Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Празнични кефали
Празнични кефали
Зима е. Зима, зима, ама колко да е зима. Ей го, Коледа е, а навънка едни температури... все едно е април. Мани, че и рибите се изпокриха, ошашавиха се , не знаят зима ли е лято ли е. Па и една буря се изви навръх коледа, придошлите реки отнесоха кефалите чак в гръцко сигурно. А както знаем кефалът си иска студ... и мънисто.
Това не ми пречи да направя няколко следобедни проби, в промеждутъка след свинския лов и преди прелета на патиците. Реката, както очаквам, е огромна и мътна. Неколцината рибари по брега гледат омърлушено, от сутринта никой няма риба.
Две топки лепен бял подадени на границата на бързата и бавната вода раздвижват кефалите и набързо успявам да измъкна няколко риби.

Време е за вечерни прелет на патиците, тъй че набързо ги релиизвам пред изумените погледи на местните риболовци:

и отпрашвам.
На следващия ден действам по същата схема. Сутринта по балкана за прасета, късния следобяд риболов и после диви патици.
Веста за вчерашния ми успех се е разчула и сега рибарското присъствие е удвоено.
Удвоена е и реката. Оттичащите се от планината води пълнят речното корито и реката вече е заляла крайбрежните върби. Все пак намирам място на пясъчен разлив.
Месните ме посрещат с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата" и двама от вчерашните моментално се строяват под мен. Замятам малко лепен бял и скоро този под мен измъква сносен скобар, после още един. Нещо не е наред. Огромната река отнася червейте ми на поне двадесет метра надолу и при тази тактика се явявам само като захранващ на тези под мен. Май трябва промяна. Набързо скачам до близката нива , откъдето се сдобивам с малко чернозем. Мятам вътре две шепи бял и шепа трохи, повечко вода и камък във всяка топка завършват нещата. На болото монтирам близалка и съм готов:

Скоро успявам да извадя добър кефал:

Риболовът бързо потръгва, за разлика на този под мен
, но докато се занимавах с промяната на тактиката деня почти изтече и имах само час за риболов.
Все пак успях да излъжа още няколко риби, срещу 0 на другите на вира, които с изумление гледаха килото бели в кутията ми. Бърза снимка на улова:

И рибите заминават да растат:


На следващия ден отново заваля пороен дъжд и подозирах че реката няма да става за риболов поне седмица.
Все пак решавам да направя още един излет на и то на бележитата дата 31.12. Ей тъй, като честитка за Нова Година дет се вика.
Ставайки сутринта ме посреща съвсем различна картина от предния ден. Температурите са паднали с поне 15-20 градуса и навън всичко е заскрежено. Скрежът е обгърнал всичко създавайки причудливи форми върху клоните на дърветата, по които учудено подскачат и ги разглеждат замръзнали врабци. От студа перушината им е настръхнала и сега те изглеждат почти двойно по-едри и топчести. Стъклото на колата ми е изрисувано с причудливи форми като от нейзвестен авангарден художник. Решавам да не бързам във студа и да изпия едно кафе в очакване да се покаже слънцето. Пия топлото кафе и зяпам зимната красота от прозореца, кроейки планове за риболова. Ето, на хоризонта бавно изплува големия диск на слънцето и бавно се издига нагоре в небето. Лъчите му започват да играят по замръзналата земя, правейки чудни слънчеви зайчета при съприкосновението си със снежните кристали. Това обаче не променя съществено температурите навън, слънцето сега е като луминисцентна лампа и само разпръсква студена светлина наоколо.
Реката ме посреща вече поизбистрена и с намалено ниво след обилните дъждове отпреди седмица.
Този път съм се запасил с пръст предварително:

Слагам вътре и шепа "Трапер" за аромат, две шепи изпънат бял и една жив. Половин пакет жълта троха завършват сместа. От опит съм се убедил, че едрите кефали (и не само те) проявяват определени предпочитания към оцветената в жълто храна.

Добавям доста вода , за да я направя тежка и течението да не отвлича намиращите се вътре червеи.

