Слънце, лед и рибки
Публикувано на: Нед Яну 09, 2011 2:46 pm
Най-хубави за риболов на леда са слънчевите, не много топли, но тихи дни с висока активност на рибите.А когато това става и в чертите на София, започваш да си мислиш, че сънуваш. Обаче житейският опит сочи, че пълно щастие няма и няма и да има. Езерото е в кв.Враждебна, малко е шумно заради летището, което е на южния му бряг, но дава доста риба , което според мен се дължи на постоянния приток на свежа вода от р.Искър. Там е и основният проблем – влизал съм сутрин, реката вдига нивото и когато реша да си ходя, няма от къде, леда е отлепен от брега. И започват едни обиколки, скачал съм, понякога и малко във водата 
.
Тази събота случаят беше в обратния вариант, отидох пълен с оптимизъм за един спокоен и успешен риболов, а нивото високо, мостчето за което Бат Стан написа беше разрушено и хич, ама хич не ми се влизаше при перспективата да се чудя как ще излизам.Сетих се за едни дъски поставени върху леда от северния бряг, но и там ивица чиста вода, та домъкнахме с Краси един дънер – с него вече можеше и да се излиза, ако нивото продължи да се повишава.
Риболовът започна, рибките дърпат, като взе да се вдига и мъглата, се появиха силуетите на колеги, съсредоточени в удоволствието което предстоеше.
Слънцето проби мъглата и взе да топли без да напича. Този ден се бяхме разпръснали на голямо разстояние, никой не пречеше на околните. С Краси намерихме една дълбочина, пробихме си съседни дупки и целия ден мина в приказки, спомени и лъкърдии.
Това е един представител на по-възрастната „блеснарска” школа.
Обсъдиха с Краси последните вести за околните водоеми и колко много е давало по-миналите години
.
Риболовът беше с почти постоянна интензивност, както Краси забеляза дърпаше най-активно при кацането на Луфтханза . Хванах петдесетина рибета, костур и бабушки.
А денят беше наистина прекрасен.
Като си тръгвахме, нивото беше спаднало и проблеми нямаше. Само да ми дадат телефоните на ВЕЦ-а в Панчарево и всички ще е наред.Наслука!
.Тази събота случаят беше в обратния вариант, отидох пълен с оптимизъм за един спокоен и успешен риболов, а нивото високо, мостчето за което Бат Стан написа беше разрушено и хич, ама хич не ми се влизаше при перспективата да се чудя как ще излизам.Сетих се за едни дъски поставени върху леда от северния бряг, но и там ивица чиста вода, та домъкнахме с Краси един дънер – с него вече можеше и да се излиза, ако нивото продължи да се повишава.
Риболовът започна, рибките дърпат, като взе да се вдига и мъглата, се появиха силуетите на колеги, съсредоточени в удоволствието което предстоеше.
Слънцето проби мъглата и взе да топли без да напича. Този ден се бяхме разпръснали на голямо разстояние, никой не пречеше на околните. С Краси намерихме една дълбочина, пробихме си съседни дупки и целия ден мина в приказки, спомени и лъкърдии.
Това е един представител на по-възрастната „блеснарска” школа.
Обсъдиха с Краси последните вести за околните водоеми и колко много е давало по-миналите години
.Риболовът беше с почти постоянна интензивност, както Краси забеляза дърпаше най-активно при кацането на Луфтханза
. Хванах петдесетина рибета, костур и бабушки. А денят беше наистина прекрасен.
Като си тръгвахме, нивото беше спаднало и проблеми нямаше. Само да ми дадат телефоните на ВЕЦ-а в Панчарево и всички ще е наред.Наслука!
тук при нас това го няма.Веднъж на 20 години може да замразат водоемите 