Един прекрасен зимен ден на Алино
Публикувано на: Чет Дек 30, 2010 11:13 am
След като Бат Стан ми запали фитила с темата, че на Алино има лед, макар и само за „ценители”, автоматично се идентифицирах като такъв 
и мисълта за първи риболов на лед този сезон не ми даде спокойствие. Ангажименти също имаше в изобилие – дъщерята си дойде за Коледа , в офиса работа има до безкрай, но в сряда 29 декември вече нищо не можеше да ме спре, един ден отпуска, ден само за мен, което не се беше случвало вече три седмици – нещо крайно необичайно за човек с моите навици.
Жестокият студ ме накара да изчакам малко с тръгването и едва към 11.00 часа бях на брега на язовира. Съвсем сам, нямаше и следи от колеги около стената. Температурата беше минус 8 С, тишина и слънце. За всеки случай тръгнах по пътеката от западния бряг и се насочих към клисурата на устието. Леда беше много добър, то няма как при този здрав студ. Между 14 и 18 см много як, твърд като бетон първи лед. Чак сега се сетих, че не съм си заточвал ножовете на бура и всяка дупка я правех на почивки. Затова и направих малко дупки, но във всяка дърпаше.
Лових само на плувка, стръв хирономус. Рибките бяха активни, но кокто често се случва, редуваха за продължително време предпочитанията си към подаването на стръвта. Единият ми монтаж е класически с повод след последното олово, а другият е с долно олово и къс повод фиксиращ стръвта на 3-4 см над дъното. Та и този ден рибите редуваха двата тъкъма, изглежда това е някаква особеност на начина им на хранене, предполагам че в определен интервал търсят храната по дъното, а после плуват малко над него и обират това което срещнат. За съжаление не мога да погледна на тази дълбочина, вчера лових на 4 до 5 метра, иначе би било много любопитно да се види как точно се хранят рибите.
Денят наистина беше прекрасен – лед, сняг, борове, слънце и синьо небе, пълно безветрие. Замислих се колко рядко ми се случва да попадна на такова райско място и колко много време прекарвам в бетонения град.
Дали от адреналинът или от емоциите на първия риболов на лед, студ през този ден не усетих, въпреки че дълго лових в сянката на клисурата. Имаше следи от колеги, може би от предния ден, но тук аз бях първия в този залив.
След обяд дойдоха Стоян, съфорумец и негов колега, включиха се и те въпреки че интензивноста на риболова вече беше намаляла, имаха успех на блесна и мормишка. Рибата се премести към по-дълбокото и вземаше само с подлъгване.
Хванах 35 рибки, костур и бабушки, дребни наистина, типични алински рибета, но на мен килограми не ми трябват, удоволствието от риболова и деня бяха наистина на мах. На този опоскан язовир е истинско предизвикателство да хванеш въобще риба, на Герман сигурно има много повече, но за мен не е същото. Моите рибета отидоха към тигана на колежката на която бяха обещани/ че да ме замества /.
Затова и го обичам толкова много, този малък и беден на риба, но много красив язовир в планината. Около София киша, мъгла, кал и безрибие, но на Алино леда идва най-рано и последен си отива.
Наслука на всички. Дано тази зима е с лед, риба и безопасна!
и мисълта за първи риболов на лед този сезон не ми даде спокойствие. Ангажименти също имаше в изобилие – дъщерята си дойде за Коледа , в офиса работа има до безкрай, но в сряда 29 декември вече нищо не можеше да ме спре, един ден отпуска, ден само за мен, което не се беше случвало вече три седмици – нещо крайно необичайно за човек с моите навици.Жестокият студ ме накара да изчакам малко с тръгването и едва към 11.00 часа бях на брега на язовира. Съвсем сам, нямаше и следи от колеги около стената. Температурата беше минус 8 С, тишина и слънце. За всеки случай тръгнах по пътеката от западния бряг и се насочих към клисурата на устието. Леда беше много добър, то няма как при този здрав студ. Между 14 и 18 см много як, твърд като бетон първи лед. Чак сега се сетих, че не съм си заточвал ножовете на бура и всяка дупка я правех на почивки. Затова и направих малко дупки, но във всяка дърпаше.
Лових само на плувка, стръв хирономус. Рибките бяха активни, но кокто често се случва, редуваха за продължително време предпочитанията си към подаването на стръвта. Единият ми монтаж е класически с повод след последното олово, а другият е с долно олово и къс повод фиксиращ стръвта на 3-4 см над дъното. Та и този ден рибите редуваха двата тъкъма, изглежда това е някаква особеност на начина им на хранене, предполагам че в определен интервал търсят храната по дъното, а после плуват малко над него и обират това което срещнат. За съжаление не мога да погледна на тази дълбочина, вчера лових на 4 до 5 метра, иначе би било много любопитно да се види как точно се хранят рибите.
Денят наистина беше прекрасен – лед, сняг, борове, слънце и синьо небе, пълно безветрие. Замислих се колко рядко ми се случва да попадна на такова райско място и колко много време прекарвам в бетонения град.
Дали от адреналинът или от емоциите на първия риболов на лед, студ през този ден не усетих, въпреки че дълго лових в сянката на клисурата. Имаше следи от колеги, може би от предния ден, но тук аз бях първия в този залив.
След обяд дойдоха Стоян, съфорумец и негов колега, включиха се и те въпреки че интензивноста на риболова вече беше намаляла, имаха успех на блесна и мормишка. Рибата се премести към по-дълбокото и вземаше само с подлъгване.
Хванах 35 рибки, костур и бабушки, дребни наистина, типични алински рибета, но на мен килограми не ми трябват, удоволствието от риболова и деня бяха наистина на мах. На този опоскан язовир е истинско предизвикателство да хванеш въобще риба, на Герман сигурно има много повече, но за мен не е същото. Моите рибета отидоха към тигана на колежката на която бяха обещани/ че да ме замества
/.Затова и го обичам толкова много, този малък и беден на риба, но много красив язовир в планината. Около София киша, мъгла, кал и безрибие, но на Алино леда идва най-рано и последен си отива.
Наслука на всички. Дано тази зима е с лед, риба и безопасна!
Прекрасен риболовен излет ! 