Не бързам да хвърлям храната. Първо искам да пообиколя по реката и да потърся признаци на риба. Пробвам в няколко вира, но с изключение на един дребен кефал не упявам да провокирам други риби. Явно рибите не са в дълбокото. Да пробваме в бързея тогава. Въпреки че е малко нетипично рибите да са в бързата вода в тоя студ.
Настанявам се на брега на плитък, около метър, бързей. Докато разпъвам сергията забелязвам проиграваща в бързото риба. Рибите са тук и стоят в най голямото течение.
Слагам кукака "Оунър Фуна" N:10, на която нанизвам златно мънисто. Поводът ми е 0.10, около 30 сантиметра, утежнение във вид на верижка от прогресиращи съчми и плувка 3 грама "буренце".
Освен мънистото закачам на куката и двойка бели и замятам. Скоро вече имам риба. Подаването на храна постепенно настървява рибата и кефалите се събират. Всеки изваден кефал повръща червей и храна, което ми говори за правилността на избраната тактика. За съжаление, кълванетата са мълниеносни и завършват с бързо плюене щом усетят съпротивлението на плувката, което налага повишено внимание и мигновенни закачки, тъй че имам и доста гелета и откачени риби, но все пак доста кефали се запознават със живарника ми отвътре. Истински съм изненадан когато на петното ми се завъртат и скобари, който се размесват със кефалите и риболова става разнообразен и интересен.
От студеното време водачите ми периодично замръзват. Ръцете ми също, особенно след като появилият се отникъде вятър, запраща кърпата ми за бърсане във водата. Но рибите са тук и кълват. За съжаление зимните дни са кратки, а и празника вече чука на вратата тъй, че е време да приключвам и да се отправям към очакващата ме празнична трапеза:


Измръзнал, но доволен приключвам с риболова. Отново успях да намеря рибите и да ги провокирам да кълват и това ме изпълва с блаженство. Закрих годината подобаващо, да се надяваме откриването да е също така успешно.
Това не ми пречи да направя няколко следобедни проби, в промеждутъка след свинския лов и преди прелета на патиците. Реката, както очаквам, е огромна и мътна. Неколцината рибари по брега гледат омърлушено, от сутринта никой няма риба.
Две топки лепен бял подадени на границата на бързата и бавната вода раздвижват кефалите и набързо успявам да измъкна няколко риби.

Време е за вечерни прелет на патиците, тъй че набързо ги релиизвам пред изумените погледи на местните риболовци:

и отпрашвам.
На следващия ден действам по същата схема. Сутринта по балкана за прасета, късния следобяд риболов и после диви патици.
Веста за вчерашния ми успех се е разчула и сега рибарското присъствие е удвоено.
Удвоена е и реката. Оттичащите се от планината води пълнят речното корито и реката вече е заляла крайбрежните върби. Все пак намирам място на пясъчен разлив.
Месните ме посрещат с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата" и двама от вчерашните моментално се строяват под мен. Замятам малко лепен бял и скоро този под мен измъква сносен скобар, после още един. Нещо не е наред. Огромната река отнася червейте ми на поне двадесет метра надолу и при тази тактика се явявам само като захранващ на тези под мен. Май трябва промяна. Набързо скачам до близката нива , откъдето се сдобивам с малко чернозем. Мятам вътре две шепи бял и шепа трохи, повечко вода и камък във всяка топка завършват нещата. На болото монтирам близалка и съм готов:

Скоро успявам да извадя добър кефал:

Риболовът бързо потръгва, за разлика на този под мен

Все пак успях да излъжа още няколко риби, срещу 0 на другите на вира, които с изумление гледаха килото бели в кутията ми. Бърза снимка на улова:

И рибите заминават да растат:


На следващия ден отново заваля пороен дъжд и подозирах че реката няма да става за риболов поне седмица.
Все пак решавам да направя още един излет на и то на бележитата дата 31.12. Ей тъй, като честитка за Нова Година дет се вика.
Ставайки сутринта ме посреща съвсем различна картина от предния ден. Температурите са паднали с поне 15-20 градуса и навън всичко е заскрежено. Скрежът е обгърнал всичко създавайки причудливи форми върху клоните на дърветата, по които учудено подскачат и ги разглеждат замръзнали врабци. От студа перушината им е настръхнала и сега те изглеждат почти двойно по-едри и топчести. Стъклото на колата ми е изрисувано с причудливи форми като от нейзвестен авангарден художник. Решавам да не бързам във студа и да изпия едно кафе в очакване да се покаже слънцето. Пия топлото кафе и зяпам зимната красота от прозореца, кроейки планове за риболова. Ето, на хоризонта бавно изплува големия диск на слънцето и бавно се издига нагоре в небето. Лъчите му започват да играят по замръзналата земя, правейки чудни слънчеви зайчета при съприкосновението си със снежните кристали. Това обаче не променя съществено температурите навън, слънцето сега е като луминисцентна лампа и само разпръсква студена светлина наоколо.
Реката ме посреща вече поизбистрена и с намалено ниво след обилните дъждове отпреди седмица.
Този път съм се запасил с пръст предварително:

Слагам вътре и шепа "Трапер" за аромат, две шепи изпънат бял и една жив. Половин пакет жълта троха завършват сместа. От опит съм се убедил, че едрите кефали (и не само те) проявяват определени предпочитания към оцветената в жълто храна.

Добавям доста вода , за да я направя тежка и течението да не отвлича намиращите се вътре червеи.

