Празнични кефали
Публикувано на: Пет Яну 07, 2011 12:23 am
Зима е. Зима, зима, ама колко да е зима. Ей го, Коледа е, а навънка едни температури... все едно е април. Мани, че и рибите се изпокриха, ошашавиха се , не знаят зима ли е лято ли е. Па и една буря се изви навръх коледа, придошлите реки отнесоха кефалите чак в гръцко сигурно. А както знаем кефалът си иска студ... и мънисто.
Това не ми пречи да направя няколко следобедни проби, в промеждутъка след свинския лов и преди прелета на патиците. Реката, както очаквам, е огромна и мътна. Неколцината рибари по брега гледат омърлушено, от сутринта никой няма риба.
Две топки лепен бял подадени на границата на бързата и бавната вода раздвижват кефалите и набързо успявам да измъкна няколко риби.
Време е за вечерни прелет на патиците, тъй че набързо ги релиизвам пред изумените погледи на местните риболовци:
и отпрашвам.
На следващия ден действам по същата схема. Сутринта по балкана за прасета, късния следобяд риболов и после диви патици.
Веста за вчерашния ми успех се е разчула и сега рибарското присъствие е удвоено.
Удвоена е и реката. Оттичащите се от планината води пълнят речното корито и реката вече е заляла крайбрежните върби. Все пак намирам място на пясъчен разлив.
Месните ме посрещат с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата" и двама от вчерашните моментално се строяват под мен. Замятам малко лепен бял и скоро този под мен измъква сносен скобар, после още един. Нещо не е наред. Огромната река отнася червейте ми на поне двадесет метра надолу и при тази тактика се явявам само като захранващ на тези под мен. Май трябва промяна. Набързо скачам до близката нива , откъдето се сдобивам с малко чернозем. Мятам вътре две шепи бял и шепа трохи, повечко вода и камък във всяка топка завършват нещата. На болото монтирам близалка и съм готов:
Скоро успявам да извадя добър кефал:
Риболовът бързо потръгва, за разлика на този под мен
, но докато се занимавах с промяната на тактиката деня почти изтече и имах само час за риболов.
Все пак успях да излъжа още няколко риби, срещу 0 на другите на вира, които с изумление гледаха килото бели в кутията ми. Бърза снимка на улова:
И рибите заминават да растат:
На следващия ден отново заваля пороен дъжд и подозирах че реката няма да става за риболов поне седмица.
Все пак решавам да направя още един излет на и то на бележитата дата 31.12. Ей тъй, като честитка за Нова Година дет се вика.
Ставайки сутринта ме посреща съвсем различна картина от предния ден. Температурите са паднали с поне 15-20 градуса и навън всичко е заскрежено. Скрежът е обгърнал всичко създавайки причудливи форми върху клоните на дърветата, по които учудено подскачат и ги разглеждат замръзнали врабци. От студа перушината им е настръхнала и сега те изглеждат почти двойно по-едри и топчести. Стъклото на колата ми е изрисувано с причудливи форми като от нейзвестен авангарден художник. Решавам да не бързам във студа и да изпия едно кафе в очакване да се покаже слънцето. Пия топлото кафе и зяпам зимната красота от прозореца, кроейки планове за риболова. Ето, на хоризонта бавно изплува големия диск на слънцето и бавно се издига нагоре в небето. Лъчите му започват да играят по замръзналата земя, правейки чудни слънчеви зайчета при съприкосновението си със снежните кристали. Това обаче не променя съществено температурите навън, слънцето сега е като луминисцентна лампа и само разпръсква студена светлина наоколо.
Реката ме посреща вече поизбистрена и с намалено ниво след обилните дъждове отпреди седмица.
Този път съм се запасил с пръст предварително:
Слагам вътре и шепа "Трапер" за аромат, две шепи изпънат бял и една жив. Половин пакет жълта троха завършват сместа. От опит съм се убедил, че едрите кефали (и не само те) проявяват определени предпочитания към оцветената в жълто храна.
