За морски жирафи
Публикувано на: Сря Юни 16, 2010 9:11 am
Най-после забраната за риболов падна и беше време да пробваме късмета си в един риболов на морски жирафи. Улавянето им на щека или на бъркане с ръце е трудна работа, но пък, ако си момче късметлийче може да направиш и добър риболов.
Всичко започна с преминаване на държавната ни граница, би било глупаво да търсим жирафи в БГ, нали така. Та събота по обяд бойната група в състав Аз и още един пристигна на първото, предварително набелязано място. Времето изглеждаше подходящо за хващането на топлинен удър и веднага започнахме да работим по въпроса.
Няма да ви казвам, как ужасно миришеше всичката тази гнусна тиня по брега, колко мъртви и вмирисани костенурки имаше по бреге, но пък ще ви кажа, че за пръв път ми се отвори възможност да храня змии от ръка. Много симпатични животинки, скупчват се около теб и чакат да им подмяташ рибки.
Змии, змии, ама не са жирафи и след няма и 2-3 часа напуснахме първото място в търсене на по-добра слука. За да спестим време и да не се лутаме из полето прибегнахме до помощ от приятел.
Испанския ни френд Църен Църен та Лилав ->
ни светна къде може да се изкъпем безплатно, пък и чат пат се завъртали жирафи на водопой по тези места.
Църен та Лилав е сериозно момче и никога не би ни подвел. Следвайки насоките му не след дълго открихме безплатния душ
Хавлиите на рамо и юруш към къпалнята
Водата прави чудеса, вижете го Цецо, какъв спаружен влезе в банята и какъв пич излезе
След банята се отправихме към следващата ни дестинация. Пристигнахме тъкмо на време, за да не изпуснем излизането на комарите
Ето го и мястото
Определено беше време за вечеря, затова и се захванахме с готвене и друга къщна работа. Докато хапнем и Цецо му се доспа, та ме заряза сам да ловя дълговратите. Оказа се, че и тук няма нищо екзотично, но пък се ловяха познатите ни риби с тъп поглед.
Личното ми мнение е, че слушането на чалга ги е превърнала в това, което са сега, но нямам доказателства.
Имам си обаче нова, много фейшън фанелка с каракудки на нея.
Всички истински гъзари трябва да ходят за риба със специални рибиловни фанелки, затова и Цецо си има същата.
**Лирично отклонение №1
Изглежда на чуждоезичните момиченца им е много интересно, когато видят по плажа да си вървят момченца с еднакви, специални, риболовни, фейшън фанелки, защото много ни се радваха.
**Край на лирично отклонение №1
Прилагам снимка на въпросния моден връх
Полових 2-3 часа и се уморих яко. Беше време да си полегна малко, за да имам сили за утрешния ден. Очакваше ни тежко изпитание, а може би и стадо жирафи, кой знае.
Утрото не ни разочарови и точно, както очаквахме ни поднесе много изненади и тежки физически препятствия. До обяд дори не се сетихме да снимаме, но с течение на времето му хванахме цаката на лежането на плажа и вече не ни се виждаше толкова страшно. Обърнахме внимание и на фотоапаратите.
Ето ме мен, виждате ли колко е трудно
Тегобата споделяше и палаца на Цецо, ето го и него
Ето и няколко риболовно-плажни снимки. Риболовно, заради чадъра; плажни заради пясъка
Ред беше на Цецо да лови жирафи на бъркание, гмуркание и плувание
След активен риболов до вечерта стигнахме до заключението-Тука риба нема!
Решихме да сменим тактиката. Първо щяхме да изучим противника ЖИРАФ и веднъж опознали го да го уловим и изпечем.
Започнахме проучванито с уроци по история.
Модерното на това горното му е - Бехме малко на сайт сиийнг
Посетихме някои забележителни забележителности
и достигнахме до е това долното
Огледахме го внимателно и аз и Цецо
прочетохме и табелата и това, което разбрахме е, че това 100% е или първия жираф(гаранция се е казвал Адам) или вече наистина 100% сигурно това е бил някой много важен жирафски цар, крал или футболист щом са го препарирали така.
Вече бяхме подготвени по всички въпроси и решихме да вечеряме- ей на тая река
След вечерята с много студена бира от всевъзможни марки ми се доспа и си легнах. Цецо остана да дебне за жирафчета на щеката.
Добре, че е бил на пост, защото скоро се появи първия жираф. Животното очевидно е обладано от духове и гаранция не ни мисли доброто.
Полу-пияния Цецо го гонил по чукарите почти до смърт,
но в крайна сметка успял да види къде е бърлогата на цялото стадо жирафи.
За да си почине хванал няколко водни жувотни и си легнал
на тази снимка не се знае, какво точно е снимано, но Цецо каза, че била най-важната
На сутринта с първите слънчеви лъчи се запътихме към леговището на дърговратите животни.
Оградихме периметъра с оградна мрежа и ги почнахме
До обяд ги направихме десетина парчета и стана време да снимаме улова.
