Парада на първолаците
Публикувано на: Пон Май 03, 2010 8:37 pm
Първи май! Празник на труда! Тая година парад немаше, само от БСП-то протестен митинг вдигаха. Те пък за к'во протестират. ЯВно малко им е дощло лапането последните 4 години. Теа немат нищо общо със социална партия. А по принцип съм ляво ориентиран.
Теглих им една попържня рано сутрината и тръгнах за риба. Баси празника! А какви паради имаше едно време..
Реших да бегам на Негован. Моята стара любов. Отдавна не бях се замитал натам, та беше започнал да ми липсва.
Хубавото пролетно време не предразполагаше висене на едно място и затова нарамих само спининга и чантата с примамки.
Риба не се надявах много много да хвана , но поне щях да пообиколя и да се порадвам на красивата пролетна природа. Баш сега най я обичам. Подлъганите от първите топли пролетни лъчи тревите бързат да се покажат и се надпреварват помежду си коя по висока ще порасне. В това си съревнование те успешно скриват боклуците оставени по бреговете от разни и незнайни рибари, туристи и прочие гад. Е много скоро вече сме я отъпкали, окосили, поляли с масло, сменяйки маслото на колата на брега.(М'чи тъй я... криза е. Що да давам десет лева на монтьор да ми го сменя. Я к'во слънце се е жлътнало. Друго си е на гьола, да надуеш чалгата на спокойствие и да го оставиш да изтече, дордето отпиваш блажено от бирата и псуваш тъпите риби, който не ебават селските ти тарикатлъци и нещат да кълват. Ма...ка йм. Те знаят ли кой съм аз бе... Ей ся взех машинката и акумулатора и само на риби ша ми станат...)
Но сега има точно един промеждутък от време, когато тревите още успяват да покрият боклуците , а новите още са малко и човек може да се почувства като ... човек.
Пристигайки на гьола очакванията ми се оправдаха. Зелено, зелено и само зелено. Чак нереално зелено. Зелена е даже и водата. Само зелени човечета дето не щъкат наоколо.
Е, има и доста индивиди от по-горе описания вид, но аз умишлено ги избягвам и се забивам в най-отдалечения ъгъл на гьола. Монтирам на спининга клатушка и започвам да облавям района. Не ми пука особено , че няма удари. Зареял съм поглед по поляните наоколо и пълня душата си със зеленина. Толкова съм омаян, че чак забравих да снимам.
Помятах половин час и реших да сменя подхода. Сложих въртушка.
Повърхностна, някакво подобие на Луксос. Доста риби ми е донесла. Сега не се надявах много впредвид на сериозните дълбочини пред себе си, но я избрах защото листото и е на червени ивици. Много хубаво контрастираха със зеленината наоколо
Заметнах покрай папурите и заинтересовано вперих поглед в нея. Найстина добре контрастираше.
В следващия момент забелязах зелената сянка, която се изстреля от папурите и яростно атакува. Явно рибата бе естет и също бе оценила червения контраст
Впредвид размера й изобщо не се церемоних и я измъкнах като тапа от шампанско навънка.
Зелен първолак.:
Я как добре стой на по-светло зеления фон.
Пуснах я обратно и обнадеждан продължих да замятам. Скоро друга сянка се изстреля и захапа блесната. Поведох я към мен, за беда току до брега успя да се провре под паднал във водата клон и блесната ми остана на него, а рибата се заби във шаварите. Ядосан измъкнах клона и откачих блесната си. В този момент забелязах рибата , която подаваше главата си от шаварите. На шега заметнах и прокарах блесната покрай нея. Шега, шега ама тя прие нещата сериозно и отново атакува. Този път успешно я извадих за снимка за семейния албум.
Тая беше второкласничка:
Набързо я релиизнах и продължих с упражненията.
Буквално след няколко минути друга сянка изскочи и атакува почти в краката ми. Убоде се на тройката за момент , но с ловко извъртане успя да се откачи. Озадачена се спря ,явно да поразмишлява какво е това червено чудо дето нарушава зелената идилия. Това ми даде време да заметна пак. Рибата бе обърната с главата към мен. Щом блесната я подмина тя позна червения нахалник и ядно, твърдо решена да разбере какво е това чудо, я атакува.