Добавям доста вода , за да я направя тежка и течението да не отвлича намиращите се вътре червеи.
Не бързам да хвърлям храната. Първо искам да пообиколя по реката и да потърся признаци на риба. Пробвам в няколко вира, но с изключение на един дребен кефал не упявам да провокирам други риби. Явно рибите не са в дълбокото. Да пробваме в бързея тогава. Въпреки че е малко нетипично рибите да са в бързата вода в тоя студ.
Настанявам се на брега на плитък, около метър, бързей. Докато разпъвам сергията забелязвам проиграваща в бързото риба. Рибите са тук и стоят в най голямото течение.
Слагам кукака "Оунър Фуна" N:10, на която нанизвам златно мънисто. Поводът ми е 0.10, около 30 сантиметра, утежнение във вид на верижка от прогресиращи съчми и плувка 3 грама "буренце".
Освен мънистото закачам на куката и двойка бели и замятам. Скоро вече имам риба. Подаването на храна постепенно настървява рибата и кефалите се събират. Всеки изваден кефал повръща червей и храна, което ми говори за правилността на избраната тактика. За съжаление, кълванетата са мълниеносни и завършват с бързо плюене щом усетят съпротивлението на плувката, което налага повишено внимание и мигновенни закачки, тъй че имам и доста гелета и откачени риби, но все пак доста кефали се запознават със живарника ми отвътре. Истински съм изненадан когато на петното ми се завъртат и скобари, който се размесват със кефалите и риболова става разнообразен и интересен.
От студеното време водачите ми периодично замръзват. Ръцете ми също, особенно след като появилият се отникъде вятър, запраща кърпата ми за бърсане във водата. Но рибите са тук и кълват. За съжаление зимните дни са кратки, а и празника вече чука на вратата тъй, че е време да приключвам и да се отправям към очакващата ме празнична трапеза:
Измръзнал, но доволен приключвам с риболова. Отново успях да намеря рибите и да ги провокирам да кълват и това ме изпълва с блаженство. Закрих годината подобаващо, да се надяваме откриването да е също така успешно.
Това не ми пречи да направя няколко следобедни проби, в промеждутъка след свинския лов и преди прелета на патиците. Реката, както очаквам, е огромна и мътна. Неколцината рибари по брега гледат омърлушено, от сутринта никой няма риба.
Две топки лепен бял подадени на границата на бързата и бавната вода раздвижват кефалите и набързо успявам да измъкна няколко риби.
Време е за вечерни прелет на патиците, тъй че набързо ги релиизвам пред изумените погледи на местните риболовци:
и отпрашвам.
На следващия ден действам по същата схема. Сутринта по балкана за прасета, късния следобяд риболов и после диви патици.
Веста за вчерашния ми успех се е разчула и сега рибарското присъствие е удвоено.
Удвоена е и реката. Оттичащите се от планината води пълнят речното корито и реката вече е заляла крайбрежните върби. Все пак намирам място на пясъчен разлив.
Месните ме посрещат с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата" и двама от вчерашните моментално се строяват под мен. Замятам малко лепен бял и скоро този под мен измъква сносен скобар, после още един. Нещо не е наред. Огромната река отнася червейте ми на поне двадесет метра надолу и при тази тактика се явявам само като захранващ на тези под мен. Май трябва промяна. Набързо скачам до близката нива , откъдето се сдобивам с малко чернозем. Мятам вътре две шепи бял и шепа трохи, повечко вода и камък във всяка топка завършват нещата. На болото монтирам близалка и съм готов:
Скоро успявам да извадя добър кефал:
Риболовът бързо потръгва, за разлика на този под мен
, но докато се занимавах с промяната на тактиката деня почти изтече и имах само час за риболов.Все пак успях да излъжа още няколко риби, срещу 0 на другите на вира, които с изумление гледаха килото бели в кутията ми. Бърза снимка на улова:
И рибите заминават да растат:
На следващия ден отново заваля пороен дъжд и подозирах че реката няма да става за риболов поне седмица.
