Изненади всякакви :)
Публикувано на: Сря Мар 17, 2010 6:06 pm
От няколко достоверни източника имах информация , че предните дни на "Понтоните" на яз.Лобош са се разигравали целодневно сцени от рубриката "Гол след гол". Решен да се измъкна малко от сивото ежедневие и да открадна малко свободно време между изпитите ,събрах багажа и газ към набелязаното място. Синоптиците предвиждаха лоши атмосферни условия. И естествено познаха. През този ден се смениха всички сезони. Валя ме дъжд , духа ме вятър , пече ме слънце и ме валя сняг. Изобщо деня беше уникално лош за риболов.
Сутрина водната повърхност беше гладка като огледало , но после заръмя и задуха силен вятър. Към обяд превалваше и сняг. А за всеобща изненада към 15:00 изгря едно такова ясно слънце , вълните изчезнаха , вятъра се утиши и стана перфектно за риболов на уклей.
Но пък уклея и той взе , че се подведе по времето. Ту се вадеше един след друг , тук спираше за паузи от по 10-15 минути. Налагаше се да сменям мястото на 3 пъти докато "намеря себе си"
Все пак "Тhe master of Ukleys" не трябваше да се излага
В края на краищата нещата си дойдоха на мястото
Бях забравил да заредя батерийте на фотоапарата и се наложи да снимам с GSM-a , но се оказа , че 3.2 мегапикселовата камера с 16млн. цвята на NOKIA 6303 се справя дори по-добре от някои фотоапарати
Излета започна с изгрева:

След 2 местения , най-накрая открих себе си на 3-тото място , на което застанах.
А въпреки лошото време и това , че е делничен ден хора имаше и то доста , а и прилично си ловяха. Е не колкото мен , ама си ловяха

Но моя коз май беше домашно приготвената захранка за уклей по рецепта на Алън Скотърн
И така цъкам си аз уклейките на тъкъмче 0.12 Lazer Pro , повод 0.10 пак Lazer Pro , кука Owner №16 с дълго рамо , плувка 1 грам и дълбочина около 3.50м и след засечката на поредното кълване се случи нещо озадъчаващо.
Не мога да отлепя "нещото" отсреща от дъното. Усещах , че е живо и мърда , а не закачка. Но неще да мръдне. Помислих , че е корморан и не исках да напъвам , за да не скъсам. Просто чаках да се издигне на горе. Но "нещото" продължаваше да дърпа. Потопи ми цялата линия във водата , дори върха на директния.
След 4-5 минутна борба успях да зърна ГРЪБНА ПЕРКА
Помислих си: или шаран , или голяма каракуда.
Попитах дали някой случайно носи кеп , ама кой ще носи след като всички са тръгнали за уклей. Тогава един човек се изтича до колата си и се притече на помощ с кеп в ръка. След още 1-2 минути борба красавицата влезе в кепа. Хубава каракуда , закачена за устата , но и се уплела във влакното с гръбната перка и за това се дърпаше толкова.


Хубаво започнах каракудите тази година , с 0.800кг
Към 16:00 почнах да събирам багажа и да се оринтирам за прибиране към Перник.
Ето това ми е целия улов. Не съм ги броил , но на око около 200-250 бройки


А ето това се случи с рибите:

Много приятно се изненадах и от факта , че на хирономус излизат доста добри бабушки и то не чак толкова редки.
Един колега на 20-ти метра от мен хвана около 15-20. А това е доста добре при положение , че при масовото измиране на рибата в язовира преди година и половина , повече от 85 % от мъртвата риба беше бабушка.
А другото , което искам да споделя. От тази година на там съм решил в повечето си излети да практикувам метода "Хвани - пусни" , но не в тигана
До сега пусках маломерките и по някое и друго рибе. Но днес след като пуснах обратно на свобода толкова много риба се чувствам много добре и почвам да оценявам какви хубави рибни запаси имаме в България , но ако сами не се вразумим и не спрем да взимаме повече от позволените 3 килограма на ден , ще ловим май само по арендованите гьолчета.
Поздрави и На кука
Сутрина водната повърхност беше гладка като огледало , но после заръмя и задуха силен вятър. Към обяд превалваше и сняг. А за всеобща изненада към 15:00 изгря едно такова ясно слънце , вълните изчезнаха , вятъра се утиши и стана перфектно за риболов на уклей.
Но пък уклея и той взе , че се подведе по времето. Ту се вадеше един след друг , тук спираше за паузи от по 10-15 минути. Налагаше се да сменям мястото на 3 пъти докато "намеря себе си"

Все пак "Тhe master of Ukleys" не трябваше да се излага

В края на краищата нещата си дойдоха на мястото

Бях забравил да заредя батерийте на фотоапарата и се наложи да снимам с GSM-a , но се оказа , че 3.2 мегапикселовата камера с 16млн. цвята на NOKIA 6303 се справя дори по-добре от някои фотоапарати

Излета започна с изгрева:
След 2 местения , най-накрая открих себе си на 3-тото място , на което застанах.
А въпреки лошото време и това , че е делничен ден хора имаше и то доста , а и прилично си ловяха. Е не колкото мен , ама си ловяха

Но моя коз май беше домашно приготвената захранка за уклей по рецепта на Алън Скотърн

И така цъкам си аз уклейките на тъкъмче 0.12 Lazer Pro , повод 0.10 пак Lazer Pro , кука Owner №16 с дълго рамо , плувка 1 грам и дълбочина около 3.50м и след засечката на поредното кълване се случи нещо озадъчаващо.
Не мога да отлепя "нещото" отсреща от дъното. Усещах , че е живо и мърда , а не закачка. Но неще да мръдне. Помислих , че е корморан и не исках да напъвам , за да не скъсам. Просто чаках да се издигне на горе. Но "нещото" продължаваше да дърпа. Потопи ми цялата линия във водата , дори върха на директния.
След 4-5 минутна борба успях да зърна ГРЪБНА ПЕРКА

Помислих си: или шаран , или голяма каракуда.
Попитах дали някой случайно носи кеп , ама кой ще носи след като всички са тръгнали за уклей. Тогава един човек се изтича до колата си и се притече на помощ с кеп в ръка. След още 1-2 минути борба красавицата влезе в кепа. Хубава каракуда , закачена за устата , но и се уплела във влакното с гръбната перка и за това се дърпаше толкова.
Хубаво започнах каракудите тази година , с 0.800кг

Към 16:00 почнах да събирам багажа и да се оринтирам за прибиране към Перник.
Ето това ми е целия улов. Не съм ги броил , но на око около 200-250 бройки

А ето това се случи с рибите:
Много приятно се изненадах и от факта , че на хирономус излизат доста добри бабушки и то не чак толкова редки.
Един колега на 20-ти метра от мен хвана около 15-20. А това е доста добре при положение , че при масовото измиране на рибата в язовира преди година и половина , повече от 85 % от мъртвата риба беше бабушка.
А другото , което искам да споделя. От тази година на там съм решил в повечето си излети да практикувам метода "Хвани - пусни" , но не в тигана


До сега пусках маломерките и по някое и друго рибе. Но днес след като пуснах обратно на свобода толкова много риба се чувствам много добре и почвам да оценявам какви хубави рибни запаси имаме в България , но ако сами не се вразумим и не спрем да взимаме повече от позволените 3 килограма на ден , ще ловим май само по арендованите гьолчета.
Поздрави и На кука
