Седем изпуснати щуки
Публикувано на: Съб Юли 03, 2010 11:52 am
Седем изпуснати щуки
Темата на колегата - „Къде сбърках” за първата му изпусната щука ме върна назад в годините и се замислих за щуките, които аз съм изпуснал, а случаят със седем риби в един излет ми е паметен, но за да стигна до него ще започна от по-далече.
Към риболова на щука се пристрастих в началото на осемдесетте.Отначало само ходех и нищо не хващах, но гледах и се учех, така две години.Първата щука хванах на Панчарево – 2 кг на монофилно влакно, втората пак там, на дигата – 4.2 кг/най-голямата ми риба и до сега/ вече със стоманен повод, без никакво изчакване, и двете риби на дъно - дърпат, засичам –чиста случайност и късмет на начинаещия.
С времето се понаучих, много ми хареса този риболов, хващах по 15-20 щуки на година, което за Софийския район си беше добре.Тогава ловях предимно на дъно, по-късно обаче на Богров водата започна да се избистря, появиха се много водорасли, а на Чепинци и Негован се завъдиха раци и дънния риболов стана труден.Преминах на плувки/тапи/, и свободно движещи се, и закотвени/тогава нямаше naRiba.com та да прочетеш кое как се връзва, за всичко трябва да се сетиш сам/ През 2000 –та хванах 32 риби само на Богров и Чепинци и реших, че вече съм майстор, но ........последва нещо крайно непонятно за мен.През 2001 година – 1 бр.,през 2002 – 0 бр.!!!Цяла година, най-малко двадесет излета,същите такъми, същата стръв, същите места и нито едно пипане!!!Разума ми отказваше да го приеме, но факт.Заподозрях дори магия, ако и на някой друг се е случвал подобен обрат в риболова да сподели, защото още нямам обяснение. Размислих се и смених тройките с единични куки с добре наточен връх.Като резултат през 2003 – 6 бр., 2004 – 8 бр, обърна се тенденцията.През 2005 ги намерих , в няколко излета хванах щуки, но само на едно- единственото място ,ходех в 4 сутринта за да го заема, ако не успеех-цял ден гледах пейзажа.Бате Цецо застана на съседното място да „цъка” бабушки и ги започнахме.Четири поредни” гелета”. Или щуките ми сваляха рибето, или ги засичах, повеждах и когато жълто-зеления силует се обърнеше пред мен се откачаха. На петия път закачих една „траверса” около 5 кг, като я прекарах до кепа - беше по-голяма от отвора, тя ми скъса волфрамовия повод.После шести и седми „ужас без край”.Дойде бате Цецо, аз взех да му се оплаквам, а той рече че си измислям, показах му поредния уклей направен на лентички от зъбите на щуката, но той отрече и това .
Седнах и в жегата превързах всичките поводи, като сложих тройки вместо единични куки, заметнах и легнах в колата да поспя след пълното психическо и физическо изтощение.Когато станах на две от въдиците имах характерното за щуката самозасичане и укриване във водораслите. С малко усилие извадих две щуки „близначки” по 1.5 кг.Каръкът беше пречупен.После имах и добри и лоши години, продължавам да ловя на тройки, олекотих такъмите си максимално, защото смятам, че рибите станаха много по-внимателни, поводите които използвам са много по-съвременни и усъвършенствани , но щуките ги усещат и се въздържат от атака.Виждал съм колеги, които по една или друга причина ловят на монофилно влакно и имат много удари, но в 90% от случаите следва късане.
Това, което споделих се отнася само за района около София, щуките които съм хванал в реки и езера от страната са много малко .
Наслука на всички.
Снимките по долу са от време близко до описания случай, но тогава нямах цифров фотоапарат и ми е останала само много лоша снимка на хартия – двете щуки на плочките на коридора у дома.

Това е бате Цецо, когато не го мързи, а това се случва много рядко,също хвърля за щука и често има късмет.

Темата на колегата - „Къде сбърках” за първата му изпусната щука ме върна назад в годините и се замислих за щуките, които аз съм изпуснал, а случаят със седем риби в един излет ми е паметен, но за да стигна до него ще започна от по-далече.
Към риболова на щука се пристрастих в началото на осемдесетте.Отначало само ходех и нищо не хващах, но гледах и се учех, така две години.Първата щука хванах на Панчарево – 2 кг на монофилно влакно, втората пак там, на дигата – 4.2 кг/най-голямата ми риба и до сега/ вече със стоманен повод, без никакво изчакване, и двете риби на дъно - дърпат, засичам –чиста случайност и късмет на начинаещия.
С времето се понаучих, много ми хареса този риболов, хващах по 15-20 щуки на година, което за Софийския район си беше добре.Тогава ловях предимно на дъно, по-късно обаче на Богров водата започна да се избистря, появиха се много водорасли, а на Чепинци и Негован се завъдиха раци и дънния риболов стана труден.Преминах на плувки/тапи/, и свободно движещи се, и закотвени/тогава нямаше naRiba.com та да прочетеш кое как се връзва, за всичко трябва да се сетиш сам/ През 2000 –та хванах 32 риби само на Богров и Чепинци и реших, че вече съм майстор, но ........последва нещо крайно непонятно за мен.През 2001 година – 1 бр.,през 2002 – 0 бр.!!!Цяла година, най-малко двадесет излета,същите такъми, същата стръв, същите места и нито едно пипане!!!Разума ми отказваше да го приеме, но факт.Заподозрях дори магия, ако и на някой друг се е случвал подобен обрат в риболова да сподели, защото още нямам обяснение. Размислих се и смених тройките с единични куки с добре наточен връх.Като резултат през 2003 – 6 бр., 2004 – 8 бр, обърна се тенденцията.През 2005 ги намерих , в няколко излета хванах щуки, но само на едно- единственото място ,ходех в 4 сутринта за да го заема, ако не успеех-цял ден гледах пейзажа.Бате Цецо застана на съседното място да „цъка” бабушки и ги започнахме.Четири поредни” гелета”. Или щуките ми сваляха рибето, или ги засичах, повеждах и когато жълто-зеления силует се обърнеше пред мен се откачаха. На петия път закачих една „траверса” около 5 кг, като я прекарах до кепа - беше по-голяма от отвора, тя ми скъса волфрамовия повод.После шести и седми „ужас без край”.Дойде бате Цецо, аз взех да му се оплаквам, а той рече че си измислям, показах му поредния уклей направен на лентички от зъбите на щуката, но той отрече и това .
Седнах и в жегата превързах всичките поводи, като сложих тройки вместо единични куки, заметнах и легнах в колата да поспя след пълното психическо и физическо изтощение.Когато станах на две от въдиците имах характерното за щуката самозасичане и укриване във водораслите. С малко усилие извадих две щуки „близначки” по 1.5 кг.Каръкът беше пречупен.После имах и добри и лоши години, продължавам да ловя на тройки, олекотих такъмите си максимално, защото смятам, че рибите станаха много по-внимателни, поводите които използвам са много по-съвременни и усъвършенствани , но щуките ги усещат и се въздържат от атака.Виждал съм колеги, които по една или друга причина ловят на монофилно влакно и имат много удари, но в 90% от случаите следва късане.
Това, което споделих се отнася само за района около София, щуките които съм хванал в реки и езера от страната са много малко .
Наслука на всички.
Снимките по долу са от време близко до описания случай, но тогава нямах цифров фотоапарат и ми е останала само много лоша снимка на хартия – двете щуки на плочките на коридора у дома.
Това е бате Цецо, когато не го мързи, а това се случва много рядко,също хвърля за щука и често има късмет.