Не бързам да хвърлям храната. Първо искам да пообиколя по реката и да потърся признаци на риба. Пробвам в няколко вира, но с изключение на един дребен кефал не упявам да провокирам други риби. Явно рибите не са в дълбокото. Да пробваме в бързея тогава. Въпреки че е малко нетипично рибите да са в бързата вода в тоя студ.
Настанявам се на брега на плитък, около метър, бързей. Докато разпъвам сергията забелязвам проиграваща в бързото риба. Рибите са тук и стоят в най голямото течение.
Слагам кукака "Оунър Фуна" N:10, на която нанизвам златно мънисто. Поводът ми е 0.10, около 30 сантиметра, утежнение във вид на верижка от прогресиращи съчми и плувка 3 грама "буренце".
Освен мънистото закачам на куката и двойка бели и замятам. Скоро вече имам риба. Подаването на храна постепенно настървява рибата и кефалите се събират. Всеки изваден кефал повръща червей и храна, което ми говори за правилността на избраната тактика. За съжаление, кълванетата са мълниеносни и завършват с бързо плюене щом усетят съпротивлението на плувката, което налага повишено внимание и мигновенни закачки, тъй че имам и доста гелета и откачени риби, но все пак доста кефали се запознават със живарника ми отвътре. Истински съм изненадан когато на петното ми се завъртат и скобари, който се размесват със кефалите и риболова става разнообразен и интересен.
От студеното време водачите ми периодично замръзват. Ръцете ми също, особенно след като появилият се отникъде вятър, запраща кърпата ми за бърсане във водата. Но рибите са тук и кълват. За съжаление зимните дни са кратки, а и празника вече чука на вратата тъй, че е време да приключвам и да се отправям към очакващата ме празнична трапеза:


Измръзнал, но доволен приключвам с риболова. Отново успях да намеря рибите и да ги провокирам да кълват и това ме изпълва с блаженство. Закрих годината подобаващо, да се надяваме откриването да е също така успешно.
само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
-
- кандидат преподавател
- Мнения: 3796
- Регистриран на: Пет Яну 25, 2008 5:36 pm
- Местоположение: Strumica/Macedonia
- Обратна връзка:
Re: Празнични кефали
Браво Кърца
разказал си им играта 


Macedonia
Братко, теб съм те признал!
Заклевам се, ще си сложа твоя снимка и преди излет ще я целувам, кръстя, кланям, моля... абе всичко, за да върже кадема!
Братко, теб съм те признал!


Заклевам се, ще си сложа твоя снимка и преди излет ще я целувам, кръстя, кланям, моля... абе всичко, за да върже кадема!

-
- сериозен играч
- Мнения: 1953
- Регистриран на: Сря Сеп 03, 2008 8:08 pm
- Местоположение: Пловдив,с.Житница
Re: Празнични кефали
Отлично представяне 

Светът е кръговрат. Всеки е отговорен за действията си. Всичко се връща..
Re: Празнични кефали
Браво супер рибки !
Видях че си от София и искам да попитам ако не е тайна коя е реката, защото искам да отида до някоя по-наблизо а до сега не съм ходил никаде около София и нямам идея на къде да се запътя
Видях че си от София и искам да попитам ако не е тайна коя е реката, защото искам да отида до някоя по-наблизо а до сега не съм ходил никаде около София и нямам идея на къде да се запътя

-
- научил се да хвърля
- Мнения: 160
- Регистриран на: Чет Яну 31, 2008 10:37 am
- Местоположение: Пловдив
Re: Празнични кефали
Разказа грабва,и хубави риби 

-
- новобранец
- Мнения: 79
- Регистриран на: Вто Фев 19, 2008 9:23 pm
- Местоположение: Plovdiv
Re: Празнични кефали
За пореден път съм впечатлен от успехите ти. Наслука!
-
- учете се от него
- Мнения: 5343
- Регистриран на: Чет Юли 27, 2006 4:26 pm
- Местоположение: Иван Котаков - Бургас
Re: Празнични кефали
Респект, както винаги




Когато ловиш риба, е спорт. Когато разказваш за това, е изкуство.
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 15048
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Празнични кефали
Кърцата написа:... Месните ме посрещат с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата" и двама от вчерашните моментално се строяват под мен..

Re: Празнични кефали
Благодарско за споделените излети със нас.
Успехи.
Успехи.
Re: Празнични кефали
Както винаги - невероятен риболов и репортаж
Благогаря, че ни правиш съпричастни 


Re: Празнични кефали
Екстра колега! Относно жълтият цвят - той най-лесно се забелязва в мъгливо време, респективно и рибите май го виждат по-добре у водата 

Re: Празнични кефали
Репортаж четящ се с огромно удоволствие-увлекателен и същевременно има какво да се понаучи за техника и тактика при речния риболов !
Пожелавам ти прекрасна от към риболовни емоции 2011 година !!!
Пожелавам ти прекрасна от към риболовни емоции 2011 година !!!