Айде на фотото:
Релииз и продължаваме напред. Вече изобщо не се учудих когато поредната сянка се изстреля и захапа блесната:
Явно първомайския парад под водата бе сършил и бяха разпуснали учениците и те бързаха да се налудуват. Защо ми напомнят на мене като малък...
От тея спомени ме извади те тоя немирник:
Не ще да мирува за снимка, пакостник с пакостника.
Хвърлих го обратно , да разплаква майка си с бели и заметнах отново червения бонбон.
Опа...:
Тая беше кака. Третокласничка. Още малко и ша влезе в гимназията, където ще разплаква влюбените тинейджъри, ма засега любовта я още не вълнува и бърза да се наиграе.
Айде бегом тогава да играеш:
Искрено заитересуван от тая неочаквана активност на рибетата реших да предприема крути мерки, а именно да сменя гьола.
Наблизо се намира Световрачене, който е плитък и обрасъл и там блесната ми би трябвало да е още по-желана. Изпълнен с черни закани към световрачевнските щуки се отправих натам.
Действителноста там обаче веднага ме върна към началото на темата. Народ , коли, музика, десетки тапи във водата. Половината говореха за големия шаран дето щял да вкара въдицата на един дядо във водата. Явно форума много се чете
Качих се на дигата на Лесновска и поех нагоре към пътя, наслаждавайки се на буйните, кафеви води, които на талази и кълбета се носеха надолу. Леко полеко стигнах до Санчо Панса, където половината Негован се бе изсипал и нагазил във водата. Имаше кепове, вили, харпуни, а някой , недорасли явно за технически средства, е опитваха да ловят с ръце жалните каракуди с размер на длан. То добре , че бяха с тоя размер, че трудно се улучваха. М'чи то лесно ли е да улучиш 15 сантиметрово рибе с вила за копане. Бая акъл трябва за тая работа... и много махане.
Добре , че маршутката ми дойде бързо...
Айде стига вече и следващия път по-големи
Теглих им една попържня рано сутрината и тръгнах за риба. Баси празника! А какви паради имаше едно време..
Реших да бегам на Негован. Моята стара любов. Отдавна не бях се замитал натам, та беше започнал да ми липсва.
Хубавото пролетно време не предразполагаше висене на едно място и затова нарамих само спининга и чантата с примамки.
Риба не се надявах много много да хвана , но поне щях да пообиколя и да се порадвам на красивата пролетна природа. Баш сега най я обичам. Подлъганите от първите топли пролетни лъчи тревите бързат да се покажат и се надпреварват помежду си коя по висока ще порасне. В това си съревнование те успешно скриват боклуците оставени по бреговете от разни и незнайни рибари, туристи и прочие гад. Е много скоро вече сме я отъпкали, окосили, поляли с масло, сменяйки маслото на колата на брега.(М'чи тъй я... криза е. Що да давам десет лева на монтьор да ми го сменя. Я к'во слънце се е жлътнало. Друго си е на гьола, да надуеш чалгата на спокойствие и да го оставиш да изтече, дордето отпиваш блажено от бирата и псуваш тъпите риби, който не ебават селските ти тарикатлъци и нещат да кълват. Ма...ка йм. Те знаят ли кой съм аз бе... Ей ся взех машинката и акумулатора и само на риби ша ми станат...)
Но сега има точно един промеждутък от време, когато тревите още успяват да покрият боклуците , а новите още са малко и човек може да се почувства като ... човек.
Пристигайки на гьола очакванията ми се оправдаха. Зелено, зелено и само зелено. Чак нереално зелено. Зелена е даже и водата. Само зелени човечета дето не щъкат наоколо.
Е, има и доста индивиди от по-горе описания вид, но аз умишлено ги избягвам и се забивам в най-отдалечения ъгъл на гьола. Монтирам на спининга клатушка и започвам да облавям района. Не ми пука особено , че няма удари. Зареял съм поглед по поляните наоколо и пълня душата си със зеленина. Толкова съм омаян, че чак забравих да снимам.
Помятах половин час и реших да сменя подхода. Сложих въртушка.
