Много неуспешен излет
Публикувано на: Нед Авг 22, 2010 3:01 pm
Карък през август
След доста незапомнящи се с нищо излета след забраната, дойде и този, който запомних, но не с добро.
С мъка изпросих три дни отпуска/ а имам много/ и отидох на Огняново,залива от към Раковица,рано сутрин в делничен ден – спокойствие и тишина.Риболова направо си започна зле – още с разпъването на тъкъмите ми се откъсна главата на кепа.Никакви признаци за активност от хищните риби, неподвижни плувки, звънчето на дънната мълчи.Реших да сменя риболова и захраних близо до брега, пуснах директен 5 метров телескоп с много фина линия на троха, хванах една каракуда.Едната изоставена въдица се оплете в потопени храсти и мидите срязаха целия такъм, взех да връзвам от начало и не следях останалите.При един контролен поглед прекият телескоп „пиеше вода” на здрави тласъци, скочих, пресегнах се и под носа ми рибата разклати стойката забита в камънака и отмъкна пръта във водата.Явно беше голяма защото го потопи веднага под повърхността и не можах да го закача с дънната.Изплува след 40 метра и пак потъна, показа се на другия бряг на залива и спря.Не бях на себе си от яд, адреналина на мах и реших – ще плувам.Добре, че разстоянието ми се видя голямо за моите възможности, та надух една възглавничка, която си нося за спасителна когато влизам да вадя заплетени във водорасли по- едри риби.Преплувах залива с труд, хванах пръта и както си бях до гърди напънах, рибата подръпна, аз въодушевен напънах още малко и праааас, Гарболиното на две. Да кажа, че освирепях ще е малко. Бутнах дебелата част към брега и заплувах да скъсам влакното.Като се върнах счупеното парче се беше напълнило с вода, хлъзнало се по наклона и отишло завинаги в дълбокото.Тръгнах да се връщам и по средата усещам, че нямам повече сили, ако не беше възглавничката не знам дали щях да доплувам до брега.
От преумората едвам дочаках да стане 15.00 часа и си тръгнах. Снимки на рибите няма, за пет каракуди и четири костурчета, то няма и какво да се снима. Вече го няма и любимия прът, с който както казва бате Цецо съм хванал „тонове” риба. Този ден скъсах поне 10-15 пъти в потопени храсти и миди, само голямата риба не можа да претрие влакното и поне да си спася телескопа- каръшки ден.Наслука.
Това е залива в който остана един много хубав прът.
След доста незапомнящи се с нищо излета след забраната, дойде и този, който запомних, но не с добро.
С мъка изпросих три дни отпуска/ а имам много/ и отидох на Огняново,залива от към Раковица,рано сутрин в делничен ден – спокойствие и тишина.Риболова направо си започна зле – още с разпъването на тъкъмите ми се откъсна главата на кепа.Никакви признаци за активност от хищните риби, неподвижни плувки, звънчето на дънната мълчи.Реших да сменя риболова и захраних близо до брега, пуснах директен 5 метров телескоп с много фина линия на троха, хванах една каракуда.Едната изоставена въдица се оплете в потопени храсти и мидите срязаха целия такъм, взех да връзвам от начало и не следях останалите.При един контролен поглед прекият телескоп „пиеше вода” на здрави тласъци, скочих, пресегнах се и под носа ми рибата разклати стойката забита в камънака и отмъкна пръта във водата.Явно беше голяма защото го потопи веднага под повърхността и не можах да го закача с дънната.Изплува след 40 метра и пак потъна, показа се на другия бряг на залива и спря.Не бях на себе си от яд, адреналина на мах и реших – ще плувам.Добре, че разстоянието ми се видя голямо за моите възможности, та надух една възглавничка, която си нося за спасителна когато влизам да вадя заплетени във водорасли по- едри риби.Преплувах залива с труд, хванах пръта и както си бях до гърди напънах, рибата подръпна, аз въодушевен напънах още малко и праааас, Гарболиното на две. Да кажа, че освирепях ще е малко. Бутнах дебелата част към брега и заплувах да скъсам влакното.Като се върнах счупеното парче се беше напълнило с вода, хлъзнало се по наклона и отишло завинаги в дълбокото.Тръгнах да се връщам и по средата усещам, че нямам повече сили, ако не беше възглавничката не знам дали щях да доплувам до брега.
От преумората едвам дочаках да стане 15.00 часа и си тръгнах. Снимки на рибите няма, за пет каракуди и четири костурчета, то няма и какво да се снима. Вече го няма и любимия прът, с който както казва бате Цецо съм хванал „тонове” риба. Този ден скъсах поне 10-15 пъти в потопени храсти и миди, само голямата риба не можа да претрие влакното и поне да си спася телескопа- каръшки ден.Наслука.
Това е залива в който остана един много хубав прът.
.
.И на мен ми се е случвало, но пръта беше на брега без стоика и се искъпах с дрехите .А за мястото няма да казвам ,че тогава ще падне големиа 
.Некоя комшийка имаш със зъл поглед 
и сигурно те е срешнала когата си тръгвал за риба 