Ето ги и тях-първокласни животни
Това е от нас, сигурно можеше да ги хванеми и в зоо парка, но ние по платено но ходиме !!!
Всичко започна с преминаване на държавната ни граница, би било глупаво да търсим жирафи в БГ, нали така. Та събота по обяд бойната група в състав Аз и още един пристигна на първото, предварително набелязано място. Времето изглеждаше подходящо за хващането на топлинен удър и веднага започнахме да работим по въпроса.
Няма да ви казвам, как ужасно миришеше всичката тази гнусна тиня по брега, колко мъртви и вмирисани костенурки имаше по бреге, но пък ще ви кажа, че за пръв път ми се отвори възможност да храня змии от ръка. Много симпатични животинки, скупчват се около теб и чакат да им подмяташ рибки.
Змии, змии, ама не са жирафи и след няма и 2-3 часа напуснахме първото място в търсене на по-добра слука. За да спестим време и да не се лутаме из полето прибегнахме до помощ от приятел.
Испанския ни френд Църен Църен та Лилав ->
ни светна къде може да се изкъпем безплатно, пък и чат пат се завъртали жирафи на водопой по тези места.
Църен та Лилав е сериозно момче и никога не би ни подвел. Следвайки насоките му не след дълго открихме безплатния душ
Хавлиите на рамо и юруш към къпалнята
Водата прави чудеса, вижете го Цецо, какъв спаружен влезе в банята и какъв пич излезе
След банята се отправихме към следващата ни дестинация. Пристигнахме тъкмо на време, за да не изпуснем излизането на комарите
Ето го и мястото
Определено беше време за вечеря, затова и се захванахме с готвене и друга къщна работа. Докато хапнем и Цецо му се доспа, та ме заряза сам да ловя дълговратите. Оказа се, че и тук няма нищо екзотично, но пък се ловяха познатите ни риби с тъп поглед.
Личното ми мнение е, че слушането на чалга ги е превърнала в това, което са сега, но нямам доказателства.
Имам си обаче нова, много фейшън фанелка с каракудки на нея.
Всички истински гъзари трябва да ходят за риба със специални рибиловни фанелки, затова и Цецо си има същата.
**Лирично отклонение №1
Изглежда на чуждоезичните момиченца им е много интересно, когато видят по плажа да си вървят момченца с еднакви, специални, риболовни, фейшън фанелки, защото много ни се радваха.
**Край на лирично отклонение №1
Прилагам снимка на въпросния моден връх
Полових 2-3 часа и се уморих яко. Беше време да си полегна малко, за да имам сили за утрешния ден. Очакваше ни тежко изпитание, а може би и стадо жирафи, кой знае.
Утрото не ни разочарови и точно, както очаквахме ни поднесе много изненади и тежки физически препятствия. До обяд дори не се сетихме да снимаме, но с течение на времето му хванахме цаката на лежането на плажа и вече не ни се виждаше толкова страшно. Обърнахме внимание и на фотоапаратите.
Ето ме мен, виждате ли колко е трудно
Тегобата споделяше и палаца на Цецо, ето го и него
Ето и няколко риболовно-плажни снимки. Риболовно, заради чадъра; плажни заради пясъка
Ред беше на Цецо да лови жирафи на бъркание, гмуркание и плувание
След активен риболов до вечерта стигнахме до заключението-Тука риба нема!
Решихме да сменим тактиката. Първо щяхме да изучим противника ЖИРАФ и веднъж опознали го да го уловим и изпечем.
Започнахме проучванито с уроци по история.
Модерното на това горното му е - Бехме малко на сайт сиийнг
Посетихме някои забележителни забележителности
и достигнахме до е това долното
Огледахме го внимателно и аз и Цецо
прочетохме и табелата и това, което разбрахме е, че това 100% е или първия жираф(гаранция се е казвал Адам) или вече наистина 100% сигурно това е бил някой много важен жирафски цар, крал или футболист щом са го препарирали така.
Вече бяхме подготвени по всички въпроси и решихме да вечеряме- ей на тая река
След вечерята с много студена бира от всевъзможни марки ми се доспа и си легнах. Цецо остана да дебне за жирафчета на щеката.
Добре, че е бил на пост, защото скоро се появи първия жираф. Животното очевидно е обладано от духове и гаранция не ни мисли доброто.
Полу-пияния Цецо го гонил по чукарите почти до смърт,
но в крайна сметка успял да види къде е бърлогата на цялото стадо жирафи.
За да си почине хванал няколко водни жувотни и си легнал
на тази снимка не се знае, какво точно е снимано, но Цецо каза, че била най-важната
На сутринта с първите слънчеви лъчи се запътихме към леговището на дърговратите животни.
Оградихме периметъра с оградна мрежа и ги почнахме
До обяд ги направихме десетина парчета и стана време да снимаме улова.
Ето ги и тях-първокласни животни
Това е от нас, сигурно можеше да ги хванеми и в зоо парка, но ние по платено но ходиме !!!
Страхотен репортаж Влади