потеглихме към едни трудни и мистериозни за нас води.Предварително искам да благодаря и на колегата от град Кричим - feniks84 , който ми даде някои ценни напътствия за място и начин на ловене.
Язовир Кричим - място,което не може да бъде описано с думи.Който не е бил там,няма как да добие точна представа за картинката.Място,което можеш да гледаш цял ден,без да ти омръзне,че даже и през студените месеци,когато зеленината я няма.



Красив,но и доста опасен и стръмен от всички страни.Слизането там с багаж си е истинско предизвикателство.

Фидерите бързо бяха заложени.Монтаж - малко олово ( 10-15 гр. ) , 2 повода - един над и под него.Основно 0.18,поводи 0.14 и кука 12,права бяла.Стръв - торен и бял червей.

Заложихме фидерите,седнахме и се наслаждавахме на подобни гледки.

За жалост,нямаше никаква активност.Решихме да пробваме и на леко.Кузмича веднага започна да бърка своите тайни.

Изкарах директната 7-ца,той мача и зачакахме.

И така,времето си летеше в сладки приказки и раздумки,но и на плувките,нямаше абсолютно никакъв резултат.Водата падна поне с 1 метър,от както бяхме дошли.


Върнахме се отново на фидерите,тъй като на Кузмича,нещо му откъсна белия червеи на 2 пъти.След това минаха и едни колеги,които казаха,че доста малки пъстървички ги правят тези номера.За съжаление,те също бяха капо,като нас.


И всичко отиваше към този среден пръст,когото намери Кузмича

Е,да ама не ни дремеше особено.Релакса си бе на лице.


Вече към края,съвсем не обръщахме голямо внимание на въдиците.Нещата отиваха на там,на където и очаквах предварително - да не видим сиг.
Мохабета обаче вървеше на пълни обороти, от компютри, риболовни истории та чак и до извънземни
.Просто в такава атмосфера винаги ти се отваря приказка.Почти се бяхме ориентирали към приключване на риболовния излет,който така или иначе,щеше да си е успешен за нас.Реших да презаметна моя фидер и евентуално да презаредя като за последно.Фидера на Кузмича обаче,стоеше точно до моя, а той се беше настанил малко по настрани.
Тъкмо вече закачах белия на куката, и видях как неговия фидер се тресе.Захвърлих моята пръчка и последва мигновенна засечка.Усетих,че имаше нещо.Сега въпроса беше,какво ли бе то? Викам си,не сме пълен валат поне,измъкнахме едно костурче или червеноперка.
Е,изненадата беше повече от приятна - сигче.Стръвта бе грозд от бял червей.

Верно,дребна,но пък специална за нас!

Заслугата си беше на Кузмича,рибето удари на неговата пръчка,но пък аз имах късмета да съм наблизко и да я изкарам.
Естествено,взех да се катеря по дърветата от радост.

Вече към края,Адаша имаше един хубав удар на неговото дъно,но не успя да го реализира.

И така,време бе да си ходим.Направихме си едно интересно приключение,извадихме сиг ( макар и дребен ) и останахме доволни от разходката.Да се надяваме,че другия път ще дойде някой негов роднина - татко или дядо.
Това е от нас.Поздрави и наслука на всички.
Язовир Кричим - място,което не може да бъде описано с думи.Който не е бил там,няма как да добие точна представа за картинката.Място,което можеш да гледаш цял ден,без да ти омръзне,че даже и през студените месеци,когато зеленината я няма.



Красив,но и доста опасен и стръмен от всички страни.Слизането там с багаж си е истинско предизвикателство.

Фидерите бързо бяха заложени.Монтаж - малко олово ( 10-15 гр. ) , 2 повода - един над и под него.Основно 0.18,поводи 0.14 и кука 12,права бяла.Стръв - торен и бял червей.

Заложихме фидерите,седнахме и се наслаждавахме на подобни гледки.

За жалост,нямаше никаква активност.Решихме да пробваме и на леко.Кузмича веднага започна да бърка своите тайни.

Изкарах директната 7-ца,той мача и зачакахме.

И така,времето си летеше в сладки приказки и раздумки,но и на плувките,нямаше абсолютно никакъв резултат.Водата падна поне с 1 метър,от както бяхме дошли.


Върнахме се отново на фидерите,тъй като на Кузмича,нещо му откъсна белия червеи на 2 пъти.След това минаха и едни колеги,които казаха,че доста малки пъстървички ги правят тези номера.За съжаление,те също бяха капо,като нас.


И всичко отиваше към този среден пръст,когото намери Кузмича


Е,да ама не ни дремеше особено.Релакса си бе на лице.


Вече към края,съвсем не обръщахме голямо внимание на въдиците.Нещата отиваха на там,на където и очаквах предварително - да не видим сиг.
Мохабета обаче вървеше на пълни обороти, от компютри, риболовни истории та чак и до извънземни

Тъкмо вече закачах белия на куката, и видях как неговия фидер се тресе.Захвърлих моята пръчка и последва мигновенна засечка.Усетих,че имаше нещо.Сега въпроса беше,какво ли бе то? Викам си,не сме пълен валат поне,измъкнахме едно костурче или червеноперка.
Е,изненадата беше повече от приятна - сигче.Стръвта бе грозд от бял червей.

Верно,дребна,но пък специална за нас!

Заслугата си беше на Кузмича,рибето удари на неговата пръчка,но пък аз имах късмета да съм наблизко и да я изкарам.

Естествено,взех да се катеря по дърветата от радост.



Вече към края,Адаша имаше един хубав удар на неговото дъно,но не успя да го реализира.

И така,време бе да си ходим.Направихме си едно интересно приключение,извадихме сиг ( макар и дребен ) и останахме доволни от разходката.Да се надяваме,че другия път ще дойде някой негов роднина - татко или дядо.
Това е от нас.Поздрави и наслука на всички.