Все пак решавам да направя още един излет на и то на бележитата дата 31.12. Ей тъй, като честитка за Нова Година дет се вика.
Ставайки сутринта ме посреща съвсем различна картина от предния ден. Температурите са паднали с поне 15-20 градуса и навън всичко е заскрежено. Скрежът е обгърнал всичко създавайки причудливи форми върху клоните на дърветата, по които учудено подскачат и ги разглеждат замръзнали врабци. От студа перушината им е настръхнала и сега те изглеждат почти двойно по-едри и топчести. Стъклото на колата ми е изрисувано с причудливи форми като от нейзвестен авангарден художник. Решавам да не бързам във студа и да изпия едно кафе в очакване да се покаже слънцето. Пия топлото кафе и зяпам зимната красота от прозореца, кроейки планове за риболова. Ето, на хоризонта бавно изплува големия диск на слънцето и бавно се издига нагоре в небето. Лъчите му започват да играят по замръзналата земя, правейки чудни слънчеви зайчета при съприкосновението си със снежните кристали. Това обаче не променя съществено температурите навън, слънцето сега е като луминисцентна лампа и само разпръсква студена светлина наоколо.
Реката ме посреща вече поизбистрена и с намалено ниво след обилните дъждове отпреди седмица.
Този път съм се запасил с пръст предварително:
Слагам вътре и шепа "Трапер" за аромат, две шепи изпънат бял и една жив. Половин пакет жълта троха завършват сместа. От опит съм се убедил, че едрите кефали (и не само те) проявяват определени предпочитания към оцветената в жълто храна.
Добавям доста вода , за да я направя тежка и течението да не отвлича намиращите се вътре червеи.
Не бързам да хвърлям храната. Първо искам да пообиколя по реката и да потърся признаци на риба. Пробвам в няколко вира, но с изключение на един дребен кефал не упявам да провокирам други риби. Явно рибите не са в дълбокото. Да пробваме в бързея тогава. Въпреки че е малко нетипично рибите да са в бързата вода в тоя студ.
Настанявам се на брега на плитък, около метър, бързей. Докато разпъвам сергията забелязвам проиграваща в бързото риба. Рибите са тук и стоят в най голямото течение.
Слагам кукака "Оунър Фуна" N:10, на която нанизвам златно мънисто. Поводът ми е 0.10, около 30 сантиметра, утежнение във вид на верижка от прогресиращи съчми и плувка 3 грама "буренце".
Освен мънистото закачам на куката и двойка бели и замятам. Скоро вече имам риба. Подаването на храна постепенно настървява рибата и кефалите се събират. Всеки изваден кефал повръща червей и храна, което ми говори за правилността на избраната тактика. За съжаление, кълванетата са мълниеносни и завършват с бързо плюене щом усетят съпротивлението на плувката, което налага повишено внимание и мигновенни закачки, тъй че имам и доста гелета и откачени риби, но все пак доста кефали се запознават със живарника ми отвътре. Истински съм изненадан когато на петното ми се завъртат и скобари, който се размесват със кефалите и риболова става разнообразен и интересен.
От студеното време водачите ми периодично замръзват. Ръцете ми също, особенно след като появилият се отникъде вятър, запраща кърпата ми за бърсане във водата. Но рибите са тук и кълват. За съжаление зимните дни са кратки, а и празника вече чука на вратата тъй, че е време да приключвам и да се отправям към очакващата ме празнична трапеза:
Измръзнал, но доволен приключвам с риболова. Отново успях да намеря рибите и да ги провокирам да кълват и това ме изпълва с блаженство. Закрих годината подобаващо, да се надяваме откриването да е също така успешно.
Благогаря, че ни правиш съпричастни