Oтиде си една добра година...
Публикувано на: Пон Яну 10, 2011 5:56 pm
М'дааа и тази година си отиде. Отлетя като един миг от вечността.
За мен бе белязана от важни събития и добри риболови. С нови запознанства с добри колеги, вече приятели, с много риби и още повече незабравими мигове прекарани край брега на знайни и незнайни реки и рекички, язовири и гьолчета.
От тях ми останаха , да топлят за в бъдеще, прекрасни спомени, които нахлуват в мен и ме връщата пак там край водата, преживявайки отново всеки миг от борбата с големите риби или наздравиците с приятели, край буйните пламъци на светещия в мрака огън, на който примамливо цвърчат разни глезотииики, каращи небцето да изтръпне и устата да се пълни със слюнка, всеки път щом разгледам снимките.
Годината ми тръгна супер успешно още от откриването.
Още в началото на януари с Ивака и Тимо направигхме един прекрасен излет в Гърция.
Излет белязан с много риби и откриване на нови места за практикуване на любимото хоби. Излет когато успях да се срещна и с добрите си приятели от Македония Сокчето и Никола. За съжаление тази година нямахме повече шанс да се срещнем, но да се надяваме през тази година нещата да се променят.
Огромните реки в гръцко не можаха да ни уплашат:
а резултата от риболова бе повече от добър:
Дойде и дългоочакваното откриване на пъстървовия риболов.
С Жечев, Сънди и JP открихме на Златна Панега:
Обилния снеговалеж и студеното време не можаха да развалят купона с приятелите от "Стари видри":
Някой от тях, като Павката примерно, се бяха вдигнали чак от Русе:
Видях се с много стари приятели и създох много нови.
Е и рибка половихме малко
На 13 февруари се сблъсках с най-важното и радостно събитие в живота си. На стръвта, заложена преди 9 месеца се улови прекрасен трофей тежък почти 4 килограма:
Отсега показва предпоставки за добър риболовец. Много се кефи на препарираните трофеи в хола. Дай боже да ме надмине.
Закрих пролетния сеззон на любимия си язовир - "Студен кладенец".
Започнах с малките риби, като тренировка:
После леко увеличих размера:
За да преминем към сериозния риболов.С брат ми се метнахме в лодката и три дни обикаляхме язовира от тъмно до тъмно редувайки тролинг, кльонкане и риболов със силикони.
Очите ми се напълниха с красоти:
Риболова не бе много добър. Една случайна бяла се качи за малко в лодката:
След което отиде обратно там, откъдето бе дошла:
Следващия улов бе по-сериозен. Лодката почти спря при удара и голямата риба започна да изтегля аванс. Рекох си, че сме хванали големия сом накрая, но:
По време на забраната трябваше да се задоволя с платените.
С Ивака, Деди, Чируса и Пабло направихме един супер сървайвърски излет на Ярловци:
Язовира ни посрещна гладък като огледало. Всеки бързаше да се настани.
Аз:
Ивака и Пабло:
Деди, нарамил колците за домати:
Чируса не забрави да нахрани и кучето:
После нещата излязоха извън контрол:
Започна перфектната буря:
За вълните би могъл да ни завиди всеки сърфист:
Наложи се да бягаме далеч от водата:
Бурята изчезна изведнъж, така както бе и дошла. Време бе за преброяване на пораженията:
И търсене на изчезналите артикули:
След което уморени полегнахме да починем:
и да погледаме майсторите;
Па накрая ми дадоха да се снимам и с рибата:
Oткриването по традиция бе на Дунава. С корифея на шишчетата Емо Василев:
гостувахме на Киро Годзилата:
Киро, Марио, Бисо и Калоян се представиха като перфектни домакини и почти не остана време за риболов:
Все пак успях да половя малко и да се отчета с една мренка:
Началото на лятото е класическото време за язовирските прахосмукачки - платиките.
Проведох няколко излета на яз. Искър и на баластиерата край Челопечене, като резултата бе много добър.
Лових ги и в слънце:
и в дъжд:
Понякога даже не ми стигаше един живарник:
На всички риби им се случи това:
Обърнах внимание и на любимия си спининг. Преходите по планински рекички ме изпълниха с блаженство и задълго зареждаха емоционалните ми батерии.
