Приятна изненада
Публикувано на: Съб Мар 20, 2010 8:28 pm
Днес се писах звероукротител или с други думи детегледач, уж.
Да, ама детето заспа рано-рано и започнах пак да се притеснявам за една моя въдица.
Точно преди да се вдигнат и замътят реките, точно два дни преди това, закупих една тика технуим, шест метра. Така и не успях да я пусна на вода за нещо свястно, освен уклеи и баби. Не че не опитах, но Искъра беше безкрайно кофти. Та седя си и си мисля, че въдицата ми е къръшка. После си мисля, че за Искъра нищо не се чува. Какво става с тази река?Отече ли се водата, избистри ли се? Все въпроси с неизвестен отговор. И така, както се ядосвах и навивах взех решение да отида и да го видя. Колко му е....!?
Пристигнах благополучно в 14:00 часа. Уж само щях да гледам, но все пак взех десетина кила захранга и 200 гр. бял и пинки, че и торен. Болото и фидера си седят в багажника по подразбиране.
Като пристигнах на Искъро, при с. Ореховица разочарованието беше пълно. Искъра голям, та голям. От високото и мътен изглеждаше.
Викам си е товае. Болото ще ми носи кърък и това е.
Отидох до прословутата лащава, с големите скобари и мурунажи и какво да видя!!! 'Искъра е чакърлия, както му викат по нашият край, когато водата не е бистра, но е идеален за риболов. Нивото обаче прекалено високо, направо като тръба. Имаше няколко местни ентусиасти на Брегарският бряг, които мятаха на влашка плувка. За нормален риболов и дума не можеше да става.
Реших да сляза и разгледам надолу по течението. Не познавам добре района там и реших да попълня джи пи еса в главата ми. надолу срещнах група местни, които се мъчеха на влашка, но бяха пълно капо. Поразпитах и какво научих. Рибата била тръгнала доволно, но днес не ще.
Много ясно, нали си нося новата тика....
Все пак преди да отпраша към устието реших да се пробвам. Намерих едно прекрасно място. Тишина окол 50 на 30 метра. Странното беше, че никой не беше риболовствал там. Почти моментално заковах на фидера един морунаж, а след малко още един. Поех дълбоко въздух, подхраних, стрелнах и бял и извадих от калъфа болото. И като се почна едно мятане, мятане, мятане и хванах един уклей. Вече почнах силно да се изнервям и да кълна всички тики по света и....
Ей я красавицата, която ми върна надеждата.

Още два морунажа, към 250-300 гр. на фидера и алармата на телефона звънна. Минали са двата часа сън на детето. Събирам багажа и с мръсна гас отивам да освободя гледачката. Морънажите няколко гулиша и уклея в реката. Кленчето в тигана.
Жалко че не стигнах до Гигенският мост да видя какво е положението, но и утре е ден...
Ами това е.
Рибата по Искъра е тръгнала. Нивото е високо, течението силно, трябва да се търсят закътани места. Водата е екстра.
Да, ама детето заспа рано-рано и започнах пак да се притеснявам за една моя въдица.
Точно преди да се вдигнат и замътят реките, точно два дни преди това, закупих една тика технуим, шест метра. Така и не успях да я пусна на вода за нещо свястно, освен уклеи и баби. Не че не опитах, но Искъра беше безкрайно кофти. Та седя си и си мисля, че въдицата ми е къръшка. После си мисля, че за Искъра нищо не се чува. Какво става с тази река?Отече ли се водата, избистри ли се? Все въпроси с неизвестен отговор. И така, както се ядосвах и навивах взех решение да отида и да го видя. Колко му е....!?
Пристигнах благополучно в 14:00 часа. Уж само щях да гледам, но все пак взех десетина кила захранга и 200 гр. бял и пинки, че и торен. Болото и фидера си седят в багажника по подразбиране.
Като пристигнах на Искъро, при с. Ореховица разочарованието беше пълно. Искъра голям, та голям. От високото и мътен изглеждаше.

Викам си е товае. Болото ще ми носи кърък и това е.
Отидох до прословутата лащава, с големите скобари и мурунажи и какво да видя!!! 'Искъра е чакърлия, както му викат по нашият край, когато водата не е бистра, но е идеален за риболов. Нивото обаче прекалено високо, направо като тръба. Имаше няколко местни ентусиасти на Брегарският бряг, които мятаха на влашка плувка. За нормален риболов и дума не можеше да става.
Реших да сляза и разгледам надолу по течението. Не познавам добре района там и реших да попълня джи пи еса в главата ми. надолу срещнах група местни, които се мъчеха на влашка, но бяха пълно капо. Поразпитах и какво научих. Рибата била тръгнала доволно, но днес не ще.
Много ясно, нали си нося новата тика....
Все пак преди да отпраша към устието реших да се пробвам. Намерих едно прекрасно място. Тишина окол 50 на 30 метра. Странното беше, че никой не беше риболовствал там. Почти моментално заковах на фидера един морунаж, а след малко още един. Поех дълбоко въздух, подхраних, стрелнах и бял и извадих от калъфа болото. И като се почна едно мятане, мятане, мятане и хванах един уклей. Вече почнах силно да се изнервям и да кълна всички тики по света и....
Ей я красавицата, която ми върна надеждата.

Още два морунажа, към 250-300 гр. на фидера и алармата на телефона звънна. Минали са двата часа сън на детето. Събирам багажа и с мръсна гас отивам да освободя гледачката. Морънажите няколко гулиша и уклея в реката. Кленчето в тигана.
Жалко че не стигнах до Гигенският мост да видя какво е положението, но и утре е ден...
Ами това е.
Рибата по Искъра е тръгнала. Нивото е високо, течението силно, трябва да се търсят закътани места. Водата е екстра.