Повърхностна, някакво подобие на Луксос. Доста риби ми е донесла. Сега не се надявах много впредвид на сериозните дълбочини пред себе си, но я избрах защото листото и е на червени ивици. Много хубаво контрастираха със зеленината наоколо
Заметнах покрай папурите и заинтересовано вперих поглед в нея. Найстина добре контрастираше.
В следващия момент забелязах зелената сянка, която се изстреля от папурите и яростно атакува. Явно рибата бе естет и също бе оценила червения контраст
Впредвид размера й изобщо не се церемоних и я измъкнах като тапа от шампанско навънка.
Зелен първолак.:
Я как добре стой на по-светло зеления фон.
Пуснах я обратно и обнадеждан продължих да замятам. Скоро друга сянка се изстреля и захапа блесната. Поведох я към мен, за беда току до брега успя да се провре под паднал във водата клон и блесната ми остана на него, а рибата се заби във шаварите. Ядосан измъкнах клона и откачих блесната си. В този момент забелязах рибата , която подаваше главата си от шаварите. На шега заметнах и прокарах блесната покрай нея. Шега, шега ама тя прие нещата сериозно и отново атакува. Този път успешно я извадих за снимка за семейния албум.
Тая беше второкласничка:
Набързо я релиизнах и продължих с упражненията.
Буквално след няколко минути друга сянка изскочи и атакува почти в краката ми. Убоде се на тройката за момент , но с ловко извъртане успя да се откачи. Озадачена се спря ,явно да поразмишлява какво е това червено чудо дето нарушава зелената идилия. Това ми даде време да заметна пак. Рибата бе обърната с главата към мен. Щом блесната я подмина тя позна червения нахалник и ядно, твърдо решена да разбере какво е това чудо, я атакува.
Айде на фотото:
Релииз и продължаваме напред. Вече изобщо не се учудих когато поредната сянка се изстреля и захапа блесната:
Явно първомайския парад под водата бе сършил и бяха разпуснали учениците и те бързаха да се налудуват. Защо ми напомнят на мене като малък...
От тея спомени ме извади те тоя немирник:
Не ще да мирува за снимка, пакостник с пакостника.
Хвърлих го обратно , да разплаква майка си с бели и заметнах отново червения бонбон.
Опа...:
Тая беше кака. Третокласничка. Още малко и ша влезе в гимназията, където ще разплаква влюбените тинейджъри, ма засега любовта я още не вълнува и бърза да се наиграе.
Айде бегом тогава да играеш:
Искрено заитересуван от тая неочаквана активност на рибетата реших да предприема крути мерки, а именно да сменя гьола.
Наблизо се намира Световрачене, който е плитък и обрасъл и там блесната ми би трябвало да е още по-желана. Изпълнен с черни закани към световрачевнските щуки се отправих натам.
Действителноста там обаче веднага ме върна към началото на темата. Народ , коли, музика, десетки тапи във водата. Половината говореха за големия шаран дето щял да вкара въдицата на един дядо във водата. Явно форума много се чете
Отказах се да мятам и реших да си ходя. Не исках да развалям хубавия ден.todoroshko написа:Колега аз на световрачене големия съм виждал нещо(казвам нещо щото неможах да определя амур или шаран) да скача точно по средата на гьола и със сиугрност беше над 5 кила.Също съм ставал свидетел как на 1 старец му дръпна въдицата във водата нещо.Той докато се осъзнае човечеца и въдицата вече беше във водата.
Качих се на дигата на Лесновска и поех нагоре към пътя, наслаждавайки се на буйните, кафеви води, които на талази и кълбета се носеха надолу. Леко полеко стигнах до Санчо Панса, където половината Негован се бе изсипал и нагазил във водата. Имаше кепове, вили, харпуни, а някой , недорасли явно за технически средства, е опитваха да ловят с ръце жалните каракуди с размер на длан. То добре , че бяха с тоя размер, че трудно се улучваха. М'чи то лесно ли е да улучиш 15 сантиметрово рибе с вила за копане. Бая акъл трябва за тая работа... и много махане.
Добре , че маршутката ми дойде бързо...
Айде стига вече и следващия път по-големи
Ми не, просто се кефя искрено на такива постове! Бъди здрав и имай достатъчно време за риболова (е и за семейството де