13.11.10 - Двамата Червенобради продължават...
Публикувано на: Пон Окт 18, 2010 12:13 pm
Свобоният уикенд най-сетне дойде.
Тихият сигнал на алармата ме извади полека от дълбокия сън. След кратко суетене из кухнята и около такъмите, с баща ми поехме към Дебелец.
Ситният дъжд и топлото време ни се струваха добра поличба...
...Язовирът спеше. Мълчаливата хилядолетна стража на скалистото дефиле бе застинала в утринното безвремие.
Внимателно, да не събудим сякаш заспалата вода, започнахме да стягаме такъмите. Баща ми, изпълняващ ролята на Първия Червенобрад, се зае с телескопите, а аз отново засглобявах спинигите.
Пристъпихме към "огледалото". Отсреща две бели точки подсказваха, че не сме първите - чаплите вече бяха заели позиции.
Баща ми се захвана за плувката и скоро разписа сефтето. Костурче около 20см. Това беше и масовият размер за деня, с някои по-дребни и малко по-едри изключения.
След 10-ина празни проводки на синята Моска и 3-4 поредни риби на баща ми на плувка, си направих някои изводи и смених тактиката. Рибите кълвяха на около 1,5 метра под повърхността, на мънички слънчевки... А аз имам точно каквото ми трябва - самоделчица отговаряща на точно тези описания!
С бавна и неравномерна проводка още на първото замятане регистрирах почукване. На втората проводка още едно, а точно след него във водата се материализира един тъмен силует, воблерчето изчена, белна се коремчето на рибата и аванса изсъска! Ето го и моето сефте, и сефтето на самоделката!
Последваха още няколко риби, като почти нямаше празна проводка. Баща ми не издържа на гледката и той хвана спининга. Закачи брата близнак на това воблерче, но с костурска окраска
Отиде до понтона и от него записа наколко хубави костурета.
Постепенно рибата като че ли слезе по-надълбоко. Плиткогазещото воблерче спря да провокира атаки. Време беше за бърза закуска, глътка "кадем" и смяна на тактиката.
Баща ми се отдаде на плувкарство, което пък му носеше бързи борбени риби на всяка минута, едва ли не. На моменти нямаше време и смисъл да оставя пръта.
Аз закачих енда медна моска #1 и успях да запиша няколко поредни риби пред водораслите.
Една седефена огърлица в делечината привлече вниманието ми. Ала докато оставя спининга и отида до фотоапарата, изящното ято чапли се беше отдалечило съвсем и успях да щракна едва половината от тези "царици"...
Постепенно рибите се покриха. Стана ясно, че или са се дръпнали навътре или са се набили във водораслите. Дънната въдица потвърди първото твърдение. На моменти баща ми не сварваше да сложи звънчето - ударите следваха почти моментално след падане на рибето на дъното.
Аз смених медния цвят с любимия ми боец - бяла моска със сини точки и започнах да изследвам какво се случва из водораслите...
Група от трима колеги, местни, се беше разположи между временно току до нас и най-удобната позиция за проводки пред "храсталака" беше заета...
Държа да отбележа, че тези колеги отсрамиха лошата слава на прозвището "местен". Тихи, културни люде, които с два-три бързи въпроса разбраха каква е тактиката, спретнаха си такъмите и спокойно взеха да дърпат по някое костуре на дъно и плувка.
Започна да излиза вятър, който постоянно си въртеше посоката в залива. Рибите се бяха групирали във водораслите и спининга беше доста сложничък за моите скромни умения. Иначе костурът налиташе като обезумял на блесната, стига тя да се водеше пред или в самата растителност.
Проблемът беше, че след "токовия" удар костурът моментално свиваше в храстите и имах много изтървани риби, но кефът продължаваше да не спада. Хванах горе-долу цаката и успях да измъкна известен брой лакомници.
А като казах лакомник... Ето този сладур, ояевидно претърпял доста премеждия /беше само с една трета опашка
/, дойде и ни се помоли за някое рибе. Е, дадохме му.
Щипна към храстите и след малко се върна и си посика още дна. А след нея и още една, и още една, и още една... След десетата рибка все така продължаваше да си иска, а ние не можехме да се начудим къде ги събира...
Изглежда редовното описване на костурските ми страсти беше дало някакъв резултат защото към обед обстановката наоколо беше като на буната в разгара на каята... Колеги търсещи костур, кой както може и знае, завладяха брега, понтона и съвсем закономерно шумовия фон се засили... Поне нямаше чалга този път
Беше ясно, че ще се скатава. С мъка си обещах "една последна рибка..." и с още по-голяма мъка спазих обещанието си...
Ето го и Втория Червенобрад.
А ето ги и главните герои на този епизод - Раираните Червенопери!
Събрахме лагера, сбогувахме се с приятната компания на колегите до нас, и се огледахме наоколо, за да кажем "довиждане" и на язовира, който отново се оказа щедър към нас...