Улових няколко много добри риби:
но и по-малките не им отстъпваха по красота и борбеност:
Разбира се всички тези красавици са си пак там и ме очакват:
Успях да направя и един прекрасен уйкенд на река Тунджа.
В Елхово улових прекрасни кефали:
и за пръв път в живота си - Лупавец:
В Ямбол такива кефали липсваха, но за сметка на това успях да събера на петното си прекрасни бабушки:
Уловът ми бе гарниран и с прекрасна речна щука, първата за сезона:
след тази щука бях обсебен от риболова им. За съжаление точно тогава апарата ми се развали и не успях да запечатам повечето риби:
Рибите, разбира се си плуват обратно:
Риболовът на щука, особенно на спининг за мен е почти религия, а не безцелно скубане. Понапънах се малко и успях да зарибя с някой и друга бройка разни тайни местенца:
в края на годината по традиция се отдавам на речен риболов. В студената вода големите риби се активизират и сега се ловят трофейни екземпляри кефал, скобар и морунаж.
Направих един много хубав излет на Искър до Червен бряг, заедно със Сакси и 5кила, където ни домакинстваше Риболовчо. За съжаление , пак заради апарата, нямам снимки оттам
.
С Ивака си спретнахме и една риболовна екскурзия. Уж тръгнахме за Роман да ловим скобари, но след караница с местните апапи решихме да продължим по нататък. А именно към Дунава. Минахме през Оряхово, Козлудуй, половихме покрай Лом и в крайна сметка се озовахме чак във Видин. Кирето ни посрещна и си спретнахме супер среща:
Отчетохме се и с някоя и друга риба. От всичко по малко:
Лових и на много други реки. Малки и големи, всички те се отчетога подобаващо и ме наградиха за усърдието в студените дни:
Открих и една нова за мен стръв, която повиши значително успехите ми. МЪНИСТОТО!
Годината бе благодатна за мен. Успях да направя около 80-90 излета. Доста малко в сравнение с предходната 2009 г., когато направих около 140-150 излета, но новите ми задължения на баща ограничават времето ми за риболов и особено дългите дестинации.
Все пак няма от какво да не съм доволен. Както казах и в началото извадих добри риби, пих си ракията с добри приятели и сега остава само да се моля новата 2011 г. да ми донесе същите емоции, а защо не и по-добри.
Наслука приятели!
За мен бе белязана от важни събития и добри риболови. С нови запознанства с добри колеги, вече приятели, с много риби и още повече незабравими мигове прекарани край брега на знайни и незнайни реки и рекички, язовири и гьолчета.
От тях ми останаха , да топлят за в бъдеще, прекрасни спомени, които нахлуват в мен и ме връщата пак там край водата, преживявайки отново всеки миг от борбата с големите риби или наздравиците с приятели, край буйните пламъци на светещия в мрака огън, на който примамливо цвърчат разни глезотииики, каращи небцето да изтръпне и устата да се пълни със слюнка, всеки път щом разгледам снимките.
Годината ми тръгна супер успешно още от откриването.
Още в началото на януари с Ивака и Тимо направигхме един прекрасен излет в Гърция.
Излет белязан с много риби и откриване на нови места за практикуване на любимото хоби. Излет когато успях да се срещна и с добрите си приятели от Македония Сокчето и Никола. За съжаление тази година нямахме повече шанс да се срещнем, но да се надяваме през тази година нещата да се променят.
Огромните реки в гръцко не можаха да ни уплашат:
а резултата от риболова бе повече от добър:
Дойде и дългоочакваното откриване на пъстървовия риболов.
С Жечев, Сънди и JP открихме на Златна Панега:
Обилния снеговалеж и студеното време не можаха да развалят купона с приятелите от "Стари видри":
Някой от тях, като Павката примерно, се бяха вдигнали чак от Русе:
Видях се с много стари приятели и създох много нови.
Е и рибка половихме малко
На 13 февруари се сблъсках с най-важното и радостно събитие в живота си. На стръвта, заложена преди 9 месеца се улови прекрасен трофей тежък почти 4 килограма:
Отсега показва предпоставки за добър риболовец. Много се кефи на препарираните трофеи в хола. Дай боже да ме надмине.
Закрих пролетния сеззон на любимия си язовир - "Студен кладенец".
Започнах с малките риби, като тренировка:
После леко увеличих размера:
За да преминем към сериозния риболов.С брат ми се метнахме в лодката и три дни обикаляхме язовира от тъмно до тъмно редувайки тролинг, кльонкане и риболов със силикони.
