моят харпунджийски излет :)
Публикувано на: Пон Сеп 20, 2010 11:06 am
18.09.2010 - хубав, слънчев ден, без вятър и вълни, идеално за ....плаж 
. Оставих домочадието да си плажува а аз тръгнах към скалите. Още с първото гмуркане нанизах дебеличък кефал, помислих си – добре започва. Плувайки на 30-40м покрай брега продължаваха да се стрелкат платерини и кефали, но дребни. Приближавайки едно така да се каже бурунче гмурнах / там е някъде към 4м дълбочината/ и по дъното се придвижвах към един камък, в момента в който почти стигнах до него видях огромния силует на рибока да се движи бавно и величествено . И сега се чудя как не изгубих самообладание а се прицелих спокойно, точно зад главата му и стрелях. Последва яко опъване на харпуна и почнах бясно плуване след него и нагоре . След има –няма 5 сек. харпуна олекна. Гледам от повърхността че гофанчо полегна на дъното но се ужасих че беше на средата на стрелата и при някой предсмъртен порив може да се изниже, веднага гмурнах върху него като с лявата ръка хванах стрелата отпред за да не измуши а с тялото си го затиснах и последва най-яката прегръдка която някога съм правил. Измуших го към кордата и притискайки го яко към тялото си отпраших към скалите на плиткото.Учудих се че не оказва никаква съпротива, явно изсрела се е оказъл смъртоносен. На плиткача вече го доумъртвих с кукана и седнах да си почина. Трябваха ми поне 10 мин. да ми падне адреналина и да се почувствам нормално и изведнъж се сетих за нещо което тогава веднага забравих : Сутринта, пътувайки насам, спускайки се по пътя към Отманли виждам една бяла жигула и една крехка женица маха с бяла кърпичка.Веднага отбих и спрях - спукали гума, мъжа и инвалид, не могат да я сменят, смених им гумата., приказваме си кой какъв и защо такъв, те отивали на къщичката си, аз за риба и т.н., накрая те ми предлагат пари, аз естествено отказвам и жената ми пожелава – ГОЛЯМА РИБА ДА ХВАНЕШ МОЕТО МОМЧЕ !!!!!........... и сега какво , казах си,току-що влезах и да излизам ли............неееее, за релакс пообиколих плиткача и чукнах още 2 кефалчета Наистина голям късмет че срещнах това добиче, голям късмет че го целнах точно къде трябва, явно пожеланията на женицата се сбъдват, непременно трябва да я потърся да ми пожелае джакпота от тотото . Живея в краставицата, и като се прибирахме, минаваме край магазин Щука,между 10 и 11 вход на блока, като наискачаха рибарите, то не бяха снимки и възклицания, оказа се че наистина малко хора са виждали такъв дърт чернокоп , а според колегите от spearfish.org се оказа че това е рекорд за документиран харпуниран гофус в България 
. Оставих домочадието да си плажува а аз тръгнах към скалите. Още с първото гмуркане нанизах дебеличък кефал, помислих си – добре започва. Плувайки на 30-40м покрай брега продължаваха да се стрелкат платерини и кефали, но дребни. Приближавайки едно така да се каже бурунче гмурнах / там е някъде към 4м дълбочината/ и по дъното се придвижвах към един камък, в момента в който почти стигнах до него видях огромния силует на рибока да се движи бавно и величествено . И сега се чудя как не изгубих самообладание а се прицелих спокойно, точно зад главата му и стрелях. Последва яко опъване на харпуна и почнах бясно плуване след него и нагоре . След има –няма 5 сек. харпуна олекна. Гледам от повърхността че гофанчо полегна на дъното но се ужасих че беше на средата на стрелата и при някой предсмъртен порив може да се изниже, веднага гмурнах върху него като с лявата ръка хванах стрелата отпред за да не измуши а с тялото си го затиснах и последва най-яката прегръдка която някога съм правил. Измуших го към кордата и притискайки го яко към тялото си отпраших към скалите на плиткото.Учудих се че не оказва никаква съпротива, явно изсрела се е оказъл смъртоносен. На плиткача вече го доумъртвих с кукана и седнах да си почина. Трябваха ми поне 10 мин. да ми падне адреналина и да се почувствам нормално и изведнъж се сетих за нещо което тогава веднага забравих : Сутринта, пътувайки насам, спускайки се по пътя към Отманли виждам една бяла жигула и една крехка женица маха с бяла кърпичка.Веднага отбих и спрях - спукали гума, мъжа и инвалид, не могат да я сменят, смених им гумата., приказваме си кой какъв и защо такъв, те отивали на къщичката си, аз за риба и т.н., накрая те ми предлагат пари, аз естествено отказвам и жената ми пожелава – ГОЛЯМА РИБА ДА ХВАНЕШ МОЕТО МОМЧЕ !!!!!........... и сега какво , казах си,току-що влезах и да излизам ли............неееее, за релакс пообиколих плиткача и чукнах още 2 кефалчета Наистина голям късмет че срещнах това добиче, голям късмет че го целнах точно къде трябва, явно пожеланията на женицата се сбъдват, непременно трябва да я потърся да ми пожелае джакпота от тотото . Живея в краставицата, и като се прибирахме, минаваме край магазин Щука,между 10 и 11 вход на блока, като наискачаха рибарите, то не бяха снимки и възклицания, оказа се че наистина малко хора са виждали такъв дърт чернокоп , а според колегите от spearfish.org се оказа че това е рекорд за документиран харпуниран гофус в България 
Браво за добрия изстрел.