Мда... Есента е в разгара си и макар мрачна, окрасяваше пътя към дома...
Тихият сигнал на алармата ме извади полека от дълбокия сън. След кратко суетене из кухнята и около такъмите, с баща ми поехме към Дебелец.
Ситният дъжд и топлото време ни се струваха добра поличба...
...Язовирът спеше. Мълчаливата хилядолетна стража на скалистото дефиле бе застинала в утринното безвремие.
Внимателно, да не събудим сякаш заспалата вода, започнахме да стягаме такъмите. Баща ми, изпълняващ ролята на Първия Червенобрад, се зае с телескопите, а аз отново засглобявах спинигите.
Пристъпихме към "огледалото". Отсреща две бели точки подсказваха, че не сме първите - чаплите вече бяха заели позиции.
Баща ми се захвана за плувката и скоро разписа сефтето. Костурче около 20см. Това беше и масовият размер за деня, с някои по-дребни и малко по-едри изключения.
След 10-ина празни проводки на синята Моска и 3-4 поредни риби на баща ми на плувка, си направих някои изводи и смених тактиката. Рибите кълвяха на около 1,5 метра под повърхността, на мънички слънчевки... А аз имам точно каквото ми трябва - самоделчица отговаряща на точно тези описания!
С бавна и неравномерна проводка още на първото замятане регистрирах почукване. На втората проводка още едно, а точно след него във водата се материализира един тъмен силует, воблерчето изчена, белна се коремчето на рибата и аванса изсъска! Ето го и моето сефте, и сефтето на самоделката!
Последваха още няколко риби, като почти нямаше празна проводка. Баща ми не издържа на гледката и той хвана спининга. Закачи брата близнак на това воблерче, но с костурска окраска
Отиде до понтона и от него записа наколко хубави костурета.
Постепенно рибата като че ли слезе по-надълбоко. Плиткогазещото воблерче спря да провокира атаки. Време беше за бърза закуска, глътка "кадем" и смяна на тактиката.
Баща ми се отдаде на плувкарство, което пък му носеше бързи борбени риби на всяка минута, едва ли не. На моменти нямаше време и смисъл да оставя пръта.
Аз закачих енда медна моска #1 и успях да запиша няколко поредни риби пред водораслите.
Една седефена огърлица в делечината привлече вниманието ми. Ала докато оставя спининга и отида до фотоапарата, изящното ято чапли се беше отдалечило съвсем и успях да щракна едва половината от тези "царици"...
Постепенно рибите се покриха. Стана ясно, че или са се дръпнали навътре или са се набили във водораслите. Дънната въдица потвърди първото твърдение. На моменти баща ми не сварваше да сложи звънчето - ударите следваха почти моментално след падане на рибето на дъното.
Аз смених медния цвят с любимия ми боец - бяла моска със сини точки и започнах да изследвам какво се случва из водораслите...
Група от трима колеги, местни, се беше разположи между временно току до нас и най-удобната позиция за проводки пред "храсталака" беше заета...
Държа да отбележа, че тези колеги отсрамиха лошата слава на прозвището "местен". Тихи, културни люде, които с два-три бързи въпроса разбраха каква е тактиката, спретнаха си такъмите и спокойно взеха да дърпат по някое костуре на дъно и плувка.
Започна да излиза вятър, който постоянно си въртеше посоката в залива. Рибите се бяха групирали във водораслите и спининга беше доста сложничък за моите скромни умения. Иначе костурът налиташе като обезумял на блесната, стига тя да се водеше пред или в самата растителност.
Проблемът беше, че след "токовия" удар костурът моментално свиваше в храстите и имах много изтървани риби, но кефът продължаваше да не спада. Хванах горе-долу цаката и успях да измъкна известен брой лакомници.
А като казах лакомник... Ето този сладур, ояевидно претърпял доста премеждия /беше само с една трета опашка
/, дойде и ни се помоли за някое рибе. Е, дадохме му.Щипна към храстите и след малко се върна и си посика още дна. А след нея и още една, и още една, и още една... След десетата рибка все така продължаваше да си иска, а ние не можехме да се начудим къде ги събира...
Изглежда редовното описване на костурските ми страсти беше дало някакъв резултат защото към обед обстановката наоколо беше като на буната в разгара на каята... Колеги търсещи костур, кой както може и знае, завладяха брега, понтона и съвсем закономерно шумовия фон се засили... Поне нямаше чалга този път
Беше ясно, че ще се скатава. С мъка си обещах "една последна рибка..." и с още по-голяма мъка спазих обещанието си...
Ето го и Втория Червенобрад.
А ето ги и главните герои на този епизод - Раираните Червенопери!
Събрахме лагера, сбогувахме се с приятната компания на колегите до нас, и се огледахме наоколо, за да кажем "довиждане" и на язовира, който отново се оказа щедър към нас...
Мда... Есента е в разгара си и макар мрачна, окрасяваше пътя към дома...