Очите ми се напълниха с красоти:
Риболова не бе много добър. Една случайна бяла се качи за малко в лодката:
След което отиде обратно там, откъдето бе дошла:
Следващия улов бе по-сериозен. Лодката почти спря при удара и голямата риба започна да изтегля аванс. Рекох си, че сме хванали големия сом накрая, но:
По време на забраната трябваше да се задоволя с платените.
С Ивака, Деди, Чируса и Пабло направихме един супер сървайвърски излет на Ярловци:
Язовира ни посрещна гладък като огледало. Всеки бързаше да се настани.
Аз:
Ивака и Пабло:
Деди, нарамил колците за домати:
Чируса не забрави да нахрани и кучето:
После нещата излязоха извън контрол:
Започна перфектната буря:
За вълните би могъл да ни завиди всеки сърфист:
Наложи се да бягаме далеч от водата:
Бурята изчезна изведнъж, така както бе и дошла. Време бе за преброяване на пораженията:
И търсене на изчезналите артикули:
След което уморени полегнахме да починем:
и да погледаме майсторите;
Па накрая ми дадоха да се снимам и с рибата:
Oткриването по традиция бе на Дунава. С корифея на шишчетата Емо Василев:
гостувахме на Киро Годзилата:
Киро, Марио, Бисо и Калоян се представиха като перфектни домакини и почти не остана време за риболов:
Все пак успях да половя малко и да се отчета с една мренка:
Началото на лятото е класическото време за язовирските прахосмукачки - платиките.
Проведох няколко излета на яз. Искър и на баластиерата край Челопечене, като резултата бе много добър.
Лових ги и в слънце:
и в дъжд:
Понякога даже не ми стигаше един живарник:
На всички риби им се случи това:
Обърнах внимание и на любимия си спининг. Преходите по планински рекички ме изпълниха с блаженство и задълго зареждаха емоционалните ми батерии.
Улових няколко много добри риби:
но и по-малките не им отстъпваха по красота и борбеност:
Разбира се всички тези красавици са си пак там и ме очакват:
Успях да направя и един прекрасен уйкенд на река Тунджа.
В Елхово улових прекрасни кефали:
и за пръв път в живота си - Лупавец:
В Ямбол такива кефали липсваха, но за сметка на това успях да събера на петното си прекрасни бабушки:
Уловът ми бе гарниран и с прекрасна речна щука, първата за сезона:
след тази щука бях обсебен от риболова им. За съжаление точно тогава апарата ми се развали и не успях да запечатам повечето риби:
Рибите, разбира се си плуват обратно:
Риболовът на щука, особенно на спининг за мен е почти религия, а не безцелно скубане. Понапънах се малко и успях да зарибя с някой и друга бройка разни тайни местенца:
в края на годината по традиция се отдавам на речен риболов. В студената вода големите риби се активизират и сега се ловят трофейни екземпляри кефал, скобар и морунаж.
Направих един много хубав излет на Искър до Червен бряг, заедно със Сакси и 5кила, където ни домакинстваше Риболовчо. За съжаление , пак заради апарата, нямам снимки оттам
.С Ивака си спретнахме и една риболовна екскурзия. Уж тръгнахме за Роман да ловим скобари, но след караница с местните апапи решихме да продължим по нататък. А именно към Дунава. Минахме през Оряхово, Козлудуй, половихме покрай Лом и в крайна сметка се озовахме чак във Видин. Кирето ни посрещна и си спретнахме супер среща:
Отчетохме се и с някоя и друга риба. От всичко по малко:
Лових и на много други реки. Малки и големи, всички те се отчетога подобаващо и ме наградиха за усърдието в студените дни:
Открих и една нова за мен стръв, която повиши значително успехите ми. МЪНИСТОТО!
Годината бе благодатна за мен. Успях да направя около 80-90 излета. Доста малко в сравнение с предходната 2009 г., когато направих около 140-150 излета, но новите ми задължения на баща ограничават времето ми за риболов и особено дългите дестинации.
Все пак няма от какво да не съм доволен. Както казах и в началото извадих добри риби, пих си ракията с добри приятели и сега остава само да се моля новата 2011 г. да ми донесе същите емоции, а защо не и по-добри.
Наслука приятели!
